Българските потребители оценяват много високо нивото на телекомуникационните услуги у нас.

Те му поставят оценка 8 от 10, сочат данните от национално представително проучване на агенция TREND, проведено в периода 3–10 юни 2025 г. сред 1 020 респонденти на възраст между 18 и 65 години от различни населени места у нас, по поръчка на Алианса на технологичната индустрия.

Висока удовлетвореност и доверие

84% от българите са удовлетворени от мобилните услуги, също толкова са оценили положително и домашния интернет, а 82% са доволни от платената телевизия.

Най-често посочваните причини за положителната оценка са широкото покритие (57%) и добрата скорост на мрежата (53%), следвани от съотношението цена–качество (42%) и надеждността на услугите (39%).

Високата оценка се комбинира с известна умереност по отношение на прозрачността на договорите, условията и обслужването, но позитивен факт е, че 67% от анкетираните отчитат подобрение през последните три години – знак за положителна тенденция и усилия от страна на операторите.

Възрастните са по-критични към развитието на телеком сектора, като най-резервирана е групата между 60 и 65 години. Положителните оценки преобладават сред жените, хората под 40 години и потребителите с по-високо образование.

Жителите на големите градове също проявяват по-висока удовлетвореност, свързана с достъпа до по-развити дигитални услуги.

Секторът се ползва с високо обществено доверие – 72% от анкетираните заявяват, че имат доверие към своя оператор, а почти 90% смятат, че телеком услугите у нас са на европейско ниво.

Тази оценка отразява не толкова обективна съпоставка, колкото ясно позитивно отношение към нивото на развитие и качеството на индустрията в страната.

България е сред най-дигитално активните държави в Европа

Почти всички хора между 18 и 65 години използват мобилен интернет, а 93% от българите имат смартфони. Зависимостта от мобилните устройства е силно изразена – 70% от анкетираните, и над 90% от младите, споделят, че биха се почувствали зле, ако останат без смартфон дори за 24 часа.

Около 21% от респондентите използват мобилен интернет повече от четири часа на ден. Основна функция на интернет остава комуникацията – така отговарят 72% от анкетираните.

Интернет се използва в приблизително еднаква степен за сърфиране в социални мрежи (58%) и за търсене на информация (56%), като жените и хората до 50-годишна възраст са по-активни в социалните мрежи, докато мъжете и хората между 40 и 60 години – при търсенето на информация.

Две трети от младите използват интернет основно за забавление и едва една пета (21%) го използват за работа или обучение.

Онлайн пазаруването вече е масова практика – над 60% от българите пазаруват онлайн, като 86% от тях го правят през смартфона си. Жените са по-активни (75%), а възрастта е решаващ фактор – 80% от хората под 40 години пазаруват онлайн, докато сред групата 60–65 години този дял е едва 20%.

Образованието също оказва влияние – 4 от 5 висшисти пазаруват онлайн срещу 25% от хората с основно образование. Почти половината от пълнолетните българи използват онлайн банкиране, като най-активни са хората между 30 и 50 години.

dbr.bg-image

Качеството остава водещ мотив за избор на оператор

Въпреки изразената ценова чувствителност, качеството на услугите е основната причина за избор на оператор у нас. Българските потребители избират телекома си преди всичко заради стабилността и скоростта на мрежата, а не заради промоции или рекламни стимули.

Цената обаче остава най-честата причина за недоволство, особено сред по-възрастните, които често възприемат услугите като прекалено скъпи спрямо доходите си.

Младите респонденти, напротив, са по-доволни и дигитално активни – за тях телекомуникациите са централна част от ежедневието и социалния живот.

Сигурност и устойчивост – следващите теми пред сектора

Доверието в сектора остава стабилно, но темите за защита на личните данни и киберсигурността се очертават като предизвикателства за следващите години. Потребителите очакват по-голяма прозрачност и активна комуникация от страна на операторите.

Подобна е картината и по отношение на устойчивостта. Почти половината от анкетираните (48%) свързват телекомуникационните компании с принос към устойчивото развитие – чрез енергийна ефективност и зелени технологии.

Спрямо високата удовлетвореност от услугите обаче, този дял остава относително нисък и подсказва необходимост от по-видими действия и комуникация по темата.

„Подобни проучвания имат ключово значение за развитието на сектора, защото ни дават ясна картина къде се намираме и очертават зоните, в които да се фокусираме, за да бъдем още по-близо до потребителите и да сме още по-надеждни партньори на българското общество", коментира Адреана Атанасова, председател на УС на Алианса на технологичната индустрия.

"Положителната картина е окуражаваща – особено фактът, че най-високите оценки идват от младите потребители, които използват най-активно нашите услуги. Но проучването ясно показва и полетата, върху които трябва да работим, за да продължим да сме двигател на цифровата трансформация на България.“