Ескалацията на конфликта в Близкия изток отново извади на преден план един от най-старите, но и най-недооценени механизми на финансовите пазари -  тяхната предсказуема реакция към непредсказуеми събития.

В рамките на часове рискът беше преоценен глобално: капиталът се оттегли от акциите, потърси убежище в долара, златото и облигациите, а петролът се превърна в основен канал на напрежението към реалната икономика. Въпросът вече не е дали има ефект, а колко дълбок и колко продължителен ще бъде той и как се отрази на българските инвеститори?

„Първата реакция на конфликт върху пазарите винаги е сходна, въпреки че мащабите на конфликтите варират. Войната и в Близкия изток и в Украйна си приличат, нo в същото време са различни по мащаб“, обясни Александър Буюкли, управител на Freedom24 за България в предаването “Дарик кафе”. 

В рамките на часове след първите удари пазарите реагират синхронно: акциите поевтиняват, капиталът се пренасочва към долара, държавните облигации и златото, а цените на петрола тръгват нагоре.

Това не е изненада. Това е модел.

Три канала на шока

Анализът на пазарната реакция може да се сведе до три основни канала.

Първият е психологическият – инвеститорите изтеглят средства от рискови активи и търсят сигурност. Това автоматично води до спад на акциите и ръст при т.нар. safe haven инструменти.

“Златото, доларът и облигациите са трите най-сигурни инструмента, когато става дума за такъв конфликт”, каза Александър Буюкли. 

Вторият е енергийният или т.нар. “петролен шок”. Конфликтите в Близкия изток почти неизбежно минават през петролния пазар. При всяко напрежение цената на суровината реагира рязко нагоре, което има директен инфлационен ефект.

“Цените се вдигнаха и го виждам и в България, по нашите горива”, каза експертът. 

Третият канал е по-малко очевиден, но ключов – селективният растеж. Не всички активи губят. Напротив, в подобна среда има ясни печеливши, когато става дума за ръст на акции: отбранителната индустрия, енергийният сектор, фармацията и компаниите от т.нар. „защитни“ индустрии, които Буюкли казва, че растат уверено. 

“Производителите в отбранителния сектор са бенефициенти - виждаме по представянето на Rheinmetall, както и акциите на българските отбранителни компании”, допълни той. 

България: чувствителна към петрол, уязвима в туризма

Ефектът върху България е двоен.

“България е страна, вносител на енергийни суровини. Нашият пазар е най-чувствителен към петролните шокове от всички в Европа”, каза Александър Буюкли. 

България остава изключително чувствителна към цената на петрола. При нива над 100 долара за барел инфлационният натиск се усеща почти моментално – най-вече през горивата.

От друга страна у нас ес усеща а по-неочевиден, но вече видим ефект върху туризма. Намаленият поток от туристи от Израел – един от ключовите пазари за София през последните години – започва да оказва натиск върху сектора. Това е пример как геополитиката се пренася директно в реалната икономика, а туризмът е най-чувствителния сектор. 

Инвеститорите: между страх и структура

На този фон поведението на инвеститорите в България остава в известен смисъл консервативно.

„Най-честият въпрос не е колко ще спечеля, а колко мога да загубя“, казва Буюкли. Това е фундаментална разлика спрямо западните пазари и е дълбоко свързана с историческата памет – хиперинфлация, банкови кризи, политическа нестабилност. 

По думи на експерта дребните български инвеститори предпочитат 2-3 години срок за своите активи, докато тези в Германия - поне 10 години. 

И не на последно място – недвижимите имоти продължават да бъдат базовата отправна точка за българския инвеститор. Всичко останало се сравнява с тях.

Как изглежда инвестиционен портфейл с 10 000 евро във волатилни времена, според експерта

Александър Буюкли говори не толкова за доходност, колкото за структура в силно волатилни времена. 

“10 000 евро не е голям инвестиционен портфейл, но не и малък. Достатъчен е да не допускаш грешки и да не загубиш няколко години”, казва той. 

Freedom24
Freedom24

Типичният модел включва няколко слоя:

  • Ликвиден резерв (10%-20%) – кеш или краткосрочни облигации в еврозоната (2500 евро)
  • Глобални фондове чрез ETF (10-20%) - Euro Stoxx 50 в Европа или S&P 500 в САЩ (2500 евро)
  • Селекция от компании със стабилни парични потоци (20%) - Johnson & Johnson, Shell (2000 евро)
  • Ограничено участие в злато като защитен актив или борсов фонд (15%) в злато (1500 евро) 
  • 15% в брой или краткосрочен депозит (1500 евро)

Ключовото правило обаче остава друго: дисциплина. Портфейлите трябва да се ребалансират регулярно, но не и да се променят под натиска на емоции.

Според Буюкли най-добре е портфейлът да се пребалансира на тримесечие и да не се пипа под натиск на конфликти.  

На 28 април Freedom24 планира да събере водещи лектори от финансовия свят и бизнес сектора в страната. Събитието ще бъде с вход свободен. Целта е да се предостави информация на инвеститорите, за да могат да приложат съветите след събитието. Предоставената информация трябва да помогне на хората да получат знания за създаване на портфолио. 

Събитието ще се състои в Sopharma Event Center от 10:00. Очаквайте скоро повече информация как можете да се регистритате на сайта на компанията. До тогава можете да се регистрирате на [email protected]

*Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !