Да намериш добра бизнес идея може да е трудно. Да намериш хората, които да я реализират, обаче, се оказва още по-голямо предизвикателство за предприемачите в България. Недостигът на работна ръка вече не е проблем само за отделни индустрии, а фактор, който може да обезсмисли дори перспективен бизнес модел.

„В момента, когато чуя, че бизнес в България ще расте, базиран на това да привлича работна ръка, аз не бих се захванал“, казва Владислав Симов, предприемач с повече от десетилетие опит в развитието на бизнеси в България и на няколко европейски пазара.

Той е основател на онлайн платформата Domestina, която свързва домакинствата с професионални фирми и специалисти за почистване. Компанията започва дейността си през 2014 г. като директен доставчик на услуги, а четири години по-късно преминава към модел на маркетплейс и резервационна платформа. Промяната не е продиктувана от липса на клиенти или интерес към услугата, а от проблем, който се оказва все по-труден за решаване – осигуряването на достатъчно работници.

През 2018 г. бизнесът разполага с около 750-760 души на различните пазари, на които оперира. Въпреки усилията да разширява екипите си, компанията не успява да намери устойчиво решение на недостига на персонал. Затова предприема стратегическа промяна – от работодател и пряк доставчик на услугата към платформа, която свързва клиентите с независими изпълнители.

Симов казва в ефира на Дарик радио, че един от най-важните уроци, които извлича от предприемаческия си опит е, че понякога растежът не означава просто да увеличиш мащаба на съществуващия бизнес, а да промениш самия му модел.

Когато държавата е конкурент на частния сектор

Според Симов един от най-сериозните проблеми на българския бизнес е не само липсата на достатъчно работници, но и променящата се структура на пазара на труда.

Той посочва данни за миналата година, според които заетите в частния сектор са намалели с 12%, докато заетостта в държавната администрация се е увеличила с 6%.

„За един предприемач, който иска да вземе работници, най-големият конкурент е държавата. Тя е по-интересна като работодател“, коментира той.

По думите му това е резултат от дългогодишни процеси, при които частният бизнес все по-трудно може да се конкурира с условията, предлагани в публичния сектор. Проблемът се задълбочава от ниската производителност на труда и липсата на последователна икономическа политика.

Симов критикува и решенията, свързани с пазара на труда, данъчната политика и държавните бюджети, които според него често се подчиняват повече на краткосрочни политически цели, отколкото на дългосрочна икономическа стратегия.

„Мисля, че се обслужват нуждите от това да се подготвим за следващите избори повече, отколкото да се подготвим за следващите 10 години и икономиката да върви в положителна посока“, казва предприемачът.

За бизнеса политическата нестабилност има съвсем конкретно измерение – невъзможността да планира разходите си и да взема дългосрочни решения при относително предвидими условия. Според него все повече предприемачи, чиито бизнес модели позволяват международна експанзия, се опитват да намалят зависимостта си от местния пазар.

„Няма абсолютно никаква сигурност по отношение на есенциални разходи, които да се планират в България в момента“, посочва Симов.

Работниците от Азия не са по-евтини

Недостигът на кадри вече принуждава компанията му да търси решения извън България. В едно от дружествата си, което предоставя конкретна услуга като доставчик, предприемачът привлича 50 работници от Югоизточна Азия, като има готовност да увеличи броя им с още 50. Това обаче не е решение, което намалява разходите.

„В никакъв случай работници не се внасят от чужбина, защото те са по-евтини. Точно обратното е. Внасят се от чужбина просто защото работят повече, по-производителни са и ги има“, обяснява той.

За да привлече и задържи местни служители, компанията е изпробвала различни подходи: по-високи възнаграждения за сектора, гъвкаво работно време, възможност служителите сами да избират кога и къде да работят, да отказват конкретни клиенти и услуги. Освен това поема транспортни разходи и предоставя допълнителни удобства. Въпреки това усилията не дават необходимия резултат.

Привличането на работници от трети страни също има своята цена. Когато става дума за десетки служители, работодателят трябва да осигури не само работните им места, но и подходящи условия за живот, настаняване, транспорт и адаптация към новата среда.

„Трябва да намерите 50 легла, където да живеят. И не е само просто да живеят. Трябва да живеят достойно, да имат комфорт, за да могат да се чувстват добре и да останат да работят“, казва Симов.

Към това се добавят разходите за адаптация на хора, които пристигат от различна културна среда и трябва да изградят ежедневието си в България. Затова според него вносът на работна ръка не е начин за евтино заместване на местните служители, а необходимост, когато бизнесът няма друга възможност да осигури хора за работата си.

Според анализ на Института за пазарна икономика, трудовият пазар в България е в парадоксално състояние – рекордна заетост и дефицит от над 200 000 работници съжителстват с висока младежка безработица. На този фон се наблюдава значителен ръст на работници от трети страни, особено в туризма. Данните обаче показват, че присъствието им засега не оказва негативно влияние върху заплатите или заетостта на българите.

Законодателството изостава от пазара на труда

Симов смята, че България реагира твърде бавно на промените в пазара на труда и че процедурите за привличане на работници от чужбина трябва да бъдат по-лесни и по-предвидими. Той дава за пример Румъния, където при скорошно посещение в Букурещ забелязва значително присъствие на чуждестранни служители в заведенията, хотелите и градския транспорт. Според него по-облекчените процедури за привличане на работници от други държави позволяват на местната икономика да получава необходимия ресурс, без това автоматично да означава отнемане на работни места от местните хора.

Предприемачът поставя под въпрос и действащата нормативна рамка в България. По думите му трудовото законодателство е създадено в друга икономическа и обществена реалност и не отговаря достатъчно добре на нуждите на съвременния бизнес.

Той критикува и политизирането на темата за трудовата миграция, която според него трябва да се разглежда преди всичко като икономически въпрос.

„Има нездравословен популизъм и темата често се използва политически, вместо да се мисли рационално как да се влее ресурс в икономиката и той да бъде в нейна полза“, коментира Симов.

Бизнесът не се нуждае от гениални идеи, а от постоянство

Когато става дума за стартиране на нов бизнес, Симов не вярва особено в мита за гениалната идея, която чака подходящия момент, за да се превърне в успешна компания. Според него предприемачеството започва с действие, а не с безкрайно търсене на перфектната пазарна ниша.

„Когато човек е активен, възможности се появяват. Това е първата стъпка за един човек, който иска да влезе в бизнеса и да прави нещо свое. Той просто трябва да стартира нещо“, казва той.

Симов смята, че идеите сами по себе си нямат почти никаква стойност без работата, която стои зад тях. В практиката си е виждал посредствени на пръв поглед концепции, превърнали се в успешни компании благодарение на добрата реализация, както и перспективни идеи, които никога не стигат до пазара заради липсата на постоянство. Днес обаче първият въпрос, който си задава, когато оценява нова бизнес възможност, е дали тя ще може да осигури необходимите хора.

„В момента, като чуя, че бизнес в България ще расте, базиран на това да привлича работна ръка, веднага светва червена лампа“, казва предприемачът.

Това не означава, че няма перспективни сектори. Напротив, според него най-добри възможности имат бизнесите, които успяват да оптимизират процеси, традиционно изискващи голям човешки ресурс.

Несигурността променя и потребителското поведение

Симов вижда интересна промяна и в начина, по който хората харчат парите си. Според него понижаващото се усещане за щастие и качество на живот влияе върху потреблението и насочва част от разходите към продукти и услуги, които носят бързо удовлетворение. Той дава за пример луксозните стоки, заведенията и пътуванията – категории, които според него могат да запазят привлекателността си дори при по-трудна икономическа среда.

„Липсата на щастие и на качество на живот кара хората да харчат пари за неща, които им носят много бързи удоволствия като заведенията“, коментира той.

Така се получава привидното противоречие между оплакванията от високите цени и пълните ресторанти. Хората стават по-внимателни към разходите си, но не се отказват непременно от всичко, което им носи преживяване или моментно удоволствие.

Това обаче не означава, че потреблението може да бъде безкрайно устойчиво. Според Симов все по-важен става въпросът дали даден продукт или услуга действително си заслужава цената.

Предприемачите не могат да си позволят да бъдат апатични

Въпреки критиките към политическата среда Симов не смята, че предприемачите могат да се дистанцират от случващото се в държавата. Напротив – според него те са сред първите, които усещат последствията от неработещи политики. Той е критичен и към обществената апатия, която според него се засилва след поредицата от избори и разочарования от политическите обещания.

„Повече активност в гласуването“ е един от начините за промяна на тази тенденция, смята предприемачът.

Самият той определя избора на посока за компанията като много по-труден от това да повярва, че държавата ще поеме в правилната посока. Причината е, че бизнес стратегията трябва да бъде изградена върху решения, които предприемачът може да контролира, докато политическата и икономическата среда остават до голяма степен извън неговото влияние. В крайна сметка опитът на Симов показва, че за компаниите, които искат да растат в България, проблемът все по-често не е дали съществува пазар за техния продукт, а дали ще намерят хората, които да го произведат или да предоставят услугата.

И ако преди предприемачите са търсили предимно свободни пазарни ниши, днес все по-важно условие за успеха става наличието на достатъчно работна ръка и възможността бизнесът да организира работата си с по-малко зависимост от нея.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google