Изобретяването на железопътните линии слага началото на една нова ера в сухопътния транспорт и променя завинаги начина, по който много хора възприемат времето.

На 18 ноември 1883 г. железопътни компании в САЩ и Канада трансформират времето в двете държави, което води до иновативната тогава концепция за часови зони по света.

В продължение на хилядолетия преди тази дата много хора по света определяли времето въз основа на позицията на слънцето, като обяд, или "точно по пладне", било времето, в което Слънцето е най-високо в небето над конкретния град или село.

През Средновековието механичните часовници започват да заменят слънчевите. Градовете сверявали часовниците си по позицията на Слънцето, вследствие на което всеки се движел по леко различно време.

Този метод продължава да се използва доста след началото на 19-и век, когато в Северна Америка имало най-малко 144 различни часови зони.

Тъй като много хора не пътували, особено на дълги разстояния (общо взето, докъдето по сушата можели да ги отведат кон, камила или каруца), тази елементарна форма на отчитане на времето не създавала много проблеми - до появата на железниците.

Според Джон Голдман, главен куратор на Музея на железниците B&O в Балтимор, Мериленд, в средата на 19-и век, когато популярността на влаковете в САЩ и Канада се увеличава, а железниците започват да транспортират повече хора и товари из континента, необходимостта да се създаде по-координирана система за отчитане на времето не е въпрос просто на ефективност, но и на национална безопасност.

"Съществуването на различни часови зони създава сериозни проблеми за железниците," обяснява той. "В най-добрия случай, хората можели да изпуснат влака си, а в най-лошия – влакове можело да се сблъскат, ако се движат по едно и също трасе."

Сходни проблеми във Великобритания

По същото време във Великобритания, където са създадени съвременните железопътни линии през 1825 г., вече имало много сходен проблем. След като железопътните линии започват да свързват по-добре големи и по-малки градове, става ясно, че гарите не могат да показват десетки часове за пристигане и заминаване за всеки влак въз основа на местните часови зони.

До 1847 г. всички британски железопътни компании възприемат стандарт на име "Железопътно време" за всичките си мрежи. Новият метод за отчитане на времето (известен в днешно време като Средно време по Гринуич) е възприето в цялата страна през 1880 г., което прави Великобритания първата страна, която стандартизира времето.

Средното време по Гринуич на практика представлява "средното" време, когато Слънцето преминава Началния меридиан в Кралската обсерватория в Гринуич.

Днес туристите все още могат да посетят т. нар. "Център на времето" в обсерваторията в Лондон и да се разходят по въображаемата линия на Началния меридиан, където се срещат Източното и Западното полукълбо.

Стандартизирането на времето във Великобритания подобрява ефективността, намалява броя на железопътните инциденти и помага на пътниците да се ориентират при пътуванията си. Резултатът е, че не минава много време, преди тази идея да стигне до Северна Америка.

За разлика от Великобритания обаче, която трябвало единствено да стандартизира времето в страната, САЩ и Канада трябвало да измислят начин за стандартизиране на времето на целия континент.

След като изпуска влака си, през 1879 г. канадският железопътен инженер сър Сандфорд Флеминг предлага революционната идея за създаването на часовите зони.

На 18 ноември 1883 г. щатската и канадската железопътна индустрия приемат идеята на Флеминг, но заради огромната площ на Северна Америка е решено, че ще бъдат създадени четири основни часови зони – Източно, Централно, Планинско и Тихоокеанско време, всяка от които остава относително непроменена и до днес.

"С новата уеднаквена часова зона вероятността от железопътни инциденти намалява значително," обяснява Голдман.

Година по-късно Флеминг помага за организирането на конференция във Вашингтон, където Гринуичкият меридиан е избран за начало на отчитане на географската дължина и за синхронизиране на времето по целия свят.

В Северна Америка местни по-малки и по-големи градове, които очаквали с нетърпение просперитета и възможностите, които носи железницата, бързо приемат новите часови зони на техния континент. Федералното правителство на САЩ обаче действа малко по-бавно и приема напълно тези нови часови зони през 1918 г.

Времето е само една от много културни трансформации вследствие на появата на железопътния транспорт. Тъй като железопътните линии помагат за разпространението на хора и идеи по цял свят, се появява и нарастваща необходимост за комуникация на дълги разстояния.

Не е съвпадение, че първото електронно съобщение - телеграфът, е изпратено от сградата на Капитолия до железопътната гара в Балтимор, където в момента се помещава музеят B&O. Днес посетителите в музеят могат да видят десетки реставрирани влакове и да научат повече за железопътния транспорт.

През следващата година във Великобритания пък ще бъдат отбелязани 200 години от раждането на съвременната железница.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !