Здравната система в България финансира последствията, вместо да инвестира в превенция. Това каза по време на пресконференция здравният икономист Аркади Шарков, по повод новия доклад на Health Metrics. 

Шарков съобщи, че в България делът на доплащането в здравеопазването от страна на домакинствата достига около 36%, което е повече от два пъти над средното ниво за Европейския съюз – около 16%.

В рамките на последните пет години, по данни на НСИ, директните плащания за здравеопазване са нараснали с около 60%, което е изключително сериозен ръст.

България е на първо място в Европейския съюз по дял на доплащане от пациентите

"България е на първо място в Европейския съюз по дял на доплащане от джоба на пациентите. Важно е да се уточни, че тук не става дума за публичните разходи, а за директните плащания за здравни услуги от страна на домакинствата", каза Шарков. 

Ако разгледаме структурата по видове разходи, България се доближава до средните нива за Европейския съюз при болничната помощ и извънболничната грижа, но разликата се увеличава значително при доплащането за лекарства.

Извънболнична помощ

По думи на икономиста при лекарствата около 77% от разходите се доплащат от страна на домакинствата.Тук попадат както медикаменти, частично реимбурсирани от НЗОК, така и лекарства по рецепта, които остават изцяло или почти изцяло за сметка на пациента.

Съществуват различни групи терапии с различни нива на реимбурсация – например лекарства за хронични заболявания, като хипертония и висок холестерол, при които държавното участие е ограничено. В други случаи – включително по-скъпи терапии – пациентите поемат значителна част или цялата стойност.

Именно това обяснява защо доплащанията за лекарства в България са сред най-високите в Европейския съюз. Страната се нарежда сред държавите с най-голяма тежест върху пациентите за тази категория разходи, заедно с някои други държави от Южна и Източна Европа.

Тази тенденция вече се потвърждава и от различни секторни анализи и наблюдения, включително данни от професионални организации, които показват устойчив ръст на доплащанията и засилващо се финансово натоварване върху пациентите.

При болничното лечение, включително престой, „болничен пакет“ и всички съпътстващи услуги, в момента все по-ясно се вижда тенденцията лечебните заведения да компенсират нарастващите разходи чрез различни доплащания и такси за пациента.

Важно е да се уточни, че делът на публичното финансиране при болничната помощ остава сравнително по-висок, а доплащанията като процент са по-ниски, в сравнение с други сегменти.

При следващия голям компонент в извънболничната помощ България се доближава до значителни нива на доплащане. Около 55% от домакинствата доплащат за извънболнични услуги, включително прегледи и консултации.

Доплащане в болничното лечение

Стигаме и до болничното лечение в по-тесен смисъл, където около 56% от домакинствата доплащат за различни форми на медицинска грижа, услуги и съпътстващи разходи.

Официално регламентираният компонент на доплащанията в България обхваща основно потребителските такси за медицински услуги. Това обаче не отразява напълно реалната картина, тъй като редица допълнителни разходи остават извън официалната статистика под формата на доплащания за различни услуги и продукти.

В болничната помощ, включително престой и съпътстващи услуги, в практиката все по-често се наблюдава компенсиране на нарастващите разходи чрез допълнителни плащания от страна на пациентите. Въпреки това, като дял от общите разходи, болничната помощ остава с относително по-ниско ниво на доплащане.

56% от българите пък доплащат за зъболекар. 

В доплащането там влизат разходи за избор на екип, по-хубава стая или самостоятелна стая и други. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !