Европейските депозанти теглят все повече пари от банковите си депозити в търсене на по-изгодни сделки.

Трезорите не плащат по-високи лихви, за да ги задържат, като някои от банките смятат, че могат и без тях.

Тази тенденция се оформя на фона на отчетеното през първото тримесечие рентабилно начало на годината от страна на някои от най-големите банки на континента.

Резултатите предложиха поглед към процеса, определен като bank walk, при който банките отчитат бавно, но забележимо изтичане на средства на клиенти.

Те побързаха да повишат лихвите по кредитите, след като нивата им нараснаха бързо от близо 15-годишното дъно около нулата през миналата година, но повечето от тях не бързат да увеличават лихвите по депозитите.

Това повиши печалбите на доста от големите банки до над очакванията на много от анализаторите, но остави депозантите недоволни, пораждайки въпроси относно дългосрочната стабилност на сектора.

"Традиционните банки трябва да решат дали да максимизират възвръщаемостта си, като оставят лихвите по депозитите възможно най-ниски, или да приоритизират своята ликвидност и стабилност, като увеличат лихвите и задържат средствата на клиентите," казва пред Reuters Никола Мартинели, преподавател по финанси в лондонския Regent's University.

Фондовете на паричните пазари се оказват популярни сред депозантите, които търсят по-голяма доходност на фона на високите нива на инфлация.

В последните години доходността на тези фондове е малко по-голяма от тази по банковите депозити, но деноминираният в британски паундове Фонд на паричните пазари на Crane отчита 7-дневна доходност на годишна основа в размер на 4.12% към 25 април, в сравнение с някои лихви по банкови депозити, които са все още под 1%. Доходността на деноминирания в евро еквивалентен фонд е 2.81%.

По данни на Refinitiv Lipper нетният приток на средства към европейските фондове на паричните пазари е 34 млрд. евро през март, като това е най-добре продавалият се тип активи през месеца.

Класът на фондовете вече се оценяваше на над 1.4 трл. евро към края на миналата година, макар че остава малък, в сравнение с 9.45-те трл. евро в текущи и разплащателни сметки в банките в еврозоната.

Fidelity International също отчита 8% годишен ръст в притока на средства към фондовете на паричните пазари в инвестиционната ѝ платформа в периода 1 – 26 април.

Достатъчна ликвидност

Висши банкери не се притесняват от опасността, която крие по-ниското ниво на депозитите в регион, в който групи за потребителски интереси твърдят, че хората е по-вероятно да зарежат съпруга/съругата си, отколкото банките.

На въпроса за понижението на депозитите с 1.6% през първото тримесечие, главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орсел заяви, че банката има толкова солидна ликвидна позиция (с коефициент на покритие 163%), че може да си позволи да преследва рентабилност при управлението на депозитната си база.

По-широкият спад на депозитите може също така да помогне на банките да балансират задълженията си срещу бъдещото понижение на активите им, тъй като търсенето на кредити показва признаци на забавяне.

Банките обаче трябва да си гарантират, че разполагат с достатъчна ликвидност и капитали под ръка за покриване на заеми, които внезапно могат да станат проблематични.

Повечето банки разполагат с ликвидни и капиталови нива над регулаторните изисквания, но фалитът на щатската Silicon Valley Bank и на швейцарската Credit Suisse може да послужат за предупреждение какво е възможно да се случи, когато клиентите се отказват от банките с по-бързи темпове.

Тегления

Във Великобритания клиентите на NatWest са изтеглили 11.1 млрд. паунда за първите три месеца на годината. Депозитите на HSBC са намалели с 10 млрд. долара - до 1.6 трлн. долара, докато тези на Barclays и Lloyds Banking Group се свиват с 5 млрд. и 2.2 млрд. паунда, респективно.

В Германия данни на централната банка показват, че депозитите на домакинствата падат с близо 8% на годишна база.

Deutsche Bank, която е най-голямата в страната, отдава спада с 4.7% на депозитите през първото тримесечие на опасенията от разпространяване на банковата криза от САЩ и Швейцария.

Главният изпълнителен директор на банката Джеймс фон Молтке обаче признава, че по-голямата конкуренция и "напускането на банката на някои чувствителни на цените депозити", както и клиентите, които са преминали към алтернативи с по-голяма доходност, като фондове на паричните пазари, също са изиграли роля.

Френската BNP Paribas отчита лек спад на депозитите през първото тримесечие, докато испанската Santander е единствената голяма европейска банка, която отбелязва ръст на депозитите (6%) за същия период.

Някои политици разкритикуваха банките за несъответствието между лихвените проценти по кредитите и по депозитите.

"Тук става дума за доходност. Да запазите собствените си печалби. Не е ли това отговорът?", попита британският народен представител Анджела Ийгъл шефове на банки по време на парламентарно изслушване през февруари.

Главният изпълнителен директор на HSBC Ноел Куин определи спада в депозитите на неговата банка като "нищо значително ", докато Анди Халфорд, главен финансов директор на Standard Chartered, заяви пред Reuters, че според него, хората, в крайна сметка, ще изберат сигурността пред получаването на лихви.

"Ще видим, че хората ще оставят парите си там, където е сигурно," казва той.