Ислямските финанси се основават на убеждението, че парите, сами по себе си, не трябва да имат стойност.

Те са просто средство за размяна на продукти и услуги, които имат реална стойност. С други думи, не би трябвало да можеш просто да печелиш пари от пари. Това означава, че където е възможно, трябва да се избягва плащането или получаването на лихва.

Друг основен принцип е, че парите не трябва да причиняват вреда. Затова ислямските финансови услуги не инвестират в алкохол, тютюн и хазарт.

Ислямските финанси също насърчават партньорството, така че където е възможно, печалбите и рисковете трябва да се споделят. Това може да е между двама души, между човек и бизнес или между два бизнеса.

Всеки може да използва ислямски финансови продукти и услуги – не е нужно да си мюсюлманин.

Как работи?

Bank of England казва, че в Обединеното кралство се предлагат няколко ислямски финансови продукта и услуги.

Шериат-съвместимата разплащателна сметка не начислява лихва. Банката ти осигурява достъп до парите ти и използва депозита ти като безлихвен заем (кард), за да финансира своята дейност.

Ако откриеш спестовна сметка, банката ще инвестира депозираните средства, но не в нещо, което шериатът счита за вредно. След това ще ти изплати част от печалбата.

В зависимост от това къде са инвестирани парите и как се изчислява печалбата, това може да се нарича уакаала (когато банката действа от твое име, според твоите инструкции) или мурабаха (когато банката купува и продава стоки с цел печалба).

Когато става въпрос за покупка на жилище, съществуват няколко алтернативи на традиционната ипотека. При един от вариантите банката директно купува имота, който искаш, след което ти го продава с надценка и ти го изплащаш на вноски.

Това също се нарича договор мурабаха, защото банката купува и продава с цел печалба.

Другият вариант е съвместна покупка на имота с банката - в рамките на договор, наречен мушарака (партньорство). Постепенно изкупуваш дяла на банката, докато станеш пълноправен собственик.

И в двата случая трезорът начислява допълнителна сума, за да покрие своите разходи и да отчете факта, че живееш в имот, който тя частично притежава.

Забрана на лихвата (риба)

Според ислямските икономисти, премахването на лихвата в ранния ислям е станало поетапно, завършвайки със създаването на икономическа система под управлението на халиф Омар (634–644 г. от н.е.).

Въпреки това, според някои учени - като Тимур Куран, практиката на лихварство е продължила под различни форми в мюсюлманските общества – например чрез легални уловки (хийял), включително и през Османската империя.

В края на XIX век някои ислямски модернисти започват да поставят под въпрос дали всички форми на лихва са риба и предлагат разграничение между "грабителска" лихва и приемлива лихва за търговски инвестиции.

Въпреки това, през XX век ислямистки мислители и активисти настояват, че всяка лихва е забранена и създават първите банки без лихви, базирани на споделяне на печалба и риск.

Модерно развитие

  • 1963 г. – Първата модерна ислямска банка е създадена в Египет (опит, базиран на споделяне на печалба).
  • 1975 г. – Създадена е Ислямската банка за развитие.
  • 1979 г. – Създадена е Дубайската ислямска банка, първата комерсиална ислямска банка.
  • 1986 г. – В САЩ е създаден първият ислямски взаимоспомагателен фонд – Amana Income Fund.
  • 1990 г. – Създадена е AAOIFI – счетоводен и одиторски орган за ислямски финансови институции.
  • 2002 г. – Учреден е Ислямският съвет за финансови услуги (IFSB).

Критика и предизвикателства

Въпреки растежа, някои учени и практици критикуват съвременното ислямско банкиране заради прекомерно използване на дългово базирани продукти, които на практика наподобяват традиционните лихвени инструменти, използване на правни уловки, за да се избегне терминът "лихва", но без реална етична или икономическа разлика, по-високи разходи и по-големи рискове, отколкото в конвенционалното банкиране.

Международния валутен фонд съобщи още през 2017 г., че ще засили вниманието си към ислямското банкиране. В 14 държави от Близкия изток и Азия, включително Малайзия, Кувейт и Саудитска Арабия, то има системна важност, тъй като делът му в активите на банковия сектор като цяло превишава 15%, според доклад на МВФ от 2017 г., цитиран от БНТ. 

Според документа в света като цяло делът на ислямските банки е под 2%. Той обаче бързо нараства и привлича все по-силно вниманието на регулаторите и политическите власти. 

Според доклад на Union of Arab Banks, през 2018 г. Бахрейн разполага с 10 ислямски банки, а Катар - с 5. Според данни от Moody’s, през март 2023 г. пазарното проникване на ислямските банки в Саудитска Арабия е 83%, а в Бахрейн — 69%, казва Global Finance Magazin. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !