Циментовият завод в Златна Панега, който е част от гръцката група TITAN, е сред пионерите в Европа в използването на водород в производствения процес.
В България компанията е изградила собствена инсталация за производство на водород, който се използва като катализатор на горенето в циментовите пещи.
Това е част от дългосрочната стратегия на компанията за декарбонизация, стана ясно по време на представянето на интегрирания годишен доклад на Златна Панега Цимент АД за 2022 г.
"2022 г. беше изключително трудна заради войната в Украйна, екстремния скок в цените на енергията и високата инфлация. Компанията отчита приходи от 54.1 млн. евро и печалба след данъци от едва 340 хиляди евро.
Въпреки това обаче, не спираме да инвестираме в нашите служители и в усилията ни за намаляване на въглеродния отпечатък. Общият размер на капиталовите инвестиции за миналата година възлиза на 5.7 млн. евро", заяви генералният директор на компанията Адамантиос Францис.
Устойчивост и декарбонизация
По думите на Францис, след избухването на войната в Украйна и рязкото поскъпване на природния газ, компанията е успяла да понижи консумацията си на енергия с 8%.
Освен проекта за използване на водород в производствения процес, другите значими инвестиции по отношение на декарбонизацията са свързани с преминаването от твърди към алтернативни горива, както и с изграждането на собствен соларен парк, който ще осигури 15% от необходимата електроенергия за компанията.
46.4% от термичната енергия, необходима за производството на цимент, вече е заместена с алтернативни горива. 120 000 тона отпадъци са използвани в производствения процес, замествайки подобно количество природни горива и суровини.
Инвестицията в инсталацията за алтернативни горива възлиза на 7 млн. евро, като целта е делът им да се повиши до 70% през следващите няколко години. Потреблението на вода намалява с още по-впечатляващи темпове, като само за 2022 г. е постигнат спад от 33% на тон цимент.
В резултат на всички тези усилия, въглеродните емисии на компанията намаляват с 3% на годишна база. Целта на дружеството и на групата TITAN е до 2030 г. да постигнат намаление на парниковите емисии с 35% спрямо нивата им от 1990 г.

Хората и местните общности
Адамантиос Францис каза още, че един от основните фокуси на компанията е безопасността и здравето на служителите и изтъкна, че екипът на компанията работи вече 740 дни без прекъсване заради инциденти.
Една голяма част от инвестициите са насочени към обучение на персонала. В компанията работят 248 души, като над 80% от тях са от местните общности.
В същото време, голяма част от служителите работят от много време в Златна Панега. 20% от тях са в завода от над 20 години, а близо половината имат над 10-годишен стаж в компанията.
Ръководството на завода поставя сериозен акцент и върху взаимодействието с местните общности.
Според Адамантиос Францис, през 2022 г. компанията е платила 4 млн. евро данъци, голяма част от които са към националния бюджет, но също и под формата на местни данъци и концесионни такси. Разходите за заплати пък възлизат на 6 млн. евро и то в регион с висока безработица.

Инвестиции в бъдещето
Адамантиос Францис коментира пред Darik Business Review, че основните инвестиционни проекти на компанията през следващите години отново ще бъдат фокусирани върху повишаването на производителността и ефективността, както и върху намаляването на въглеродния отпечатък на компанията.
До 2024 г. се планира удвояване на капацитета на инсталацията за водород, както и утрояване на капацитета на соларния парк. Очаква се старт и на няколко по-малки проекта, всеки от които е в размер до 1 млн. евро.
Най-голямата инвестиция обаче ще бъде цялостното обновяване на производствената линия, което обаче ще отнеме повече от 2 години.
Тя ще е между 35 и 50 млн. евро, но е съпътствана и от редица предизвикателства, тъй като ще изисква затваряне на голяма част от мощностите, което ще се отрази на клиентите и доставчиците на компанията, обясни генералният директор.
По думите му, групата на TITAN е инвестирала в България 150 млн. евро в периода от 2004 до 2022 г., но през следващото десетилетие ще трябва да вложи поне още токова.
Прогнозите за строителния сектор
Францис прогнозира, че пазарът на цимент и бетонови смеси в България ще отчете ръст от около 5% в края на 2023 г. По думите му, основната "спирачка" в момента е липсата на големи инфраструктурни проекти.
"Основният двигател на пазара в момента е жилищното строителство, тъй като се строят по-малко офис сгради и хотели. В дългосрочен план очакванията ни за строителния сектор в България са положителни, но в краткосрочен план остава проблемът с инфраструктурното строителство.
Той трябва да бъде разрешен, тъй като в противен случай голяма част от европейските фондове, насочени в тази посока, ще бъдат загубени", предупреди Адамантиос Францис.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Казусът "Мусагеница" и защо София не може просто да изкупи частните имоти в парковете
- Охрид получи 5-годишна отсрочка от ЮНЕСКО, за да избегне черния списък
- Нов граничен пункт за 11 млн. евро ще отвори между България и Северна Македония през 2029 г.
- Над една трета от апартаментите в строеж в София са концентрирани само в 5 квартала
Калкулатори
Най-ново
Топ 5 на инвестиционните грешки, които струват по-скъпо от пазарен спад
27.07.2026Казусът "Мусагеница" и защо София не може просто да изкупи частните имоти в парковете
27.07.2026Temu, Shein и AliExpress превземат Европа: Над 4 млрд. са китайските пратки за година
27.07.2026УниКредит Булбанк: Икономиката на България остава сред най-бързо растящите в ЦИЕ
27.07.2026КЗК с рекордна глоба за фирма, изтрила имейли и чатове при проверка за картел
27.07.2026Бум на борсата: Китайската CXMT набра 8.6 млрд. долара, акциите скочиха с 466%
27.07.2026Прочети още
Как автобус скъса мантинелата на „Цариградско шосе“ в София? Говори шефът на СОС!
darik.bgРумен Петков за Радев: Голяма грешка с Безмер!
darik.bgСпас разкри истината: Нагласена ли е „Къщата на инфлуенсърите“?
darik.bgГрижата за детските зъбки започва преди първото зъбче - как да изградим добри навици навреме, разговор с Милена Нажжар
9meseca.bg