Законодателите от Европейския съюз подкрепиха двегодишно отлагане на влизането в сила на специфичните правила за петролната, енергийната и миннодобивната промишленост, във връзка с отчитането на екологични, социални и управленски (ESG) фактори, изтъквайки като причина необходимостта да се облекчи регулаторното бреме на компаниите.

Комисията по правни въпроси на Европейския парламент одобри проектопредложение на Европейската комисия (ЕК) за отлагане с две години - до 2026 г., на влизането в силна на стандартите за осем сектора.

За влизането в сила на решението е необходимо и одобрението на страните членки на ЕС. Секторите включват добив на петрол и природен газ, миннодобивна дейност, пътен транспорт, храни, автомобили, селско стопанство, енергийно производство и текстил.

Целта е да се предостави време на компаниите да се фокусират върху прилагането на първоначални, по-широки отчитания на ESG, които трябва да включат в своите годишни отчети за 2024 г. и след това съобразно Директивата на ЕС за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD).

Отлагането идва след изявление на комисаря по финансовите услуги Марейд Макгинес през миналата година, в което помоли Европейската консултативна група по финансово отчитане (EFRAG) да приоритизира прилагането на CSRD, преди да се работи по секторните стандарти.

Това е поредният знак за това как изготвянето на правилата във връзка с климата се сблъсква с известна съпротива в ЕС. Решението е отражение и на по-сериозната реакция в САЩ, тъй като политиците се опитват да облекчат бюрокрацията за компаниите с цел повишаване на икономическия растеж.

"Ще забавим крайния срок за влизането в сила на специфичните секторни стандарти по Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) с две години, за да предоставим на EFRAG време да разработи стандарти за качество и да предостави на компаниите времето да ги приложат на практика," заяви германският депутат от ЕНП Аксел Вос.

"На компаниите им се налага да се справят с прекалено много бюрокрация в годините на криза, от COVID-19 до инфлацията," допълни той.

От партията ЕНП също така призовават за налагането на мораториум върху новите правила, свързани с климата, докато Европейският парламент се подготвя за избори през юни.

Приетата през ноември 2022 г. CSRD налагаше задължения за отчитане както на публичните, така и на непубличните компании в ЕС от 2024 г.

Директивата призовава за създаването на Европейски стандарти за отчитане на устойчивост (ESRS), или подробните процеси, използвани от компаниите за отчитане по CSRD.

Изготвянето на ESRS беше делегирано на EFRAG. ЕС прие първия кръг от ESRS стандарти на EFRAG през юли 2023 г., които влизат в сила през 2024 г., припомнят от Forbes.

Първоначално ESRS ще важат само за публичните дружества и за големи непублични компании, но в крайна сметка, ще включват и малките и средни предприятия.

Освен това ESRS ще се прилага и за компании извън ЕС, които отговарят на определени изисквания по отношение на приходите и присъствието си в ЕС.

Директивата също така призовава за изготвянето на специфични секторни стандарти, които разделят ESRS по индустрии и изискват компаниите в даден сектор да отчитат една и съща информация.

Първоначално от EFRAG опитаха да представят бързо специфичните за отделните сектори стандарти след общите ESRS, но се сблъскаха със значителни забавяния, тъй като този процес се оказа по-сложен, отколкото се смяташе първоначално.

В края на 2023 г. ЕС обяви, че EFRAG е инструктирана да отложи работата по секторните стандарти и да помогне за изготвянето на по-добри насоки за общите ESRS.

През септември 2023 г., по време на своята реч за състоянието на съюза, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен осъди свръхрегулацията на малките и средни предприятия и призова за 25% намаление на отчетните им задължения.

Това беше ясен индикатор, че CSRD ще бъде забавена и че в крайна сметка, ще бъде намален обхватът й, пише още Forbes.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !