България остава на 68-о място в Глобалния индекс на меката сила (Global Soft Power Index 2026) на Brand Finance.

Според класацията с нарастващата склонност на националните лидери да избират "твърдата" сила пред "меката", доверието в международните институции започва да показва видими признаци на напрежение. Данните показват, че много от най-значимите международни организации в света — особено тези, свързвани със западното лидерство — губят позиции в очите на глобалната аудитория. Макар повечето организации все още да се възприемат като изцяло положителни. 

По-ясно очертана обаче е по-широка промяна в нагласите, повлияна от несигурност, умора и нарастващи съмнения относно способността на институциите да изпълняват обещанията си. Това отразява и по-общ модел в тазгодишното издание на Глобалния индекс на меката сила, при който много утвърдени западни сили също показват признаци на ерозия на меката си сила. С отслабването на доверието в традиционните центрове на влияние, доброжелателното отношение, което доскоро се отдаваше на системите и структурите, поддържащи международното сътрудничество, също изглежда е под натиск.

Доверието в глобалните институции отслабва на фона на политическа и геополитическа нестабилност

Тези промени не се случват изолирано. Те се развиват на фона на политическа и геополитическа нестабилност, която започва да подкопава доверието в институциите, изграждали международната система в продължение на поколения. В този контекст продължава да тежи влиянието на политиката „Америка на първо място“ на президента Доналд Тръмп. Продължаващите въпроси дали по-затворен или транзакционен подход може да се завърне, засилват съмненията относно устойчивостта на институциите, които разчитат на последователната ангажираност на САЩ.

Никъде това напрежение не е по-очевидно, отколкото в НАТО. Въпреки възобновената си стратегическа значимост на фона на засилен геополитически натиск, обществените нагласи се движат в обратна посока. Продължителните конфликти, страховете от ескалация и доминирането на военните отговори над дипломатическите решения изглежда натежават върху възприятията. Вместо да укрепва доверието, настоящата среда поражда въпроси дали сигурността все по-често се дефинира чрез сила, а не чрез сътрудничество.

Къде е България? 

От графиката се вижда, че България губи значителна “положителна влияние” (Net Positive Influence) както в ЕС, така и в НАТО между 2023 и 2026 г.

Резултат 2023 срещу 2026 в ЕС

  • 2023: 28%
  • 2026: 18%
  • Разлика: -10%

Какво означава това? България е намалила своята положителна тежест и влияние сред държавите членки. Спадът е сред по-големите в ЕС (виждаме, че други държави имат по-малки спадове или дори по-стабилни резултати).

Какво може да означава в реалност?

По-слаба дипломатическа роля или по-малка видимост в европейските политики. По-слаба позиция при ключови решения (енергетика, сигурност, миграция, бюджетни политики).

Възможно е да е резултат от:

  • вътрешни политически несигурности
  • недостатъчно активна дипломатическа стратегия
  • липса на лидерски инициативи в ЕС

Резултат 2023 vs 2026 спрямо страните в НАТО

  • 2023: 20%
  • 2026: 7%
  • Разлика: -13%

Какво означава това? Страната ни е на 3-о място сред тези с най-големият спад сред държавите в НАТО, след Словения и Турция. Това може да означава, че България загубва значително влияние в алианса. Отрицателният ефект, който може да има подобно представяне е, че страната ни е по-слабо “чутаема” при стратегически решения за сигурността. Има по-малка роля в координация и общи операции. По-малко влияние в бъдещи инициативи за отбраната и модернизацията.

Това показва, че България е в по-слаба позиция в най-важните международни съюзи в периода 2023–2026.

Проблемите в ЕС и НАТО

Сред страните от Европейския съюз 17 от 24-те включени в анализа регистрират спад в възприятията за нетно положителното влияние на ЕС от 2023 г. насам. Същият модел се наблюдава и в НАТО, където също 17 от 27-те изследвани държави членки отбелязват отслабване на настроенията.

Това сочи към по-сложна динамика, при която доверието се преразглежда не само отвън, но и отвътре.

Случаят с Полша илюстрира тази напрегнатост особено ясно. Въпреки че е една от най-гласовитите държави в НАТО по въпросите на сигурността на източния фланг на Алианса, Полша регистрира най-голям спад в възприятията за нетно положителното влияние на ЕС. Това разминаване показва по-широка реалност: активното ангажиране и застъпничество в една институция не се пренасят автоматично към други, особено когато на преден план излизат икономически приоритети и политически дебати.

Глобалното настроение има значение

В основата на тези тенденции лежи по-общо влошаване на глобалното настроение. Военните конфликти продължават да доминират заглавията и ежедневното съзнание. Натискът от повишените разходи за живот остава както в развитите, така и в развиващите се пазари. В същото време несигурността относно световната икономика – дали свързана с инфлация, дълг или страхове от внезапна корекция на пазара, свързана с нови технологии като AI – оставя много хора с усещане за тревожност относно бъдещето.

Изследванията на Brand Finance по Индекса за глобална мека сила последователно показват, че меката сила е силно чувствителна към този емоционален климат. Когато оптимизмът намалява, признателността става по-трудна за поддържане. Институции, които някога са символизирали увереност и стабилност, по-лесно се асоциират с неадекватност, дори когато тяхната основна роля остава жизненоважна.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google