Златото изпреварва еврото като втория най-важен резервен актив в света за централните банки, водено от рекордни покупки и покачващи се цени, според Европейската централна банка.

Златното е съставлявало 20% от официалните световни резерви през миналата година, като надхвърля дела от 16% на еврото и отстъпва само на щатския долар с 46%, сочат данни от доклад на ЕЦБ.

„Централните банки продължиха да трупват злато с рекордни темпове“, посочва институцията, допълвайки, че за трета поредна година централните банки са придобили над 1 000 тона злато през 2024 г., което представлява една пета от общото световно годишно производство и два пъти повече от годишното количество през миналото десетилетие.

Запасите от злато, които поддържат централните банки по целия свят, се доближават до историческите си върхове от следвоенната ера на Бретънудската система.

До 1971 г. глобалните валутни курсове бяха фиксирани спрямо щатския долар, който, от своя страна, можеше да бъде конвертиран в злато по фиксиран валутен курс.

Златните резерви на централните банки, които достигнаха връх от 38 000 тона в средата на 60-те години на миналия век, са се увеличили отново, достигайки 36 000 тона през 2024 г., според последните данни на ЕЦБ.

„Централните банки по света сега държат почти толкова злато, колкото през 1965 г.“

Сред големите купувачи през миналата година са Индия, Китай, Турция и Полша, според Световния съвет по златото.

Покачването на цената на златото с 30% през миналата година е един от факторите за скока на дела на метала в световните валутни резерви. От началото на годината цената на златото се е повишила с още 27%, достигайки исторически връх от 3 500 долара за тройунция. Според ЕЦБ:

„Това натрупване на запаси, заедно с високите цени, направиха златото втория по големина световен резервен актив по пазарни цени през 2024 г. - след щатския долар“.

Въпреки че златото не носи лихва и е скъпо за съхранение, то е считано от инвеститорите в световен мащаб за най-сигурния актив, който е високоликвиден и не е изложен нито на рискове, свързани с контрагенти, нито на санкции.

През последните години централните банки също така се опитват да диверсифицират дейността си, отдалечавайки се от щатския долар, на фона на опасения относно геополитическата нестабилност и нивата на дълга на САЩ.

Тенденцията за дедоларизация се ускори - особено сред развиващите се страни, след руската инвазия в Украйна, когато САЩ насочиха вниманието си към достъпа на Русия до финансовите пазари.

„Търсенето на злато за парични резерви скочи рязко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. и остава високо“, казва в своя доклад ЕЦБ, като допълва, че покупките на злато изглежда са били разглеждани като защита срещу санкции, като например замразяването на финансови активи.

„При пет от 10-те най-големи годишни увеличения на дела на златото в чуждестранните резерви от 1999 г. насам, участвалите страни са се сблъсквали със санкции през същата или предходната година“, показва анализът на централната банка.

В него се посочва още, че „страните, които са геополитически близки до Китай и Русия“, са трупали злато повече, в сравнение с другите през последните три години.

Проучване сред 57 централни банки, които са притежавали злато миналата година, разкрива, че опасенията относно санкциите, очакваните промени в световната парична система и желанието за намаляване на зависимостта от щатския долар са били двигатели на случващото се на развиващите се пазари и в развиващите се страни.

Нещо повече, макар златото исторически да поевтинява, когато реалната доходност на други активи се покачва, тази дългогодишна корелация е нарушена от началото на 2022 г., като инвеститорите са привлечени от златото повече като защита срещу политически риск, отколкото като защита срещу инфлация.

ЕЦБ отбелязва, че предлагането на злато през последните десетилетия се увеличава във времена на високи цени:

„Ако историята е някакъв ориентир, по-нататъшното увеличение на официалното търсене на златни резерви може също да подпомогне по-нататъшния растеж на световното предлагане на злато.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !