Глобалната икономика е в процес на дълбока трансформация.

Търговските конфликти, пренареждането на веригите за доставки, бързото развитие на изкуствения интелект и новата индустриална надпревара между САЩ, Китай и ЕС поставят на изпитание всяка държава, която иска да бъде част от високотехнологичното бъдеще.

В този контекст, България се оказва в стратегическа позиция – с реален шанс да се превърне от подизпълнител в партньор. Но това ще зависи от способността ни да привличаме мащабни инвестиции, да изградим предвидима среда за иновации и най-вече – да задържим и развием талантите си.

Говорим по тези теми с Илия Кръстев – предприемач, изпълнителен директор на A Data Pro и член на управителните съвети на AIBEST и БРАИТ. В разговора си с него търсим отговори на въпроса: може ли България да бъде фактор в новата индустриална карта на Европа – и как?

Г-н Кръстев, светът се пренарежда геополитически, а теми, като търговската война и завръщането на Доналд Тръмп, доминират глобалния дневен ред. Какви са последствията за Европа и за държави като България?

Светът вече не е глобално село, в което производствата свободно се движат от точка А до точка Б. Навлизаме в нова фаза – на търговски блокове, протекционизъм и „приятелско релокализиране“ (friendshoring). Тази промяна не е само икономическа – тя е въпрос на сигурност.

Държавите все повече се стремят да гарантират, че критичните производства са позиционирани в политически стабилна, предвидима и съюзническа среда. Именно това открива възможност България да се позиционира като сигурна дестинация с ключово географско разположение и членство в ЕС.

Тръмп беше първият, който агресивно повдигна темата за търговския баланс. Оттогава САЩ и Китай продължават да наливат милиарди в изкуствен интелект и нови индустриални технологии, следвайки ясен стратегически план.

Европа, за съжаление, все още се колебае – особено в секторите, където мащабът е решаващ: AI, суперкомпютри, гигафабрики. Докато те строят, ние още дебатираме.

За страни като България е критично да изграждат стратегически партньорства не само в рамките на ЕС, но и с държави от Азия и Северна Америка, които търсят стабилни локации за разширение в съюза.

Самостоятелно трудно бихме реализирали проекти с нужния мащаб – нужно е партньорство между публичния и частния сектор и привличане на международен капитал. Ако продължим да отлагаме, рискуваме не просто да изостанем, а да бъдем изключени от следващото поколение индустриални вериги.

Къде е мястото на България в този нов пейзаж? Имаме ли реални шансове да привлечем стратегически производства и услуги?

България се намира на кръстопът – географски, икономически и технологично. Имаме силна стартова позиция: стабилна енергийна инфраструктура, терени, нисък риск от природни бедствия, климат и ключова свързаност между Европа и Азия. Но това не е достатъчно.

Nearshoring-ът (т.е. прехвърляне на дейности към страни, близки географски и културно до основния пазар – бел. ред.) не е само шанс – той е състезание.

За да сме конкурентни, ни трябва предвидима регулаторна среда, ускорени административни процеси и фокус върху изграждане на капацитет – хора, експертиза, институции. Чуждестранните инвеститори не търсят просто „локация“, а устойчиви партньори.

Темата за гигафабриките и AI инфраструктурата също набира скорост. Европа обяви големи инвестиции – но изостава от САЩ и Китай. Какво е нужно, за да наваксаме?

AI гигафабриките не са просто сървърни зали – това са обекти за масово обучение и експлоатация на езикови и аналитични модели. За тях са нужни енергия, кадри, данни, сигурност и свързаност.

ЕС обяви 200 млрд. евро за AI, но само 20 млрд. са насочени към инфраструктура – което е малко на фона на глобалните мащаби. Разширението на суперкомпютъра в София Тех Парк за 90 млн. евро е важна крачка, но не е достатъчна.

България има шанс да се позиционира като AI хъб в региона, стига да изградим доверие и да покажем дългосрочна визия – особено към стратегически партньори извън ЕС.

Как се отразяват тези процеси на индустрията на знанието в България – и какви са основните предизвикателства, пред които сме изправени?

Нашата индустрия е устойчива и развита. Имаме екосистема от иновативни компании – от бързоразвиващи се стартъпи до международни технологични и аутсорсинг компании с дългогодишна дейност в страната. Но сме в нова фаза.

Конкуренцията за таланти и инвестиции вече е глобална. Това, което беше предимство преди 10 години – ниски разходи и добри хора – вече не е достатъчно. Изправени сме пред реални рискове: демографски срив, пропуски в образованието, липса на практически умения.

Освен това политическата нестабилност влияе директно върху доверието на инвеститорите и стратегическото планиране. Нужна е ясна национална рамка за развитие на водещи сектори и устойчива политика, насочена към образование, дигитални умения и реформа на регулациите.

И все пак, ако погледнем напред – какво трябва да направи България, за да бъде предпочитан партньор в новата икономическа карта на Европа?

Необходими са ясна национална стратегия и реално сътрудничество между бизнес, държава и образование. Трябва да работим в синхрон, не на отделни писти - само така можем да трансформираме процеси и да се адаптираме към новата индустриална реалност.

Наред с това, фокусът върху таланта остава ключов. Без качествени хора няма как да сме конкурентни – независимо от данъчната ни система или географското ни положение.

Подкрепата за иновации и дигитализация също е решаваща. Това означава не просто думи, а реално финансиране, облекчени процедури и достъп до инфраструктура. С правилните действия можем да сме повече от „евтина дестинация“. Можем да сме фактор.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !