Търсенето на критични минерали, използвани във всички видове технологични продукти, винаги е било силно, но новата битка за тези специализирани материали може да бъде дори по-драматична от днешните петролни войни. Навлизаме в ерата на критичните минерали и тя се очертава да бъде много по-дестабилизираща от петролната епоха.

Експлозивен ръст в търсенето на минерали

Паралелите с възхода на петрола са очевидни. От края на XIX век достъпът до нефт се превръща в синоним на национална мощ. Днес същата роля изпълняват кобалт, литий, никел и редкоземни елементи. Тези материали са жизненоважни не само за електрическите автомобили и чистата енергия, но и за дигиталната инфраструктура и модерните оръжейни системи, които определят мощта през XXI век.

Числата са впечатляващи. Според Международната енергийна агенция (IEA) търсенето на литий е скочило с почти 30% само през 2024 г., което е приблизително три пъти повече от средния годишен ръст през 2010-те години.

  • Кобалт, графит и никел: Ръст от 6–8%.
  • Редкоземни елементи: Цените на тежките редкоземни елементи като диспрозий и тербий, използвани в електромобили и модерно оръжие, са се утроили от 2020 г. насам.
  • Литий: До 2040 г. IEA прогнозира, че търсенето му ще бъде пет пъти по-голямо от това само преди няколко години.


Това не е просто тенденция, а истински бум.

Дежавю от петролната епоха, но с по-мрачни перспективи

Този минерален „златен прилив“ стимулира проучвания в развиващия се свят, а с това се появява и един познат и проблемен модел. Виждали сме този сценарий и преди: ресурсното богатство се влива в държави без институции, способни да го управляват; елитите овладяват печалбите; икономическата диверсификация се забавя, а по-голямата част от населението почти не усеща полза.

Икономистите наричат една от тези ситуации „холандска болест“ – състояние, при което приходите от износ на ресурс водят до поскъпване на националната валута и тихо задушават всички останали отрасли, които се опитват да бъдат конкурентни в световен мащаб. Страните, богати на нефт, се борят с това от десетилетия. Държавите, богати на минерали, са следващите.

Защо сравнението с петрола се пропуква

Тук обаче се крие критичната разлика. Когато петролът става геополитически доминиращ, светът вече има основа: работещи мултилатерални институции, доминираща резервна валута и суперсила, която, макар и несъвършено, поддържа базов набор от глобални правила. Петролната епоха беше нестабилна, но се развиваше в разпознаваема рамка.

Ерата на критичните минерали няма такава рамка. Несигурностите са структурни, геополитически, технологични и институционални – всички едновременно и взаимно преплетени. Веригите за доставки са концентрирани по начин, който създава сериозни „тесни места“. Китай контролира капацитета за рафиниране на много от най-критичните материали. По-малките, богати на ресурси държави нямат институционален капацитет да управляват внезапното богатство. А геополитическата конкуренция за достъп до тези материали се ускорява по-бързо, отколкото се създават международни правила за управление.

Илюзията за „зелена“ стабилност

Съществува изкушаващ наратив, че енергийното бъдеще, доминирано от възобновяеми източници, ще бъде по-малко конфликтно от ерата на изкопаемите горива. По-малко добив, по-малко замърсяване, по-малка зависимост от нестабилни петродържави – какво лошо има в това?

Този наратив обаче е опасно непълен. Преходът към чиста енергия не елиминира ресурсната геополитика, а я пренасочва. Вместо битка за петролни находища в Близкия изток, конкуренцията се измества към литиеви залежи в Южна Америка, кобалтови мини в Демократична република Конго и съоръжения за обработка на редкоземни елементи в Китай. Залозите остават също толкова високи, но институциите, които ги управляват, са много по-слаби.

Неподготвени за новата реалност

Петролната епоха донесе ембарга, ценови шокове, вълни от национализации и ресурсни войни. Беше хаотична и скъпа, но поне светът имаше някакъв опит в справянето с нея.

Ерата на критичните минерали пристига по-бързо, с по-висок ръст на търсенето, в по-крехка геополитическа среда и без институционалната инфраструктура, нужна за управление на турбуленцията. Държави и компании, които приемат, че рисковете са просто „петролни проблеми в нова опаковка“, опасно подценяват това, което предстои. Подготовката, необходима в управлението, международната координация и устойчивостта на веригите за доставки, е огромна. И в момента почти никой не е готов.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !