Централата на Централната банка на Нидерландия, наричана “най-грозната сграда в страната,” отвори отново врати през този месец след основен ремонт, основан на устойчивостта.

Проектирана от архитекта Мариус Дюинтер и завършена през 1968 г. близо до централната градска част, оригиналната сграда представляваше квадратна, обемиста крепост, към която през 1991 г. се присъединява извисяваща се над нея кула.

Тя беше критикувана от местни жители за това, че блокира слънчевата светлина към съседните улици. Преди време бившият кмет на града Еберхард ван дер Лаан заяви:

“Всеки жител на Амстердам вече е разрушавал на ум тази сграда, в това число и част от служителите на централната банка”.

De Nederlandsche Bank

Когато сградата достига края на своя жизнен цикъл преди пет години, с рушаща се фасада и лоши показатели по отношение на устойчивостта, настъпва моментът за голямо преосмисляне.

“Банката беше един изолиран остров, откъснат от амстердамското общество,” заявява пред Bloomberg ръководителят на проекта за обновяването на сградата Мааике ван Люкен.

“Това обаче не е кула от слонова кост. Ние сме в сърцето на обществото и трябва да отразяваме това пред обществеността.”

Вместо да се премести в още по-отдалечения бизнес район на града, банката избира да обнови сградата в проект на стойност 320 млн. евро, така че да остане в центъра.

От финансовата институция се обръщат към архитектурната компания Mecanoo за осъществяването на прехода от непробиваем бункер до публично достъпна институция.

De Nederlandsche Bank

“Предприехме радикални мерки по отношение на редизайна,” казва Франсин Хубен, основател и творчески директор на Mecanoo.

“Кулата и трезорът вече ги няма, а всичкото злато и пари вече се намират на друго място, далече от града.”

Положени са значителни усилия, за да се гарантира, че сградата е природосъобразна, като тя дори разполага с кутии за гнезда и „хотели за насекоми“.

Щадящият климата нов дизайн е намалил енергийното потребление и въглеродните емисии с над 80%, в сравнение с преди обновяването. Големите прозорци позволяват добро осветление през зимата, докато през лятото дърветата отвън охлаждат по естествен начин сградата.

De Nederlandsche Bank

Mecanoo е известна с трансформациите си на други институции, като Обществената библиотека на Ню Йорк, и прилага характерния си стил, насочен към човека, при приспособяването на централата на банката.

Входът вероятно е най-забележителната промяна, с която се сблъскват посетителите. В миналото служителите и посетителите използаха различни входове, но “това сега трябваше да се промени и каним целия свят,” казва Ван Люкен.

Офисите на директорите също така са преместени от отдалечена част на сградата в центъра ѝ. Посетителите могат да се разходят из бетонната рамка на вече несъществуващия трезор, който напомня за миналото.

“Когато влезете в сградата, не можете да различите дали някой е служител, директор, студент или турист,” казва Хубен.

Преди построяването на централата на банката на това място е имало изложбена зала, обичана както от местните, така и от туристите. Тази сграда обаче е разрушена от пожар през 1928 г., а обществото не остава особено доволно от факта, че на нейно място е издигната “кула от слонова кост”.

С присобеното наскоро пространство, централната банка най-накрая изплаща дълга си към града и прави място за достъпни за обществеността учебни и лекционни зали и изложби.

“Новото пространство отразява промененото мислене на институцията,” казва Хубен. “То приканва обществеността да влезе в сградата и да прекара време в нея.”