Светът може да изглежда студен, страшен и жесток, но ако сте отворени да я видите, в него има много доброта, сочат резултатите от нов доклад.

The World Happiness Report, публикуван всяка година на Международния ден на щастието 20 март, е глобален анализ на щастието и благосъстоянието.

Той се изготвя в партньорство с Gallup, Изследователския център за благоденствие към Оксфордския университет и Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН.

Тазгодишният доклад обръща специално внимание на актовете на добронамереност и очакванията на хората към техните общности.

Какво представляват проявите на добронамереност?

Докладът ги разделя на три категории:

  • парични дарения,
  • доброволчество,
  • правене на хубаво нещо за непознат.

Въз основа на данните, 70% от населението по света е направило поне едно добро нещо през последния месец, се казва в доклада. „Това е наистина голям брой“, посочва д-р Феликс Чеунг, съавтор на доклада и асистент професор по психология в Университета на Торонто в Канада.

"Трябва просто да погледнем това число и да се почувстваме добре. Седем от десет души около нас са направили нещо хубаво през последния месец."

Тази тенденция да се правят мили неща е намаляла от пика по време на пандемията COVID-19, но все още е подобрение спрямо числата преди нея, според доклада.

„Въпреки че в момента светът изглежда като доста трудно място, хубаво е да знаем, че хората се ангажират с добри и щедри действия“, смята д-р Лара Акнин, професор по социална психология в университета „Саймън Фрейзър“ в Британска Колумбия и редактор на World Happiness Report.

Да правиш добро, за да се чувстваш добре  

Да направиш дарение, да отделиш един час за доброволческа работа или да се включиш в някакъв друг малък акт на доброта може да изглежда незначително в списъка на големите неща, които правят живота щастлив, но данните говорят друго, според Илана Рон-Леви, управляващ директор на публичния сектор в Gallup.

„Действията на щедрост предсказват щастие дори повече от получаването на по-висока заплата“.

Акнин е изследвал въздействието на доброжелателността и е открил, че то е значително. Експеримент набира извадка от участници в университетски кампуси, които споделят своето изходно ниво на щастие.

След това изследователите им дават малка сума пари – около 2 до 5 долара, и им казват да ги похарчат за себе си или за някой друг. „След това измерваме незабавните емоционални реакции на хората“, каза Акнин.

„Като цяло, откриваме в почти всички наши проучвания, че хора, избрани на случаен принцип да даряват, съобщават, че чувстват по-високи нива на щастие от хората, които харчат пари за себе си.“

Моделът е подобен и в други страни, като Южна Африка, Уганда и Индия.

„Ние сме супер социален вид и твърдим, че проявите на щедрост помагат за изграждането и поддържането на тези връзки.“


Като се има предвид броят на хората, които правят добри неща, очакванията за добронамереност обаче са ниски, според Акнин.

За да разберат как хората възприемат нивата на доброта около тях, изследователите проучват дали те очакват изгубен портфейл да им бъде върнат, казва Чеунг.

Откриват, че хората са по-склонни да вярват, че съсед или полицай ще върне изгубен портфейл, но не и непознат. Но всъщност, вярата в непознат е барометър на доверието, казва Акнин.

„Непознатият, който връща изгубен портфейл, е наистина важен аспект от доверието във вашето общество. Ако приемем най-лошото за другите, това оформя начина, по който си взаимодействаме със света. Ако очакваме най-лошото, ние се разхождаме изплашени по света и това има значение за нашето собствено благополучие.“