Силна технологична екосистема, висок интерес към изкуствения интелект и компании, които разработват продукти за глобалния пазар. Това са сред предимствата на България, но те вече не са достатъчни. Следващата стъпка е страната да превърне този потенциал в по-висока производителност, инвестиции и икономически растеж.

България има добра стартова позиция за следващия етап на дигиталната трансформация, но за да я използва, трябва да промени начина, по който държавата, бизнесът и институциите работят заедно.

Това беше една от основните теми на дискусията на SEE Forward Summit 2026, посветена на дигитализацията, технологичния сектор и ролята на България като регионален център за иновации. Панелът включи дискусия между Иван Василев – министър на иновациите и дигиталната трансформация; Томас Цимер – ръководител за Източна Европа в DXC Technology; Йордан Гинев – председател на AIBEST; Илия Кръстев – председател на BRAIT. 

Българите използват AI, но дигиталните умения изостават

Една от показателните тенденции е свързана с използването на изкуствен интелект. По време на събитието беше посочено, че България е сред водещите страни по използване на ChatGPT, а според представените данни 82% от населението използва или се позиционира спрямо големите езикови модели.

В същото време обаче страната има сериозен дефицит на базови дигитални умения. Именно това противоречие очертава един от големите проблеми пред икономиката – достъпът до технологии се разширява много по-бързо от способността на хората и бизнеса да използват пълноценно тези технологии.

Друг показател, посочен по време на дискусията, е, че едва около 10% от българските компании инвестират в ICT обучения.

Това означава, че само наличието на инфраструктура и технологии няма да е достатъчно.

„Трябва да инвестираме в образованието и развитието на хората“, беше една от основните тези в дискусията.

Причината е проста – технологиите се променят толкова бързо, че знанията, които са достатъчни днес, могат да се окажат недостатъчни след няколко години.

И това не се отнася само до младите хора. Предизвикателството е и пред работещите вече в икономиката, които трябва постоянно да надграждат уменията си.

България има компании, които работят за света

Участниците в дискусията бяха категорични, че България вече разполага с нещо, което много държави се опитват да изградят – технологична екосистема с компании, които разработват продукти от България за глобалния пазар.

Това не е резултат единствено от държавна политика. Според представителите на бизнеса екосистемата е изграждана в продължение на години от предприемачи, инвеститори, технологични компании и хора с експертиза, при сравнително ограничена държавна намеса.

Именно това е причината следващият етап да бъде по-труден. Досега компаниите са успявали да растат и да се конкурират основно на международните пазари. Сега въпросът е как тази експертиза може да бъде използвана и вътре в страната – включително за дигитализацията на публичния сектор.

Държавата трябва да отвори пазара

Един от основните проблеми, посочени по време на дискусията, е достъпът на технологичните компании до публичния сектор. Според участниците досега голяма част от иновативните компании не са имали реален достъп до възможностите, които предоставят държавната администрация и публичното финансиране. Това трябва да се промени чрез по-отворени и конкурентни процедури.

„Публичните средства трябва да бъдат отворени“, беше една от тезите на дискусията.

Логиката е, че когато повече компании могат да участват при ясни и конкурентни условия, държавата има по-голям шанс да получи по-добър продукт срещу ограничените си ресурси. Това важи особено за дигиталните услуги и инфраструктурата, където технологиите се развиват много по-бързо от традиционните административни процеси.

До 2030 г. България трябва да има измерим резултат

В дискусията беше представена и по-амбициозна цел – България да се превърне до 2030 г. в едно от най-добрите места в Европа за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност.

За целта е създаден Стратегически консултативен съвет за иновации и технологично развитие, в който участват представители на технологичния сектор и браншови организации.

Идеята е да се формулират конкретни приоритети за следващите години – от развитието на таланта и достъпа до капитал до промени в административната среда и начина, по който бизнесът работи с държавата.

Ключовият въпрос обаче е дали тази стратегия ще остане само стратегия. Участниците в дискусията поставиха именно това като едно от най-големите предизвикателства – да се премине от общи разговори за дигитализация към конкретни проекти, измерими резултати и последователност на политиките.

Необходима е политика, която надживява един мандат

Технологичната трансформация не може да бъде реализирана в рамките на един мандат или от едно министерство.

Ако България иска да промени структурата на икономиката си през следващите 10 години, политиките за образование, капитал, инвестиции, инфраструктура и дигитализация трябва да бъдат част от една обща система. Иначе съществува риск всяко следващо правителство да започва отначало.

Именно липсата на интегриран подход беше посочена като един от проблемите, които могат да забавят развитието на технологичния сектор.

Не става дума само за създаване на повече софтуерни компании. Необходими са едновременно образование, инфраструктура, достъп до капитал, научна среда, големи инвеститори и работеща регулаторна рамка.

От „България има потенциал“ към „България има резултат“

Една от най-силните тези в дискусията беше, че България трябва да спре да измерва успеха си единствено с потенциала си. Страната вече има талант. Има технологични компании. Има предприемачи, инвеститори и международни компании.

"Не е вярно, че България има таланти, колкото във всяка друга държава", отговори министър Иван Василев на твърдението на Илия Кръстев. "Ние сме в топ 4 в света, заедно със САЩ, Китай и Русия, по олимпийски медалисти по математика и лингвистика." 

Следващият въпрос е какво произвежда тази екосистема за икономиката.

„Няма да говорим повече за потенциала на България. Трябва да говорим за резултатите", каза Йордан Гинев. 

Целта не трябва да бъде просто България да има добри IT специалисти, а да създава продукти, компании и услуги с висока добавена стойност, които остават и растат от страната.

Затова и следващият етап на дигитализацията ще изисква не толкова нови стратегии, колкото по-добра координация и конкретни действия.

От „България има потенциал“ към „България има резултат“ – това е голямата задача пред технологичната екосистема през следващите години.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google