Европейската централна банка (ЕЦБ) се насочва към последното си понижение на лихвите за годината утре.

И макар че очакванията са финансовата институция да се придържа към пониженията от четвърт процентен пункт, икономисти прогнозират по-бърз темп на облекчаване на паричната политика занапред.

Заседанието ще бъде важно за определянето на намеренията за следващата година, не на последно място и защото ЕЦБ ще представи тримесечните си прогнози за икономическия растеж и инфлацията.

Тези прогнози ще вземат предвид голямата несигурност, свързана със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, както и неговите закани за повсеместни мита.

ЕЦБ засега понижи основната си лихва в три стъпки - от 4% до 3.25% през тази година в периода между юни и октомври.

Вероятността банката да избере понижение от 50 базисни пункта, с което да приключи годината, изглеждаше твърдо налице след последното ѝ заседание през есента, като много от ръководителите й заявиха пред CNBC, че това ще зависи от икономическите данни, но значителното забавяне на инфлацията в еврозоната и влошаващите се икономически перспективи пред блока биха могли да оправдаят подобен голям ход през декември.

Паричните пазари в момента сочат малка вероятност за по-голямо понижение.

Базовата инфлация нарасна обратно до над целевото ниво на ЕЦБ през ноември, достигайки 2.3%, в сравнение с 2% през октомври. Междувременно, през третото тримесечие икономиката на еврозоната отчете най-бързия си темп на растеж от две години, макар и само с 0.4%.

“На този етап няма необходимост ЕЦБ да бърза,” казва Силвен Бройе, старши анализатор за Европа, Близкия изток и Африка в S&P Global Ratings.

“Инфлацията, поне в краткосрочен план, е под контрол. Докато разходите за труд нарастват с по-бързи темпове от производителността, ЕЦБ трябва да действа предпазливо или да предприеме изчаквателен подход по отношение на понижението на лихвите.”

Това вероятно ще означава понижение от 25 базисни пункта през декември, според Бройе, последвано от понижения с “по-бързи темпове”, за да се стигне до неутрална лихвена политика, която нито ограничава, нито стимулира икономическия растеж.

Според няколко прогнози, този темп означава понижения от по 25 базисни пункта при всичките заседания на ЕЦБ през 2025 г. до септември, с което основната ѝ лихва да падне от 3% на 1.5%.

Това включва и прогнозата на датската Danske Bank, която обяви тази седмица, че ръководителите от ЕЦБ ще обсъждат понижение от 50 базисни пункта на декемврийското си заседание, но в крайна сметка, ще предприемат по-малък ход.

Те също така очакват “добра пазарна реакция,” дори и ако президентът на ЕЦБ Кристин Лагард промени реториката си към политика на по-ниски лихви.

Във вторник Bank of America Global Research обнови прогнозата си и вече очаква основната лихва на ЕЦБ да достигне 1.5% до септември 2025 г., след като преди това прогнозираше тя да бъде 2% до юни.

ЕЦБ се подготвя за година, в която трябва да подкрепи икономическия растеж в еврозоната, докато политическата нестабилност във водещите икономики Германия и Франция повишава доходността по техните държавни облигации, казва Карстен Бжески, глобален ръководител Макроикономически стратегии в ING Research.

Под управлението на Тръмп САЩ се готви да канибализира потока на средства към ключови сектори, като понижи данъците, пристъпи към дерегулация и привлече инвестиции от Европа, казва още Бжески, отбелязвайки, че това може да бъде по-вредно за икономиката на еврозоната от митата.

В макроикономическите прогнози обаче, в това число и тази на Бжески, се посочва голямата несигурност около това какви политики, всъщност, ще предприеме Тръмп. Според него:

“Икономиките в Южна Европа ще продължат да се облагодетелстват от туристическия бум след пандемията и не е нужни да се конкурират с производството в Китай. Първото полугодие обаче ще бъде период на политически застой в Германия и Франция.”