За първи път от десетилетие Челопеч не е едноличен шампион по възнаграждения. Данните на Институт за пазарна икономика (ИПИ), представени от икономиста Адриан Николов, показват, че през 2024 г. най-високата средна брутна заплата в страната се отчита в малки, силно специализирани общини. Лидер е Козлодуй с 1971 евро, следван от Челопеч с 1860 евро, а София остава трета с 1650 евро. Това стана ясно от последния доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен от иккономиста Адриан Николов, който гостува в студиото на "Дарик кафе". 

Малкият Брезник с 3400 население е може би особено интересен пример, с ръст на заплатите от над 120% за последните пет години. Там местната икономика се развива много динамично, благодарение на строителство и проучвания за бъдеща мина. Очаква се, че когато мината се отвори и започне да работи, след около две години регионът ще има още повече хора, а началните заплати ще се повишат допълнително. 

На пръв поглед това изглежда като статистически парадокс. Как е възможно столицата – с най-голям и диверсифициран пазар на труда – да бъде изпреварена от общини с население от няколко хиляди души?

Силата на един работодател

Отговорът е в концентрацията. София е сложна икономика – в нея съжителстват IT, финанси, държавна администрация, търговия, туризъм и услуги. Тази диверсификация създава устойчивост, но „разрежда“ средната стойност. В малките общини картината е различна: едно или две предприятия могат да дефинират цялата местна икономика.

В Козлодуй доминира ядрената енергетика. Хиляди заети в централата и свързаните дейности изтеглят средното възнаграждение нагоре. Подобен модел виждаме в Челопеч (минодобив), Пирдоп (металургия), Раднево и Гълъбово (енергетика), Девня (химическа индустрия), Панагюрище (минна индустрия и диверсификация в здравеопазване и туризъм), Божурище (логистика и индустрия), както и Брезник, където очакванията за нов рудник вече се капитализират в доходите.

"Винаги има една или две малки общини, които излизат напред. От една страна, имаше много силна година за енергетиката - 2022 г. и 2023 г. бяха с много силни цени на енергетиката. Всички енергийни предприяти имаха добър резултат. Козлодуй има много висок икономически резултат и много висока заетост. Трябва да се има предвид, че то покрива много работещи там - около 5000 човека са пряко наетите в държавата. Цялата местна икономика се дефинира от ядрените мощности", каза Адриан Николов. 

Когато едно предприятие генерира висока добавена стойност и наема значителна част от работната сила, то автоматично повишава средната заплата за цялата община. 

Девня традиционно е сред лидерите – и то не само по заплати – въпреки че е сравнително малък регион, разположен близо до голям град и със силно развита химическа индустрия, наред с други производства.

Божурище също се откроява с много бързо развиваща се индустриална зона.

Икономистът казва, че Елин Пелин в предишни години, благодарение на силния логистичен сектор, също беше сред водещите, но в момента отстъпва позиции.

Панагюрище напоследък успява да диверсифицира своята икономика, което вероятно оказва известен натиск върху средните заплати. Там сериозно се развива и туризмът, отново с подкрепата на голямото местно предприятие, което инвестира и в здравеопазване. Като по-голяма и по-диверсифицирана местна икономика, Панагюрище включва различни дейности, включително и такива с по-ниски възнаграждения. За разлика от по-моноиндустриални общини като Крумовград, където икономиката е концентрирана около едно основно предприятие.

Публичният сектор – двигател или балансьор?

Интересен е и делът на публичния сектор в някои от водещите общини. В енергийни центрове като Козлодуй значителна част от заетостта е пряко или косвено свързана с държавни предприятия. В последните години публичните възнаграждения догонват частните – особено след бюджетните експанзии през 2024 г. и дебата за нови увеличения в секторите на сигурността и отбраната.

"Тук за мен има много интересен паралел между Раднево и Гълъбово. И двете са силни енергийни общини в област Стара Загора. В едната доминират държавните предприятия – ТЕЦ-ът и мините, а в другата – частните енергийни централи. И въпреки различния модел на собственост, и двете общини традиционно са в топ 10 по нива на заплатите. През целия период, който анализираме – вече над 10 години – те устойчиво остават в десетката, с относително малки колебания. Това ясно показва, че както държавната, така и частната енергетика могат да осигуряват много висок стандарт на живот и много добри възнаграждения за своите служители", казва икономистът. 

В периода 2020–2025 г. номиналният ръст на заплатите достига около 50%, но Адриан Николов казва, че трябва да се има предвид, че инфлацията за тези 5 години е около 40%, което след корекцията дава общ ръст на заплатите от около 10% за периода. 

Топ 10 града с най-високи средни заплати за 2024 г.:

  1.  Козлодуй -  1 971 евро 
  2.  Челопеч - 1 860 евро 
  3. София - 1 650 евро
  4. Пирдоп - 1 480 евро
  5. Раднево - 1 409 евро 
  6. Девня - 1 403 евро
  7. Панагюрище - 1396 евро 
  8. Божурище -  1 319 евро
  9. Гълъбово - 1 289 евро
  10. Брезник - 1 219 евро

По думи на Адриан Николов числата за 2025 г. биха били с 8% до 10% по-високи. 

Икономистът казва, че е трудно да се прогнозира какъв би бил ръстът на средната заплата за следващата година, като дори в края на 2022 г., когато инфлацията достигна 18%, прогнозирането е било много трудно.

"Особено в ситуация, в която нямаме яснота как ще се държи бюджетът през следващата година. На този етап се планира сериозно увеличение на минималната заплата и през следващата година ще продължим да използваме спорния механизъм, който я обвързва с 50% от средната заплата и автоматично повишава стандарта на живот за много хора – около 500 000 души", каза Адриан Николов от ИПИ. 

IT забавя, индустрията държи темпото

В София темпът на нарастване на възнагражденията се влияе силно от технологичния сектор. След бурния растеж през пандемията, през 2024–2025 г. се наблюдава преструктуриране и по-сдържано търсене на труд. Това не означава масови съкращения, а охлаждане – обявите за работа се връщат към нивата от 2020 г., казва Николов. 

В национален мащаб обаче IT е твърде малък като относителен дял, за да преобърне общата картина. По-системен ефект би имало забавяне в индустрията или търговията. Засега именно индустриалните общини остават гръбнакът на ръста извън столицата.

Пловдив и Варна: скрити в периферията

Любопитен е случаят с Пловдив (22-ро място) и Варна (14-то място). Част от обяснението е административно: статистиката отчита общината, а не икономическия ареал. В периферията на Пловдив – индустриалните зони в Марица, Раковски и Куклен – заплатите често са по-високи от тези в самия град. Ежедневната трудова миграция „разлива“ добавената стойност извън административните граници.

Същото важи и за София. Икономическият ѝ отпечатък обхваща широк пояс – от Дупница до Мездра – но статистиката остава затворена в рамките на столичната община.

Голямата пропаст: БВП на човек

Данните за брутния вътрешен продукт на човек разкриват още по-дълбоки регионални дисбаланси. В София показателят достига 35.4 хил. евро на човек, докато в Сливен е едва 6.7 хил. евро. Преди 25 години разликата е била около четирикратна; днес е над седемкратна, тоест се увеличава. 

  • Причините са три: инвестиции, образование и инфраструктура.
  • В столицата инвестициите на човек са в пъти по-високи.
  • Над половината от работоспособното население има висше образование.
  • Инфраструктурната свързаност на Южна България е значително по-добра от тази на Северна.

В по-слабо развитите региони комбинацията от ниски инвестиции, недостиг на квалификация и ограничена транспортна свързаност затваря цикъла на изоставането.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !