Д-р Елена Кирчева: Инвеститорите не идват на остров в България. Регионът е този, който привлича

Преди повече от две десетилетия идеята за основаването на Виенски икономически форум е сравнително проста – да има място, на което държавите от региона и бизнесът да могат да разговарят заедно за икономика. Днес задачата изглежда по-сложна: регионът да започне да се разглежда като част от по-голяма икономическа система, а не като сбор от отделни малки пазари.

Това е и развитието, което д-р Елена Кирчева вижда през годините във Виенския икономически форум.

Д-р Кирчева има дългогодишен дипломатически и политически опит. Тя е била посланик на България в Швейцария и Лихтенщайн, Финландия и Австрия, а в началото на политическата си кариера е народен представител във Великото народно събрание, където е заместник-председател на Комисията за изработване на новата Конституция.

В продължение на години тя работи за развитието на икономическите и политическите отношения между България, Австрия и страните от региона. През 2014 г. получава австрийско почетно гражданство заради изключителните си заслуги и постижения от особен интерес за Австрия в областта на икономиката. Тя е сред създателите на Виенския икономически форум, а днес е и негов генерален секретар. Идеята се ражда, докато е посланик на България в Австрия.

„Когато дойдох като посланик в Австрия, усетих – това е мястото, тук има един малък, "мини Давос“, разказва Кирчева.

Виенски икономически форум / Снимка: Виенски икономически форум

Първоначално форумът е замислен с регионален фокус – от Адриатика до Черно море, като в инициативата постепенно се включват държави от Балканите и региона, сред които Албания, Турция, Молдова, Украйна, България и Румъния. Според Кирчева австрийският бизнес и политическият елит приемат идеята добре и така започва развитието на форума.

Днес той се провежда над 20 години, като освен традиционното ноемврийско издание във Виена има и регионални срещи в различни държави. 23-ото издание на Виенския икономически форум (Vienna Economic Forum) ще се проведе на 16 ноември 2026 г. във Виена.

Виенски икономически форум / Снимка: Виенски икономически форум

От навлизането на инвеститорите към свързването на региона

Ако в началото голямата тема е била как капиталът да влезе в региона, постепенно фокусът се измества. Кирчева описва този процес като преход от „освояване“ и експанзия на инвеститорите към консолидиране на регионалната икономика. Това означава да се гледа отвъд границите на отделните държави. Според нея регионът има смисъл за инвеститорите именно когато е свързан – инфраструктурно, икономически и като пазари.

„Никой инвеститор не отива на остров. Регионът е този, който привлича“, казва Кирчева пред Darik Business Review. 

Затова сред темите, които тя поставя на преден план, е транспортната и инфраструктурната свързаност. Като пример посочва Коридор №8 и необходимостта отделните държави в Югоизточна Европа да бъдат свързани по-добре помежду си. Логиката е проста – инвестициите не се движат само към конкретна държава, а към среда, в която има достъп до повече пазари, хора, инфраструктура и партньори.

Тя си спомня, че началото е белязано от ентусиазма и желанието на всички държави от региона да се утвърдят като европейски и да променят посоката на своето икономическо развитие – към Западна Европа. 

"В България днес много от тези процеси изглеждат естествени – присъствието на компании като Vienna Insurance Group например. Но в началото това не беше така. Първият етап беше свързан именно с навлизането и експанзията на инвеститорите в държавите от региона, с цел да се подпомогне развитието на икономиките им. Постепенно обаче това се промени и се превърна в една от основните цели на Виенския икономически форум – да работи за консолидирането на регионалната икономика."

Идеята на Виенския икономически форум винаги е била да отговори две-три крачки напред на въпросите, които в началото са регионални, а днес вече са европейски и глобални. По този повод д-р Кирчева казва, че освен компании, които избират България и остават има и такива, които с веремето сме успели да изгубим като инвеститори, поради една или друга причина. 

"Мога да спомена и компании, които навремето не влязоха в България. Например с болка в сърцето мога да спомена и Райфайзен, която не остана в България."

Давос - мястото, на което се срещат парите и политиката

Следващата голяма тема: Черна гора

Тази година една от централните теми на форума ще бъде Черна гора. Страната отбелязва 20 години независимост, а паралелно с това продължава процеса си на европейска интеграция.

За форума това е повод да постави страната в по-широк икономически контекст – като пазар, към който вече има интерес, но и като част от регионалната икономика.

Първата сесия на 23-ото издание на Виенският икономически форум този ноември ще бъде посветена именно на Черна гора и на възможностите за икономически растеж и европейска интеграция. По думите на посланик Елена Кирчева сред участниците ще има представители на бизнеса и институциите от различни държави, включително компании, които вече са инвестирали в страната или разглеждат възможности за навлизане.

Но Черна гора е само началото на програмата.

Сред останалите теми е бъдещето на икономическото сътрудничество и търсенето на „обща визия за общо бъдеще“ – концепция, която според Кирчева отразява необходимостта регионалните икономики да мислят все по-малко изолирано и все повече като взаимосвързана система.

Виенски икономически форум / Снимка: Виенски икономически форум

Какво търсят инвеститорите в региона?

В разговора за инвестициите Кирчева не поставя на първо място конкретен сектор. По-скоро говори за условията, които правят един регион интересен.

Предвидимостта е сред тях.

По думите ѝ за България е важно да има институционална предвидимост и да бъде надежден партньор в рамките на европейската и евроатлантическата си принадлежност. Това е нейна оценка за необходимите условия за инвестиционна среда, а не конкретна прогноза за развитието на даден сектор.

Но има и нещо друго, което често остава на заден план, когато разговорът за инвестиции се води само през инфраструктура, данъци и разходи.

Хората.

Най-недооцененият ресурс са хората

Когато попитахме кой ресурс в региона остава недостатъчно използван, Кирчева отговаря с две думи: „Човешкият капитал“.

Според нея Югоизточна Европа разполага с енергия и потенциал, които могат да бъдат превърнати в икономическо развитие, ако бъдат насочени правилно.

Тук образованието се оказва пряко свързано с икономиката. Именно затова Виенският икономически форум създава през 2025 г. Лига на университетите, в която участват висши училища от Албания, Австрия, България, Косово, Молдова, Северна Македония, Румъния, Словения и Турция.

Идеята е академичните институции да бъдат включени в разговора за развитието на региона – не просто като образователни структури, а като източник на знания, идеи и човешки капитал.

Това е и една от промените, които Кирчева вижда във форума през годините. Ако в началото разговорът е бил основно за привличане на инвеститори, днес въпросът е как регионът да създава условия за дългосрочен растеж. А това вече е разговор не само за капитал. А за хора, образование, инфраструктура и способността на различните пазари да работят заедно.

Директорът на Булстрад Виена Иншурънс Груп Пламен Шинов с награда за цялостен принос

„Да работим заедно“ като икономическа стратегия

В крайна сметка Кирчева се връща към една от основните идеи, около които е изграден форумът – че развитието не се случва само чрез конкуренция.

Тя цитира Хенри Форд: „Да бъдем заедно е начало. Да продължим да сме заедно е прогрес. Да работим заедно е успех.“

Това е и мотото, което тя свързва с Виенския икономически форум.

"Има научни изследвания през годините, които показват, че развитието на човечеството в крайна сметка не е резултат от съперничество и конкуренция, а от кооперация и сътрудничество. Аз смятам, че България – в региона, в който се намира, и като член на Европейския съюз и НАТО – вече е постигнала визиите, които имаха тогавашните поколения правителства и управляващи. България изпълни тази цел. Сега трябва да има нова визия, но отново като член на Европейския съюз и НАТО."

След 23 издания въпросът вече не е само как една държава да привлече следващия инвеститор. По-големият въпрос е дали регионът може да стане достатъчно свързан, предвидим и конкурентоспособен, за да бъде разглеждан като едно икономическо пространство.

И точно там, според д-р Елена Кирчева, се намира следващият етап от развитието на Югоизточна Европа.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google