Акулите съществуват от стотици милиони години и продължават да се развиват, но същевременно са и в сериозна опасност.

До голяма степен поради прекомерния улов, популациите на акули и скатове са намалели със 71.1% между 1970 г. и 2018 г., според проучване от 2021 г., публикувано в списание Nature.

CNN подбра няколко удивителни факти за тези древни същества. Вижте ги:

Акулите могат да живеят стотици години

Акулите са едно от най-дълголетните животни на земята. Гренландската акула е най-дълго живеещото известно гръбначно животно на Земята, според проучване от 2016 г., публикувано в списание Science.

Изследователи, използващи радиовъглеродно датиране, установяват, че северноатлантическите видове вероятно живеят средно най-малко 272 години и често не достигат зрялост до 150-годишна възраст. Гренландските акули пък могат да живеят най-малко 400 години, изчисляват учени.

Акулите са по-стари от дърветата и динозаврите

Най-ранните доказателства за вкаменелости от акули датират от преди 450 милиона години, което означава, че тези същества са съществували поне 90 милиона години преди дърветата и 190 милиона години преди динозаврите.

Акулите съществуват отпреди Пангея да се разпадне, казва Катрин Макдоналд, директор на Field School и преподавател в Училището по морски, атмосферни и земни науки към университета в Маями (преди около 250 милиона години е имало един единствен гигантски континент, наречен Пангея.)

Освен това акулите са преживели пет масови изчезвания, едно от които е унищожило около 96% от целия морски живот.

Акулите могат да бъдат полезни за околната среда

Тигровите акули - един от основните хищници в Австралия, могат да помогнат на екосистемите да реагират на екстремни климатични явления. Плячката на вида, включително зелените костенурки, морските птици и скатовете, избягват плитки води, често покрити с морска трева.

В резултат на това морската трева може да расте, да стане подобна на храст и да създаде защитена зона за отглеждане на млади риби, скариди и раци, казва Хайтхаус.

Морската трева абсорбира въглерода от атмосферата и го използва, за да изгради тялото си. Когато умре, мъртвият материал се превръща в седимент на дъното на океана и въглеродът се изважда от обращение, добавя Хайтхаус.

Изследователите в момента се опитват да определят дали други видове акули играят роля в това явление и дали се срещат на други места, като например в коралови рифове.

„Вероятно тези по-големи видове играят огромна роля в подпомагането на оформянето на екосистемите, от които са част,“ според Хайтхаус.

Бременността на акулите може да продължи повече от 3 години

Моделите на възпроизвеждане при акулите варират. Средно те раждат след 11 или 12 месеца бременност, но други износват малките си повече от три години.

Някои видове, като акулите мако и бик, са живораждащи, докато други, като акулите котки, снасят яйца, казва Жасмин Греъм, президент и главен изпълнителен директор на Minorities in Shark Sciences в Брейдънтън, Флорида.

Дългите бременности и фактът, че на някои акули са нужни 10 до 12 години, за да достигнат полова зрялост, допълнително оказват влияние върху популациите, унищожени от неустойчиви риболовни практики.

Акулите не произвеждат никакви звуци

Акулите са тихи същества, тъй като нямат органи за производство на звук. Те общуват чрез езика на тялото, като въртене на зигзаг, разклащане и движение на челюстите си.

Акулите усещат електричеството

Акулите имат шесто чувство - те могат да улавят наноскопичен електромагнитен ток. Това допълнително сетиво може да им помогне да се ориентират в океана и да намерят плячка или дори партньор.

„Електрическият импулс, който мозъкът на плячката изпраща до сърцето й, за да му каже да бие, е откриваем за акулите, така че те могат да намерят скрита плячка доста ефективно“, казва Макдоналд.

С това фино настроено сетиво акулите ловуват болни и слаби животни, като играят решаваща роля за поддържането на здравето на морската екосистема.