Българският шафран е в топ 3 по качество в света, като данните са подкрепени от лабораторни анализи, направени в България и в чужбина.

Това заяви в интервю за БТА Антонио Бонев, председател на Сдружението на шафранопроизводителите в България, по време на фестивала U.L.I.C.A. – Street Fest в Стара Загора.

Високо качество и лечебни свойства

Антонио Бонев обясни, че за добиването само на един грам сух шафран са необходими средно 190 цвята, като това количество е достатъчно за приготвянето на около 190 чаши чай.

Лечебните свойства на подправката са известни от древността, а съвременните изследвания потвърждават нейната стойност.

„Изследвания показват над 150 активни съединения, на които се дължат и здравословните му ползи. Шафрановият минзухар припознава отлично българските климатични и географски особености, както и плодородните ни почви“, допълни председателят на сдружението, в което към момента членуват 48 производители от цялата страна.

Pixabay
Pixabay

Отглеждане и пазарна реализация

Самото отглеждане на шафран не е особено трудно, но производителите трябва внимателно да преценят какви площи могат да обработват, тъй като беритбата е трудоемка. Сезонът на цъфтеж е през октомври и ноември и продължава около 40 дни.

„Цветовете се берат средно 40 дни, а ние като Сдружение можем да предложим съвети и да консултираме всеки производител с всякаква информация“, посочи Бонев.

Интересът към продуктите с шафран в страната непрекъснато расте. Макар качествата му като подправка да се ценят високо от шеф-готвачите, потребителската култура се разширява, тъй като продуктите с шафран се свързват със здраве и красота.

По време на фестивала в Стара Загора бяха представени разнообразни артикули, които привлякоха вниманието на посетителите, сред които:

  • Козметика
  • Био ябълков оцет
  • Дегустационно вино
  • Кашкавал

Бонев посочи:

„Искаме да ги популяризираме сред българите още повече, защото шафранът е качествен и ценен не само като подправка, но и като билка. Надяваме се хората да му дадат шанс“.

Нуждата от държавна регулация

Въпреки партньорството си с институции като Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Сдружението на шафранопроизводителите настоява за по-добра регулация на производството.

Основно затруднение е включването на културата в Таблицата за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства в Стандартен производствен обем (СПО).

„В края на ноември ще се опитаме да организираме среща с МЗХ, на която да уточним важните за нас неща и да стъпим стабилно на картата на производителите на различни култури. Имаме подкрепа от най-различни земеделски организации, но очакваме и подкрепа от държавата“, посочи пред БТА Антонио Бонев.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google