Твърди се, че ястието, известно ни като салата, идва от древноримския навик за потапяне на маруля ромен в сол – herbe salata, което означава „солени листа“.

Векове след като концепцията е възникнала в Древен Рим, за някои днес салатите представляват чиния със зелени листа и добавки по избор от веригите за бързо хранене, за други са топла купа със зърнени храни (например салата фаро) или ястие, напълно лишено от маруля (като картофена салата).

От някои салатата се счита за студена, овкусена и нарязана гарнитура, докато други я превръщат в пълноценно хранене, добавяйки разнообразие от протеини.

Накратко, салатите означават различни неща за различните хора - ключът се крие в пресните съставки, текстурата и добре балансирания дресинг.

По какъвто и начин да се сервира, салатата може да говори много за едно място. От Гърция до Мексико, Етиопия и Япония, не става въпрос само за съставки (зеленчуци, билки, листа) или подправки, дресинги и текстури – често има предистория на рецептата, позоваваща се на време, място и наличие на продукти.

Попитайте всеки готвач и той ще ви каже, че създаването на салата не е за хора със слаби сърца, което вероятно е причината толкова много класически салати да са се запазили в продължение на години с много малки вариации.

Ето и 24 от най-добрите салати по света, подбрани от CNN, сред които намира място и българската шопска:

Панцанела (Италия)

Италианската хлебна салата, или Панцанела, започва с остатъци: по-специално стар хляб. Италианските готвачи Джоди Уилямс и Рита Соди сервират бестселъра - не твърде кисела тосканска салата панцанела, използвайки отлежал шери оцет, което може би е ключът към нейното съвършенство.

Рецептата им изисква накъсани парчета селски хляб, отлежал няколко дни, да се поляят със солена смес от шери оцет, която да абсорбира цялата саламура, и да се смесят с нарязан зелен лук, зрели домати, краставици и целина, след което да се разбъркат със зехтин и босилек.

Произходът на салатата датира от векове като евтино ястие, приготвяно от тоскански селяни, използващи остатъци от храна и местни продукти.

Нисоаз (Франция)

Pixabay
Pixabay

Нисоаз се отнася до френски стил на готвене, по-специално от град Ница, където известният ресторантьор и готвач на кралски особи Огюст Ескофие, усъвършенства салатата, като добавя картофи и зелен фасул към комбинация от аншоа, маслини Нисоаз, каперси, риба тон, твърдо сварени яйца и чери домати върху бостънска маруля.

Световноизвестният шеф Джулия Чайлд смята салатата Нисоаз за едно от любимите си летни ястия и с основание - тя е лека, но засищаща и пълна с вкус.

Юшенг (Сингапур)

За да отпразнуват лунната Нова година, сингапурците и малайзийците си приготвят Юшенг (или йи санг) - сладка и пикантна салата от сурова риба, известна като „залог за просперитет“ (или ло хей).

Юшенг може да се преведе като „сурова риба“ и звучи като китайския израз за „увеличение на изобилието“, което го прави популярно предястие по време на Китайската Нова година, при това церемониално.

Една по една всяка съставка се добавя към ястието в плато, като домакинът поръсва салатата с ядки, семена, подправки и дресинг в присъствието на гостите си.

Те хвърлят съставките – нарязани зеленчуци, като моркови, репички дайкон, ямс, краставица и маринован джинджифил, заедно със сурова риба – с клечки възможно най-високо, докато изразяват добри пожелания за новата година.

Наранги (Индия)

Индийският готвач Асма Хан пише в готварската си книга, че макар и да е горещо и знойно място, Индия няма огромно разнообразие от салати, в сравнение със средиземноморските култури.

Разбира се, местните консумират пресни зеленчуци с храната си, а една конкретна салата, която Хан сервира, е подправено цитрусово и зеленчуково ястие, наречено Наранги, което се приготвя с портокали, нарязани червени или зелени люти чушки, моркови, зеле и карамфил.

Подправя се със смес от меден оцет, която е пикантна, солена, сладка и свежа едновременно.

Кацуц (Израел)

Според израелско-американския готвач Майкъл Соломонов, тази израелска салата има арабски произход и често е известна като арабска салата, но има място на всяка маса в Израел.

Приготвяна с прясно нарязана краставица, домат и магданоз, зеленчуците се разбъркват в купа със зехтин, кошерна сол и лимонов сок и се сервират.

В Близкия изток освежаващите съставки са повсеместни и тъй като доматите и краставиците се отглеждат целогодишно, те са евтини и широко достъпни.

Салата с джикама и пепитас (Мексико)

В ресторанта си в Бруклин готвачът Уго Ороско сервира автентична гуадалахарска храна, включително винаги популярната мексиканска салата с джикама.

Произхождаща от Мексико и често срещана в южноамериканската кухня, джикамата придава на всяка салата приятен сладък хрупкав вкус, особено в това ястие, пълно с краставици, портокал, ананас, лук, кориандър и люти чушки, заедно с препечени пепитас (тиквени семки) и нарязано авокадо отгоре.

Гамалдакс Пресгурка (Швеция)

С тънко нарязани, обилно овкусени краставици (в смес от оцет, вода, захар, бял пипер и магданоз), тази шведска салата от мариновани краставици (Gammaldags Pressgurka) е перфектна гарнитура към известните шведски кюфтета и други тежки ястия, като печено месо и морски дарове.

Бързо мариновани и силно пресовани (оттук и името „пресгурка“), изстискването на краставиците е част от подготовката за салатата. Те се нарязват на тънки филийки и се пресоват, като се извлича течността, овкусяват се със сладко-киселата смес и се оставят да престоят няколко часа преди сервиране.

Шопска салата (България)

Най-известната салата в България, която е популярна и в цяла Югоизточна Европа, хрупкавата и цветна шопска салата се приготвя с нарязани зрели домати, печени чушки (обикновено зелени, но понякога червени), краставица, люти чушки, лук (обикновено червен), заедно с магданоз и ронливо сирене, посочват от CNN.

Залива се с винегрет от зехтин и понякога с черни маслини. Наречена на района Шоплук в Западна България, цветовете на салатата (червени домати и чушки, зелени краставици и бяло сирене) се смятат за символизиращи националното знаме, пише още медията.

Енсалада де Палмитос (Аржентина)

Родом от Южна и Централна Америка, палмовите сърцевини са зеленчук, произлизащ от вид палма и датиращ от цивилизациите на маите. Изключително нетрайни, палмовите сърцевини често се нарязват и консервират за съхранение и се срещат в салати в цяла Централна Америка, особено в Аржентина.

Аржентинската салата от палмови сърца (ensalada de palmitos) се приготвя с нарязани консервирани палмови сърца, домати и авокадо, поляти със смес от сок от лайм и гарнирани със зелен лук и кориандър. Лесна за приготвяне и сглобяване, салатата често се сервира на плато, за да придружава по-тежки ястия с меса.

Лафет Токе (Мианмар)

За да се разхладят във влажния Мианмар, бирманците разчитат на салата, приготвена от чаени листа.

Правена с ферментирал чай, лак хпак или лепет, тя е опушена и горчива и се смесва с пресни зеленчуци, пържен чесън, зелени люти чушки, хрупкави печени фъстъци, пържен боб, сушени скариди и препечени сусамови семена, сервирани върху канапе от зеле и полята с дресинг от рибен сос и сок от лайм.

Бирманският готвач Су Кхин отбелязва културното значение на Лафет Токе и как тя е централна част в големи и малки житейски събития. Той често я сервира с горещ зелен чай и поради съдържанието на кофеин в чаените листа, това е по-скоро дневно ястие.

Хориатики (Гърция)

Pixabay
Pixabay

Когато приготвя гръцка салата (Horiátiki), гръцко-американският готвач Даян Кочилас умолява всички да се въздържат от използването на маруля в традиционната ѝ рецепта.

Просто, освежаващо ястие, известно като „селска салата“ в Гърция, то включва разнообразие от зрели домати, червен лук, зелени чушки, хрупкави краставици, маслини Каламата, риган, екстра върджин зехтин (в идеалния случай гръцки), сол и резен сирене фета.

 Някога известно като селско ястие, добавянето на фета през 60-те години на миналия век го поставя на кулинарната карта. Изключително популярни, сега можете да намерите гръцки салати в менютата на ресторанти по целия свят.

Пипирана (Испания)

Тази лятна испанска салата е освежаваща смес от домати, чушки, лук и краставици, овкусени с пикантен винегрет. Пипирана е лека, свежа и изпълнена с вкусове.

 Звездният готвач Хосе Андрес сервира своята Пипирана Андалуза (кръстена на Андалусия - испанския регион, откъдето произхожда) с риба тон, но тя е забележителна и сама по себе си.

Приготвя се само с домат, нарязан на кубчета зелен пипер и краставица, маринована в смес от зехтин/шери оцет с малко сол и черен пипер и се накисва, докато е готова за сервиране. Това е особено освежаваща салата през лятото и е подобна на гаспачо.

Сом Тум (Тайланд)

Наричана Сом Тум в Тайланд, тази хрупкава, кисела тайландска салата с папая произхожда от Лаос, но е изключително популярна и се сервира целогодишно (и често се консумира седмично, ако не и ежедневно) в цяла Югоизточна Азия.

В Тайланд (особено в региона Исан) често се среща на улични сергии, в ресторанти и в домове. За приготвянето на салатата чесънът, солта, фъстъците, лютите чушки, захарта и скаридите се смилат на паста и се смесват със сок от лайм и рибен сос, след което се използват за поръсване върху настъргана зелена папая, домати и дълъг боб, към които накрая се добавят фъстъци.

Коб (САЩ)

Както много други велики изобретения, салатата Коб се е родила от необходимост.

Според местните легенди, свързани с Лос Анджелис през 30-те години на миналия век, Робърт Коб, собственик на ресторант Brown Derby в града, приготвил богатата на протеини салата, използвайки съставки, открити в хладилника му: маруля, кресон, твърдо сварени яйца, хрупкав бекон, печено пиле, авокадо, домати, лук и синьо сирене, нарязани и гарнирани с домашния френски дресинг на Derby.

Тя се превърнала в мигновена класика в холивудския ресторант и често се приготвяла за гостите му, докато заведението не затворило през 80-те години на миналия век.

Табуле (Ливан)

Тук рецептата се върти около една основна съставка: магданоз. Обикновено се приготвя с булгур, магданоз, домати, мента и лук и се залива с дресинг от лимонов сок, зехтин, сол и черен пипер. Табулето може да се различава в зависимост от това кой го приготвя.

Някои могат да добавят краставица, а други сок от нар или кисел гроздов сок, за да придадат ярка киселинност на пикантната салата. Главният готвач Йотам Отоленги казва, че има правилен начин за приготвяне на салата табуле и той е с булгур (никога с кускус).

Обръщайки се към магданоза, който е основната съставка, той също така подчертава, че трябва да бъде нарязан на ситно без помощта на кухненски робот.

Суномоно (Япония)

Тънко нарязани краставици, овкусени със сладко-кисел оцет, Суномоно - или японска салата от краставици, е типично предястие или гарнитура, която се среща в японските ресторанти по целия свят. Известна още като „оцетна салата“, името й идва от японските думи „су“, което означава оцет, и „моно“, което означава нещо.

Твърди се, че оцетът стимулира апетита и само с няколко съставки (краставици, захар, сол, соев сос и оризов оцет, плюс сусамови семена за поръсване отгоре) ястието е бързо и лесно за приготвяне, а краставицата е сравнително евтина и лесна за намиране. Нещо повече, то допълва почти всяко блюдо и балансира някои от по-тежките храни.

Швабска картофена салата (Германия)

Традиционната немска картофена салата от Швабския регион използва винегрет, обикновено приготвен с бульон (говежди или зеленчуков), олио, оцет и горчица. Основната разлика е явната липса на майонеза, както при повечето други картофени салати по света, както и недобавянето на парченца бекон.

В Германия ястието, известно като Швебска картофена салата, се сервира в ресторанти и се продава и приготвя в хранителни магазини и домове. Започва с восъчни картофи (които имат по-високо съдържание на вода и могат да задържат вкуса по-добре от тези с повече нишесте) и завършва с гарнитура от лук.

Гадо-гадо (Индонезия)

Ще намерите Гадо-гадо в цяла Индонезия, където се приготвя въз основа на географското местоположение, така че съставките могат да варират.

„Ню Йорк Таймс“ отбелязва, че в столицата Джакарта гадо-гадо е по-скоро богато на въглехидрати, с картофи и лонтонг (оризови кексчета), докато в Западна Ява лотек атах, или каредок, е фокусирано върху сурови зеленчуци.

В по-голямата си част салатата включва малко пресни зеленчуци (сурови и/или на пара), твърдо сварени яйца, пържено тофу или темпе и се сервира с дресинг от фъстъчен сос (някои използват пресни фъстъци, други рецепти изискват фъстъчено масло).

Гадо-гадо (което означава „микс от микс“) е толкова обичана в Индонезия, че сладко-солено-киселата салата е призната за национално ястие.

Ширази (Иран)

Подобно на израелска салата (която изисква магданоз, а не мента, както е тук), Ширази, или Салата-е Ширази е персийско ястие, приготвено с домати, краставица и лук, като се сервира с много ястия в домовете в Иран.

Кръстена на град в Южен Иран, ярката, кисела салата е предназначена да допълни ориза, богатите яхнии и кебапчетата, с които често се сервира. Това, което я отличава, е добавянето на верюйс (кисел сок, приготвен от неузряло грозде и/или дива ябълка), вместо лимонов сок.

Оливие (Русия)

Руската картофена салата, наречена Оливие, е основен продукт в руските и украинските домове. Тя се поднася на Нова година и е популярна на семейни събития, специални поводи и празнични събирания през цялата година.

Представлява картофена салата (кръстена на нейния създател - руския готвач Люсиен Оливие) и изглежда проста, но вариациите на добавките, като зеленчуци (моркови, грах и сладки туршии), яйца и шунка (или пилешко) - плюс майонеза - придават на това ястие неочакван обрат, в зависимост от това кой го приготвя.

Салатата датира от 1860-те години, когато готвачът Оливие е работил в ресторант „Ермитаж“ в Москва, където по-късно се превръща в емблематичното ястие на заведението.

Уолдорф (САЩ)

Оскар Чирки - легендарният швейцарски готвач на хотел „Уолдорф-Астория“ в Ню Йорк, първоначално разработва тази рецепта, използвайки само три съставки: ябълки, целина и майонеза. Рецептата на „Ню Йорк Таймс“ добавя щипка лимон, но освен това остава вярна на оригиналната, публикувана за първи път през 1896 г. и наречена „Оскар на Уолдорф“.

Тя изисква две обелени сурови ябълки, нарязани на малки парченца, смесени с нарязана целина и овкусени с „добра майонеза“. Едновременно пикантна, хрупкава, кремообразна, сладко-кисела, салатата е еволюирала леко, за да включва орехи (добавени през 20-те години на миналия век), а по-късно стафиди и грозде, и дори маршмелоу и яйца.

Цезар (Мексико)

Сега основна част от менюто на американските ресторанти, произходът на салатата Цезар от Тихуана в Мексико, лесно може да бъде забравен. Преди малко повече от 100 години италианският готвач Сезар Кардини приготвя „Енсалада Цезар“ в хотел „Цезар“.

Настоящият готвач и собственик на ресторанта Хавиер Пласенсия казва пред Los Angeles Times, че 2500 салати се приготвят на месец в хотел Caesars. Традиционната рецепта не се е променила много и все още включва използването на голяма дървена купа с бъркалки.

Дресингът е основата на салатата и започва с паста от аншоа, дижонска горчица, чесън, сок от лайм, черен пипер и настърган пармезан, които се разбъркват, след това се добавя жълтък за емулгиране, малко сос Уорчестър и зехтин.

Поръсена с още пармезан и сервирана с крутони, зелените листа на салатата трябва да бъдат правилно покрити (в традиционен мексикански стил).

Тиматим (Етиопия)

Тиматим (от амхарски „домат“), или доматена салата, може да изглежда проста, но етиопската подправка бербере ѝ придава уникален вкус. Топлата смес от подправки умами (кориандър и червен пипер) не е супер люта, но придава на пикантната доматена салата много дълбочина.

Приготвя се с нарязани на кубчета домати, ситно нарязан лук, чесън и халапеньо и дресинг от лимонов или лаймов сок, зехтин, подправка бербере и сол. Тиматим обикновено се сервира като гарнитура или допълнение към инджера - известния квасен хляб на Етиопия.

Качумбари (Източна Африка)

Подобно на много салати, Качумбари (от суахили „салата от пресни домати и лук“) е лятна класика в източноафриканските страни, особено в Кения и Танзания. В своята простота е почти като гарнитура или салса (просто ситно нарязани домати и лук с люти чушки, сол, кориандър и лимонов сок) и се сервира с много ястия.

Колкото по-дълго престои в маринатата, толкова по-добър е вкусът ѝ, така че не е чудно, че богатите ястия с месо и дивеч или по-тежките ястия с ориз често се придружават от Качумбари.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !