• От 19 юли в Европейския съюз влезе в сила забрана за унищожаване на непродадени дрехи и обувки от големи компании.
  • Новите правила, част от Регламента за екодизайн, целят да ограничат отпадъците в модната индустрия и да насърчат повторната употреба и рециклирането.
  • Мярката засяга гиганти като LVMH, Prada и Inditex и се очаква да промени начина, по който се управляват излишните запаси.

Големите компании в Европейския съюз вече нямат право да унищожават непродадени дрехи и обувки съгласно нови правила, които влязоха в сила на 19 юли.

Мярката е насочена към насърчаване на повторната употреба, даряването и рециклирането на текстилни изделия, като по този начин цели да ограничи огромното количество отпадъци в модната индустрия, предават ДПА и БТА.

Новият регламент на ЕС за екодизайн

Съгласно регламента на ЕС засегнатите компании трябва да насочват непродадените стоки към повторна продажба или дарение, вместо да ги изхвърлят или унищожават.

Досега в някои случаи унищожаването беше по-евтино решение за бизнеса, в сравнение със съхранението, обработката или повторното предлагане на продуктите.

Забраната засяга големи модни групи, включително компании като LVMH, Prada, Chanel и Inditex, и поставя пред индустрията предизвикателството да промени начина, по който управлява излишните запаси и върнатите от клиенти стоки, пише в свой анализ „Файненшъл Таймс“.

Новите правила са част от Регламента на ЕС за екодизайн, който влезе частично в сила през юли 2024 г. За по-малките предприятия изискванията ще започнат да се прилагат на по-късен етап.

Изключения са предвидени за стоки, които са опасни, повредени, замърсени или не могат да бъдат повторно използвани или рециклирани. Унищожаване ще бъде разрешено и когато продукти са били предложени като дарение на няколко социални организации в ЕС, но не са били приети в определен срок.

Според Европейската комисия между 4 и 9 процента от непродадените текстилни изделия в Европа се унищожават всяка година, без да са били използвани. Това представлява между 264 000 и 594 000 тона текстилни отпадъци годишно и генерира около 5.6 млн. тона въглеродни емисии.

Магазин за дрехи; ©Pixabay

Предизвикателства пред търговците и луксозните марки

Новите правила могат да доведат до по-голямо предлагане на стоки с отстъпка чрез аутлети, пазари за остатъчни стоки и платформи за втора употреба, смята Германската асоциация на търговците на дребно (HDE).

Според нейния изпълнителен директор Щефан Гент промяната може да има положителен ефект и върху околната среда, тъй като повече продукти ще бъдат препродавани или дарявани.

Той обаче предупреди, че търговците ще се сблъскат с допълнителни разходи и практически трудности. Не всички непродадени стоки могат лесно да бъдат реализирани повторно заради повредени опаковки, високи логистични разходи, липса на търсене или ниска стойност на продукта.

Най-голямо предизвикателство новите правила могат да създадат за луксозните модни компании, които традиционно разчитат на ограничено предлагане и контрол върху каналите за продажба, за да запазят стойността и ексклузивността на марките си.

Според анализатори забраната може да принуди луксозните групи да подобрят планирането на производството и управлението на запасите, тъй като вече няма да могат да използват унищожаването на непродадени стоки като механизъм за контрол на наличностите.

„Новите правила ще накарат компаниите да обръщат още по-голямо внимание на планирането и управлението на запасите“, заяви Лука Солка от Bernstein.

По думите му обаче компаниите неизбежно ще остават с определени количества непродадени стоки в края на сезоните и ще трябва да намерят начини да управляват отстъпките, без да увреждат имиджа на марките.

Бъдещето: Изкуствен интелект и ефективен контрол

Експертите очакват правилата да ускорят и използването на изкуствен интелект за прогнозиране на търсенето, проследяване на запасите в реално време и по-добра координация между магазини и складове.

В същото време природозащитни организации настояват държавите членки да въведат ефективни механизми за контрол и санкции. „Грийнпийс“ определи забраната като важна стъпка, но предупреди, че без национални правила за прилагане тя може да остане без реален ефект.