Европа има проблем с празните пространства и едновременно с това сериозна жилищна криза.

Въпреки недостига на достъпни жилища в целия блок, един на всеки трима души в ЕС живее в дом със свободни спални, според данни на Евростат. Цифрите подчертават несъответствие между предлагането на жилища и нуждите на домакинствата, както и съществени разлики в моделите на жилищно настаняване в различни части на Европа.

Недостатъчната заетост се отнася до жилища, които са по-големи от нуждите на обитателите им, обикновено защото имат повече спални от необходимото. Това е обратното на пренаселеността и често е свързано с това, че възрастните хора продължават да живеят в семейни домове, след като децата им са се изнесли.

Въпреки че неадекватното жилищно настаняване остават предизвикателство в почти всички страни от ЕС, мащабът на кризата и нейните основни причини варират значително, според Европейския съвет.

В целия ЕС 33.4% от хората живеят в недостатъчно заети жилища, но цифрата варира от 8.1% в Румъния до 69.4% в Кипър.

Източна Европа отчита най-ниските нива на недозаетост

Недостатъчното заетост на жилищата като цяло е далеч по-рядко срещано явление в Източна и Югоизточна Европа, отколкото другаде на континента.

След Румъния (8.1%), делът на хората, живеещи в недостатъчно заети жилища, остава под 15% в Сърбия (8.2%), Турция (10.3%), Латвия (10.5%), Гърция (12.5%) и Хърватия (14.7%).

Делът на хората, живеещи в недостатъчно заети жилища, също е относително нисък в България (15.8%), Словакия (15.9%), Северна Македония (17%), Полша (17.9%), Литва (18%) и Италия (18.2%).

Заедно тези страни съставляват най-ниско класираната група в Европа, следвани от Естония, Чехия и Унгария, където процентите са близо 27%.

Където недозаетостта е най-често срещана

Кипър отчита най-високия процент на недозаетост в Европа – 69.4%, следван от Ирландия (66%) и Малта (63.2%). Забележително е, че и трите държави са островни.

Делът на хората, живеещи в домове с допълнителни стаи, е над 50% и в Нидерландия (58.5%), Белгия (57%), Испания (54.3%), Люксембург (52.2%) и Норвегия (51%).

Сред скандинавските страни Финландия (46.6%) и Дания (42.4%) също се класират доста над средното за ЕС.

Картината се разминава рязко в четирите най-големи икономики на ЕС.

Испания има един от най-високите проценти на недозаетост на жилищата – 54.3%, в сравнение с едва 18.2% в Италия. Франция е с 40.4%, докато Германия е почти на нивото на средното за ЕС – 33.3%.

Южна Европа разказва две различни жилищно истории.

Докато процентът е много по-нисък в голяма част от Югоизточна и Източна Европа, самата Южна Европа е разделена. Кипър, Малта и Испания се класират високо, докато Италия, Гърция, Турция и голяма част от Балканите се класират ниско. Това предполага, че тенденцията не може да се обясни с просто разделение север-юг.

Може ли различни мерки да намалят недозаетостта на жилищата?

Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните (FEANTSA), посочва, че ключовият въпрос е дали жилищният фонд, и по-специално новото предлагане, отговаря на нарастващото търсене на по-малки жилища.

„Наистина ли тези по-малки жилища са налични и достъпни?“, заяви говорител на FEANTSA пред Euronews.

Позовавайки се на „данъка върху спалните“, въведен в Обединеното кралство през 2013 г., организацията заяви, че той е неефективен, тъй като жилища с подходящ размер често не са налични, което води до загуба на доходи за домакинствата, които нямат друг избор, освен да останат там, където са.

Организацията твърди, че връщането на празните домове към употреба за достъпни и социални жилища може да бъде по-ефективно от борбата с недостига на заетост.

„Наказването на недостатъчната заетост, без да се обръща внимание на по-структурните причини, водещи до недостъпност на жилищата, като например недостатъчни инвестиции в истински социални жилища, жилищно придобиване и спекулации, води до погрешна диагноза“, казва говорителят.

Ефектът на собствеността на жилище

Според Евростат, делът на хората, живеещи в недостатъчно заети жилища, е 14.2% сред наемателите, в сравнение с 40.5% за собствениците на жилища.

Професор Себастиан Кол от Берлинския свободен университет казва, че разликите между страните са силно обусловени от институционалните структури, предимно от процентите на собственост на жилище и демографския състав.

„Институционалните структури като правото на ползване играят огромна роля. В нашите модели собствеността на жилище е най-силният предсказващ фактор за обективна недостатъчна заетост“, казва той пред Euronews.

Кой е най-вероятно да живее в недостатъчно зает дом?

Изследване на Йонас Лаге и негови колеги установява, че типът домакинство е тясно свързан с недостатъчната заетост.

Повечето недостатъчно заети стаи се намират в домакинства с един и двама души. Процентите също така обикновено са по-високи за домакинствата без деца.

В рамките на ЕС 41% от недостатъчно заетите жилища се намират в градовете, като приблизително по 30% са в селските райони и малките градове.

В повечето страни и средно в целия ЕС домакинствата с по-високи доходи са по-склонни да заемат недостатъчно жилища и представляват по-голям дял от недостатъчно заетите стаи.

Какво се счита за стая зависи от отделната страна

Кол също така подчертава предизвикателството при хармонизирането на измерванията, произтичащо от специфичните за всяка страна дефиниции за това какво представлява стая.

Той твърди, че Испания, Ирландия и Финландия изрично отчитат кухните като стаи в своите проучвания.

Той също така обръща внимание на дълбокото разделение между обективните показатели и субективното човешко възприятие. Изследователите са установили, че само двама от петима души са смятали дома си за твърде голям, въпреки че е класифициран като недостатъчно зает според официалните показатели.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !