Силициевата долина засенчва презокеанските си конкуренти. С развитието на изкуствения интелект (AI) обаче, някои хора смятат, че той би могъл да предложи на Европа възможността да излезе напред на световната технологична сцена.

Артур Менш е част от новото поколение предприемачи, които се надяват да разрешат отдавнашен проблем на европейската икономика –нейната невъзможност да създаде технологичен гигант по подобие на тези от Силициевата долина.

31-годишният французин е главен изпълнителен директор на Mistral - стартъп, който получава пазарна оценка от 240 млн. евро при първия си рунд на финансиране, четири седмици след като е основан.

Той смята, че изкуственият интелект ще бъде големият изравнител, поставяйки Европа наравно с нейните неуловими досега конкуренти от другата страна на Атлантическия океан.

Mistral разработва големи езикови модели – технологията, която стои в основата на AI инструменти, като ChatGPT, а Менш вярва, че това може да прехвърли инициативата на континент, който ражда нова вълна бързо развиващите се стартъпи.

“Предвид новите инструменти, като големи езикови модели, всичко трябва да бъде изградено наново около тях. Когато нещо трябва да бъде изградено отново, това предоставя на новите играчи предимство, защото те могат да действат бързо,” казва той.

Менш, който е бивш служител на AI подразделението на Google, което сега носи името Google DeepMind, е част от голяма европейска технологична диаспора, чийто служители в известен смисъл чиракуваха в големите щатски компании, а сега опитват сами.

Габриел Хюберт също е част от тази транслантическа вълна на завръщащите се и също е AI предприемач. 39-годишният французин се връща от Калифорния, където е заемал техническа длъжност, за да основе Dust - базиран в Париж стартъп, който създава AI системи за компании.

“Ако погледнете основателите на някои от стартъп компаниите в Берлин, Лондон и Париж в момента, много от тях са бивши служители на щатски технологични компании, където са били ръководители на ключови позиции,” казва той.

Европа е световен лидер в редица индустрии - от мода до фармацевтика, през коли и аеронавтика, но се представя по-слабо в технологичния сектор, въпреки квалифицираната работна сила, внушителния академичен талант и възможностите, които предоставя единният пазар.

В момента няма европейски еквивалент на Amazon, компанията майка на Google - Alphabet, компанията майка на Facebook - Meta, или технологични гиганти, като Apple.

Менш и Хюберт посочват редица причини, поради които в Европа досега няма пробив с мащабите на най-голямата онлайн търсачка в света или на ръководената от Марк Закърбърг социална мрежа.

Те посочват силните характеристики на щатския технологичен сектор в началото на новото хилядолетие, както и конкурентната слабост на Европа тогава, като причина за пробивите на компании, като Google и Facebook.

Имаше една сплотена общност от инженери, дизайнери, предприемачи и инвестиционни компании в САЩ, най-вече в Калифорния, казва Хюберт. Те можеха да откриват бизнес възможности и да ги изграждат бързо на един огромен пазар с помощта на редица компании за рисков капитал.

В началото на първото десетилетие на века Facebook, а в края му и Twitter успяха да се впишат в една по-голяма инфраструктура, която “вече беше изградила успешни технологични компании”, казва той.

Клара Чапаз, директор на La Mission French Tech - държавна структура, която подкрепя френски стартъп компании, споделя мнението, че щатският технологичен сектор се е възползвал от достъпа до големия местен пазар и наличността на финансиране.

“Слабост, в сравнение със САЩ, е подкрепата на компаниите с цялото финансиране, от което имат нужда,” казва тя, допълвайки, че френското правителство подхожда към този въпрос с мерки - в това число данъчни кредити за изследвания, плосък данък върху капиталовите печалби и инвестиционния план за милиарди долари на Франция до 2030 г.

Постоянно оплакване на технологичните предприемачи и често чуван аргумент за това защо няма европейски Google е, че европейските инвеститори избягват риска.

Според Менш, финансирането за чиято компания показва, че Европа най-малкото е жива за нови технологични възможности сега, казва, че инвестиционната среда се променя.

“В сравнение с това, което беше преди 10 години в Европа, сега има много повече апетит към риск за инвестиции в развиващите се технологии. По тази причина съм оптимист, че нещо добро може да се случи,” казва той.

Франция, подобно на Великобритания, има големи надежди във връзка с AI. Сънародникът на Хюберт - милиардерът Ксавие Ниел, се ангажира през миналия месец да инвестира 200 млн. долара в AI, в това число в изследователска лаборатория и допълнителен компютърен изчислителен капацитет.

На други места не е трудно да се намерят оптимисти в технологичния сектор, както бихте очаквали за една индустрия, която процъфтява благодарение на новите неща.

Фредрик Касел e генерален партньор в базираната в Стокхолм компания за рисков капитал Creandum, която има опит с избирането на победители, сред които и Spotify. На въпроса защо Европа все още не разполага със своя Google, Apple или Microsoft, той казва: “Това е просто въпрос на време.”

Касел посочва ръста в капиталите. Финансирането с рискови капитали във Великобритания е нараснало от по-малко от 1 млрд. долара пред две десетилетия до над 100 млрд. долара през 2021 г., според данни на компанията Atomico.

Сумата обаче се очаква да падне до 51 млрд долара тази година заради натиска върху пазара в световен мащаб.

Много от залозите на рисковите капиталисти в Европа не се оправдаха, което е стандартно за индустрията, но инстинктите на Creandum по отношение на потенциала на компании, като Klarna и Depop, се оказваха правилни.

Касел казва, че компании, като Spotify, Klarna и Revolut, са на пазара от кратко време, в сравнение с щатски технологични компании, като Apple и Microsoft, но започват да вдъхновяват други стартъп компании, понякога чрез бивши служители.

Освен диаспората от бивши служители в Силициевата долина, сега има и нова вълна от предприемачи, които са от самите европейски компании. “Тези компании, от своя страна, създават 30, 40, 50 нови компании чрез ръководители, които напускат и започват нов бизнес,” казва Касел.

Той допълва, че Европа има силни страни и в нови технологични сфери, които не са били толкова добре развити, когато компании, като Facebook, са се възползвали от феномена на социалните медии.

Освен AI, имаме още свързани с климата технологии, здравеопазване, общ софтуер и финтех, като Касел дава за пример скандинавските компании, като производителя на батерии Northvolt и стоманодобивната компания H2 Green Steel.

“Има голям потенциал следващото голямо нещо в технологиите да е европейско и да идва от тези сфери,” допълва той.

Въпреки това Европа не е защитена от натиска върху пазарните оценки в световен мащаб. Общата стойност на европейските еднорози, или стартъп компании с пазарна оценка от над 1 млрд. евро, пада за първи път от повече от десетилетие до 442 млрд. евро, в сравнение с 446 млрд. евро в края на миналата година, сочат данни на Pitchbook.

Пазарните оценки на Revolut, Klarna, Getir и Checkout.com бяха намалени, въпреки че все още се оценяват на милиарди долари.

От Atomico също така посочват спада в броя на новите европейски стартъп компании – около 11 000 през 2022 г., в сравнение с 18 000 през 2020 г. По данни на Pitchbook, от началото на годината в Европа са създадени само четири нови еднорози, в сравнение с 40 за цялата 2022 г.

По-тежките пазарни условия се дължат на по-високите лихви в отговор на инфлацията в Европа и САЩ, което затрудни технологичните компании при набирането на средства, казва Том Вехмайер, партньор в Atomico. “Това беше едно глобално отстъпление на технологичния пазар,” казва той.

Континентът “не се е провалил” в създаването на водещи световни компании, казва Жан-Марк Олание, главен изпълнителен директор на европейското подразделение на Accenture, но признава, че се представя по-слабо. “Можехме да имаме повече гиганти, отколкото сега,” допълва той.

Подобно на Менш, Хюберт и Касел, той също вижда зараждането на нови технологии като възможност това да бъде поправено. Зелените технологии и AI ще създадат възможности, от които Европа в момента е в по-добра позиция да се възползва.

“На този етап мачът е отворен,” казва той. “Това не означава, че Европа ще победи, но и не означава, че Европа със сигурност ще загуби.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !