Градовете са непредвидими места. Не само само заради суматохата по улиците, но и заради самата им история.

Лайпциг, например, някога е бил петият по големина град в Германия, но запада рязко след обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г.

Жителите масово започват напускат града, избирайки новото строителство в покрайнините му. До 2000 г. всеки пети дом в Лайпциг остава празен. 

През новото хилядолетие обаче всичко се променя - германската икономика започва да набира скорост и работните места се връщат обратно в центъра на Лайпциг. Някога празните имоти са разрушени, за да направят място за нови жилищни сгради.

И тъй като новите имигранти искат домовете им да са по-близо до сърцето на града, предградията на Лайпциг спират разширяването си. Днес това е един от най-бързо развиващите се градове в Германия, добавяйки около 2% към населението си всяка година.

Градски ренесанс

Трансформацията на Лайпциг е драматична, но това е само един от примерите за градския ренесанс, протичащ в цяла Европа, пише Wired. След десетилетия на бавно "раздуване" към крайградските пояси, в днешно време европейските градове стават все по-компактни, осигурявайки потенциални ползи за околната среда и благосъстоянието на своите граждани. 

Между 70-те години на миналия век и началото на 21-ви век повечето градове преминават през период, който градоустройствените специалисти наричат намаляване на плътността.

Тъй като обществата стават по-богати и все повече семейства притежават автомобили, жилищните комплекси с ниска плътност в покрайнините на градовете осигуряват по-големи жилища за хората, които искат повече пространство, но все пак държат да са на достъпно с автомобил разстояние до своя офис или до магазина.

Разрастването на предградията е преобладаващата тенденция за повечето градове по света през втората половина на 20-ти век.

Очертаването на тенденциите в гъстотата на 331 европейски града между 2006 и 2018 г. следва точно този модел. 60% от градовете са разширили разположението си и са намалили плътността на населението си между 2006 г. и 2012 г.

Динамиката се обръща

Но през следващите шест години тази динамика внезапно се обръща. Между 2012 г. и 2018 г. само една трета от градовете в извадката непрекъснато намаляват плътността си и почти всички са или в Източна Европа, или в легиона на Иберия, където населението на градовете предимно намалява, докато предградията продължават да се разширяват. 

Картината в по-голямата част от Централна, Северна и Западна Европа показва, че градовете стават все по-гъсто населени. Населението нараства, но повечето от тези хора не се местят в крайградските домове с градини и двойни гаражи, предпочитат да се придвижват към центъра.

И това не се случва само в градове, като Лайпциг, които са обект на масова емиграция през предишните десетилетия, а и на места, като Лондон, Стокхолм и Неапол. 

Ако градовете стават по-плътно населени, това означава, че тези нови хора трябва да живеят на места, които вече са били развити в границите на града. Най-вероятно това се дължи на комбинация от запълване на свободни парцели, повече хора, живеещи в общи апартаменти и съществуващи имоти в центъра на градовете, които се превръщат в по-гъсто жилищно строителство.

С развитието на това вътрешноградско "уплътняване", усвояването на природни или земеделски земи в покрайнините на градовете драматично се забавя.

Европейският съюз по принцип насърчава развитието на по-компактните градове. През 2011 г. Европейската комисия въведе инициатива „нулево нетно усвояване на земя до 2050 г.“, което означава, че всяко градско разширяване трябва да бъде балансирано чрез превръщане на застроени парцели в зелени площи.

Идеята е градовете да станат по-гъсто населени, тъй като властите са насърчавани да преустрояват вътрешните си площи, вместо да се развиват навън.

Но поддържането на по-висока плътност в градовете не означава само да се гарантира, че те не навлизат в границите на заобикалящата ги природа. Всъщност, само около 1% от сушата на планетата Земя е урбанизирана.

Ниско въздействие върху околната среда

Основното предимство на градовете е, че те са изключително ефективни места за живеене с ниско въздействие върху околната среда. Проучванията показват, че животът в градовете, или поне в страните с по-високи доходи, е с по-нисък въглероден оптечатък.

Според изследване от 2009 г., жителите на Ню Йорк регистрират средно 7.1 метрични тона въглероден диоксид на човек, в сравнение със средна стойност за САЩ към същия момент от 23.9 метрични тона.

По-нови данни от Обединеното кралство показват, че Лондон има най-ниските емисии на глава от населението, в сравнение с всички останали градове. Подобни са и резултатите в Австрия и Финландия.

И това е напълно логично. Ако повече житали са концентрирани в една сравнително компактна област, предоставянето на редица услуги става много по-ефективно. Представете си колко време ще отнеме на един пощенски служител, за да достави 500 писма в едно село, в сравнение със същия брой хора, които живеят в няколко високи сгради.

Същото важи и за други ресурси, като вода и изхвърляне на отпадъци. Най-важното е, че хората, които живеят в градовете, са много по-малко склонни да шофират до работа или до магазина. По-гъстата градска среда, добре обслужвана от обществен транспорт, обикновено осигурява значително намаление на въглеродните емисии на глава от населението.

Разбира се, търсенето на най-ефективния начин за събиране на колкото се може повече хора на едно място не винаги води до позитивни ефекти. Историята показва, че пренаселените градове могат да бъдат горещи точки за замърсяване и да правят жителите си по-нещастни.

Но има много мерки, които могат да превърнат градовете в по-приятни места за живеене - засаждане на дървета, отделяне на повече градски зелени площи, намаляване на автомобилния трафик и др. 

Място за уплътняване

Дори в градовете, които вече изглеждат доста претъпкани, често има много повече място за уплътняване, отколкото изглежда, смятат експертите. Особено ако сравним развитието на американските и европейските градове.

Изследване на Нюйоркския университет показва, че между 2000 г. и 2013 г. само 6% от новата градска земя в Лондон идва от разширяването на града. В Чикаго, от друга страна, една четвърт от градския растеж идва от експанзията на предградията.

В много случаи законите за градоустройството улесняват разработчиците да изграждат предградия с ниска гъстота на населението, вместо да реконструират райони в рамките на града, които преди това са били индустриални зони, изоставени райони или по-малко ефективни жилища.

А експанзията в предградията обикновено означава изграждане на среди, където автомобилите доминират. Ако домовете са далеч от офисите, услугите и обществения транспорт, тогава цялата градска инфраструктура трябва да бъде изградена около хора, които се движат между тези места с колите си и след това паркират някъде. 

Законите за зониране в повечето американски градове изискват минимално количество паркоместа за всяка нова жилищна сграда. И всяка площ, която е отделена за паркиране на автомобили, не може да се използва за уплътняване на града.

Берлин и Лондон, от друга страна, премахнаха минималното изискване за паркоместа, с изключение на хората с увреждания, а някои европейски градове дори имат максимален брой парко места, за да ограничат спирането на автомобилите извън пътя.

Оказва се, че градовете и техните жители могат да се възползват по много начини от уплътняването. В Европа тази тенденция вече е в ход, но може би и огромните градски предградия в САЩ ще започнат да се трансформират в близко бъдеще, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !