Битката за живот на най-голямата соленоводна лагуна в Европа

Мар Менор - най-голямата соленоводна лагуна в Европа, се намира на брега на Югоизточна Испания. Пясъчна ивица разделя площта от 134 квадратни километра от Средиземно море, създавайки топли плитки води и примамливи плажове, популярни сред туристите.

Но през последните години тези кристални води станаха мътни от цъфтящи водорасли, могили от мъртва риба бяха изхвърлени по бреговете, а някогашният свеж и солен аромат беше заменен от отвратителна воня на гниене. Цените на жилищата в района паднаха, приходите от туристи намаляха и местните хора се вбесиха, разказва CNN.

Но един от тях има идея как да защити лагуната: какво ще стане, ако й бъдат дадени същите законни права, като на човек? Ами ако има право на съществуване и защита срещу нанесените й щети?

Тереза Висенте, професор по философия на правото в местния университет в Мурсия, за първи път задава тези въпроси през 2019 г. Три години по-късно - след интензивна кампания, Мар Менор се превръща в първата екосистема в Европа, която получава правата на юридическо лице.

За дейността си Висенте е удостоена с престижната награда за опазване на околната среда Goldman, която се присъжда на шестима екологични лидери, всеки от които работи на различен континент. Нейната правна стратегия, даваща право на гражданите да действат от името на природата, е определена като „важен прецедент за демократизиране на опазването на околната среда и разширяване на ролята на гражданското общество в подкрепа на екологични кампании“.

Нивата на подпочвените води бързо падат по целия свят

Екологична катастрофа

61-годишната Висенте е родена и израснала в района на Мурсия и нейните спомени за лагуната стигат чак до детството ѝ. Спомня си как е играла там по шорти и тениска, купоните на плажа през тийнейджърските си години и прозрачната вода. „За мен лагуната беше всичко“, казва тя пред CNN.

Но преди няколко десетилетия нещата започват да се променят. Започва бумът в развитието на района (днес пясъчният бряг, разделящ лагуната от океана, е пълен с високи жилищни сгради), който носи увеличаване на замърсяването с пластмаса и огромно нарастване на селското стопанство.

През 1979 г. е открит нов напоителен канал, който превръща региона в селскостопански център. Днес Мурсия е отговорна за 20% от испанския износ на плодове и зеленчуци, изнасяйки повече от 2.5 милиона тона годишно - от марули и броколи до лимони и артишок.

В комбинация със затоплянето на водите от изменението на климата, това се превръща в рецепта за екологична катастрофа. Оттоците от пълни с нитрати торове навлизат в лагуната, причинявайки екстремна еутрофикация – натрупване на водорасли, което изчерпва кислорода от водата.

От 2016 г. насам са регистрирани три масови измирания на риби и ракообразни, популациите на миди са сринати, 85% от морската трева в лагуната загива. След измирането през 2019 г., когато около три тона мъртва риба са изхвърлени на бреговете, Висенте е принудена да предприеме действия.

Може ли производството на батерии да застраши рибата тон?

Право на съществуване

Предоставянето на „права върху природата“ е концепция, която отдавна се обсъжда, но набира скорост едва през последните години. През последното десетилетие екосистеми, като река Атрато в Колумбия и река Уангануи в Нова Зеландия, получиха статут на юридическо лице.

Именно тези примери вдъхновяват Висенте да направи същото за Мар Менор. Тя отбелязва, че на хартия лагуната вече е била защитена от няколко международни конвенции, но изглежда никой не я предпазва от силното замърсяване.

„Знаехме, че трябва да направим нещо повече, нещо, което надхвърля това“.

Тя дава гласност на случая и получава подкрепа от крайбрежните общности, разгневени от замърсяването на прага на домовете им. До 2021 г. Висенте е събрала повече от 600 000 подписа - повече от необходимото, за да предложи законопроекта. Следват публични демонстрации, срещи с правителството и интервюта в медиите, докато през септември 2022 г. Сенатът на Испания не превръща исканите от Висенте промени в закон.

Мар Менор обаче няма да се възстанови бързо. Процесът ще отнеме време, но сега лагуната има право на опазване, защита и възстановяване на екологичните щети.

Висенте обяснява, че три нови законодателни органа, съставени от представители на правителството, учени и местни граждани, са назначени да наблюдават изпълнението на закона и докато лагуната може да не е в състояние да говори сама, всеки гражданин вече може да заведе дело от нейно име.

Висенте е убедена, че новият модел ще „спаси“ лагуната от нитритите от земеделската дейност и и ще я защити от по-нататъшни щети. След това тя се надява, че природа в района ще се възстанови.