В гр. Девин се проведе кръгла маса на тема „Торфищата в района на Чаирските езера – важни за биоразнообразието, климата и възможност за устойчив туризъм“, организирана по инициатива на „Девин“ ЕАД и Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ). Срещата събра представители на местната власт, РИОСВ – Смолян, ИАРА, горските структури, местния туристически бранш, учени, природозащитници и жители на региона.

Събитието е част от дългосрочната стратегия за опазване на района в рамките на съвместния проект на „Девин“ ЕАД и БФБ „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“. Целта му е да разшири кръга от ангажирани страни и да постави началото на диалог за бъдещето на едни от най-ценните и слабо познати екосистеми в България – торфищата.

инж. Николай Юруков, заместник-кмет на гр. Девин
инж. Николай Юруков, заместник-кмет на гр. Девин

Дискусията беше открита от заместник-кмета на гр. Девин инж. Николай Юруков, който подчерта необходимостта от по-добро разбиране за ролята на торфищата и от конкретни мерки за тяхното опазване.

„Като представители на местната власт и туристическата общност за нас е много важно как можем да разработим един туристически продукт. Но ще можем да направим това едва когато имаме информация за тези торфища – да знаем как да ги опазваме и да ги представяме пред туристите и туристическите компании“.

Инж. Юруков благодари на „Девин“ ЕАД за поетата инициатива и допълни, че проектът показва реална работа на терен, а не само екологична инициатива „по документи“.

Петя Манастирска, мениджър „Устойчиво развитие и качество“ в „Девин“ ЕАД
Петя Манастирска, мениджър „Устойчиво развитие и качество“ в „Девин“ ЕАД

Петя Манастирска, мениджър „Устойчиво развитие и качество“ в „Девин“ ЕАД, акцентира върху значението на партньорството между бизнеса, научната общност, природозащитните организации и местните институции.

„За нас този проект е естествено продължение на ангажимента на „Девин“ ЕАД и Spadel към опазването на природата и подкрепата за местните общности. Влажните зони са един от ключовите елементи за опазването на сладката вода на планетата, а това е необходимост за всеки от нас. Вярвам в този проект и в работата на експертите, които през последните години работят на изключително високо професионално ниво. Нашата амбиция е да продължим да подкрепяме както тази, така и бъдещи инициативи, насочени към опазване и възстановяване на околната среда в Родопите“.

По време на срещата БФБ и учените, работещи по проекта, представиха резултатите от няколкогодишната работа в района на Чаирските езера в Родопите. Сред реализираните дейности са:

  • мониторинг на видовете и състоянието на торфените острови;
  • проследяване на качеството на водата;
  • дейности по възстановяване на торфищата;
  • премахване на дървета, израснали върху плаващите острови;
  • ограничаване на папура в района на Големия гьол;
  • поставяне на информационни табели;
  • създаване на образователни материали за посетителите.
Румяна Иванова, БФБ
Румяна Иванова, БФБ

Румяна Иванова от БФБ представи значението на торфищата като естествени въглеродни депа и подчерта ролята им за климата, водите и биоразнообразието.

„Тук сме, за да разкажем – и научно, и с по-достъпни думи – какво изследвахме през последните три години в района. Торфищата са изключително ценни екосистеми – те поглъщат и задържат въглерод в продължение на хиляди години, като същевременно имат ключова роля за водната сигурност и биоразнообразието“.

Специален акцент в дискусията беше поставен върху нуждата от разширяване на защитената местност „Чаирски езера“, така че да обхване и езера, които към момента не са включени в нейните граници. От РИОСВ – Смолян изразиха подкрепа за инициативата и посочиха, че вече се работи по изчистване на натрупани през годините неточности в картирането. Участниците обсъдиха и необходимостта от изработване на План за управление на защитената местност след нейното разширяване, който ясно да дефинира позволените и забранените дейности и да гарантира дългосрочното опазване на торфищата.

Доц. Райна Начева допълни, че бъдещите режими в разширената защитена местност трябва да позволяват провеждането на възстановителни дейности, за да може подобряването на състоянието на езерата и торфените острови да продължи.

Спас Узунов, който участва активно в теренните дейности по проекта, акцентира върху необходимостта торфищата да бъдат разглеждани като самостоятелна екосистема със свои специфики, а не разпокъсано между различни политики. „Ако разглеждаме торфищата като функциониращи екосистеми, ще можем много по-ефективно да ги управляваме, опазваме и възстановяваме“, заяви той.

Кръглата маса в гр. Девин очерта важна следваща стъпка в опазването на района на Чаирските езера – обединяване на научното знание, институционалната подкрепа, отговорния бизнес и местната общност около обща кауза. Участниците се обединиха около разбирането, че торфищата не са само природен феномен, а ценен ресурс за климата, водите, биоразнообразието и бъдещото развитие на устойчив туризъм в Родопите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google