Правителството на Малави настоява да получи невероятната сума от 309 млрд. долара под формата на неплатени данъци и лицензионни възнаграждения от базирана в САЩ компания за скъпоценни камъни във връзка с рубини, изнасяни от африканската държава през последните 10 години, заяви главният прокурор на страната пред BBC.

Семейната компания Columbia Gem House, която твърди, че спазва справедливи търговски практики, определи иска като "неоснователен и клеветнически".

Правителството също така настоява да получи 4 млрд. долара от френския газов гигант TotalEnergies заради неплатени приходи от сделка за съхранение на петрол и 9.5 млн. долара от турската тютюнева компания Star Agritech, заяви прокурорът Табо Чакакак Нийренда.

От TotalEnergies са отказали коментар, докато от Star Agritech са отрекли да дължат пари.

Общата стойност на исковете от трите международни компания е близо 300 пъти по-голяма от националния дълг на Малави, който възлиза на около 1.2 млрд. долара, както и 22 пъти по-голяма от БВП на страната, който е в размер на 14 млрд. долара.

Малави беше принудена да получи спасителни средства в размер на 174 млн. долара от Международния валутен фонд (МВФ) през миналата година, след като се сблъска с финансови проблеми.

Конфликт за рубини

В подкаст на BBC Ниренда заяви, че Columbia Gem House не е обявявала занижен износ на рубини от Малави.

Той допълва, че „някои от доказателствата, които ще бъдат използвани, идват от самата Columbia Gem House, като щатски декларации и информация от нейния уебсайт, която вече е изтрита".

"Количеството не е само за една година, а за 10 години назад и включва и лихви."

От Columbia Gem House казаха, че сметките на правителството не излизат. Искът за 309 млрд. долара "предполага, че Малави някакси е произвела и изнесла цветни скъпоценни камъни на стойност трилиони долари", се казва в изявление на компанията.

"Те не са направили това, колкото и голямо въображения да има човек." 

Columbia Gem House заяви, че не развива дейност в Малави, а купува скъпоценните си камъни от Nyala Mines - местна компания, в която правителството има 10% дял.

Нийренда обаче казва пред BBC, че като миноритарен акционер правителството не участва в ежедневното управление на компанията и че "името на Nyala Mines е било променено, за да се прикрие нейната собственост".

Опит на посолството на САЩ в Малави да разреши спора се е провалил, след като главният прокурор на страната не се е включил в организирана онлайн среща, което, според него, се дължало на "технически затруднения".

Миннодобивната дейност допринася с едва 1% към БВП на Малави, но правителството обяви планове да увеличи този дял в следващите години.

Според местния икономист Уиздъм Мгомезулу, правителството може би е предявило тези искове сега, защото има финансови затруднения. Той казва пред BBC:

"Те търсят всевъзможни потенциално източници на приходи, но ако съпоставите иска с размера на местната икономика, той е просто прекалено голям."

Спорът с TotalEnergies

Спорът с TotalEnergies води началото си от сделка на компанията с Малави през 2001 г., според Нийренда. Френската компания е трябвало да достави гориво на Малави и да получи данъчни облекчения в замяна.

Печалбите от договорката е трябвало да бъдат поделени поравно, но TotalEnergies "плащала само две години и спряла да плаща през 2006 г.", твърди Нийренда.

След това правителството е дало компанията на съд в Малави, а Нийренда казва, че страната иска тя да плати 4 млрд. долара за уреждането на въпроса.

Обвинения и срещу Star Agritech International

Що се отнася до спора със Star Agritech International, правителството я обвинява в това, че през 2013 г. е закупила 3 млн. тона тютюн на стойност 15 млн. долара от Малави чрез три свои подразделения, регистрирани в Мавриций, Хонконг и Южна Африка, но не е платила.

Държавната компания Malawi Leaf Company, която е продала тютюна, е завела дело в Хонконг и го е спечелила, според Нийренда. От Star Agritech International твърдят, че са закупили тютюн за 5 млн. долара, а не за 15 млн.

Малави не е единствената африканска държава, която се опитва да получи пари, които твърди, че международни компании ѝ дължат.

Не е прецедент

Миналата седмица военната хунта в Мали издаде международна заповед за арест на главния изпълнителен директор на Barrick Gold, като твърди, че канадската компания дължи на страната 500 млн. долара.

От Barrick отвърнаха със заплаха да преустановят дейността си в страната, заявявайки, че „местните условия на работа са се влошили значително“.

През ноември хунтата освободи ръководителя и двама служители на австралийската миннодобивна компания Resolute Mining, след като данъчен спор на стойност 160 млн. долара беше разрешен.

Компанията плати половината от парите и даде обещание да плати останалата сума в идните месеци.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !