Темата за бюджетния дефицит отново се върна в центъра на общественото внимание, след като премиерът Румен Радев обяви, че Европейската комисия подготвя процедура срещу България за прекомерен дефицит. Новината предизвика въпроси не само за състоянието на публичните финанси, но и за това дали страната е изпълнила коректно критериите за присъединяване към еврозоната.

В ефира на Дарик радио икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов обясни какво означава подобна процедура, какви рискове носи тя и защо според него зад темата има както икономически, така и политически измерения.

Какво представлява дефицитът

Най-просто казано, бюджетният дефицит е разликата между това, което държавата харчи, и това, което успява да събере като приходи.

„Това на практика е разликата между приходите и разходите на държавата. Когато харчим повече, отколкото събираме като данъци, имаме дефицит“, обяснява Николов.

Според правилата на Европейския съюз бюджетният дефицит не трябва да надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е един от ключовите критерии от Маастрихт, които гарантират финансова стабилност в рамките на ЕС и еврозоната.

Този праг обаче не е случайно избран. Идеята е държавите да имат възможност временно да увеличават разходите си по време на кризи, без това да застрашава устойчивостта на публичните финанси.

„Трите процента не са цел, към която трябва да се стремим. Това е червената линия, след която Европейската комисия започва да се намесва активно."

По думи на Николов в момента само страните, които могат да докажат, че надвишават 3% дефицит заради превъоръжаване, модернизиране на войската или повишение на заплатите в армията, нямат проблем с ЕС. 

Защо се заговори за свръхдефицит

Към момента няма официален документ от Европейската комисия, който да потвърждава започването на процедура срещу България.

Именно това прави публичното изявление на премиера необичайно.

„На този етап разполагаме единствено с политически анонс. Не сме виждали официален доклад, нито официална комуникация от Европейската комисия“, коментира Николов.

Според него подобно предварително оповестяване по-скоро има политически характер.

"На практика той съобщава публично детайли от разговори и обсъждания, които се водят с представители на Европейската комисия и Европейската централна банка, преди те да бъдат официално обявени. Подобни предварителни анонси са нетипични и изглежда, че информацията се използва и за политически цели пред собствените му избиратели.“

По думи на Адриан Николов това действие на Радев по-скоро изглежда като опит да се обясни, че проблемът е наследен от предишните управления и че сегашното правителство трябва да се справя с последствията от техните решения.

Междувременно, доколкото показват европейските процедури, дори когато Европейската комисия започне процедура за прекомерен дефицит, тя обикновено не прави публични детайлите от комуникацията си с националните правителства. Не се оповестяват и конкретните мерки, които се обсъждат на този етап.

Ще има ли санкции

Макар процедурата за прекомерен дефицит да звучи тревожно, реалността е по-различна.

В момента около десет държави членки на ЕС се намират в подобна процедура. Сред тях има и страни от еврозоната.

„Нито една държава досега не е плащала реално наложената по тази процедура глоба“, припомня Николов.

Според него основният риск не е финансова санкция, а необходимостта правителството да представи убедителен план за ограничаване на дефицита.

Обичайното очакване на Брюксел е държавите постепенно да намаляват дефицита си с около половин процент от БВП годишно.

„Никой не очаква България да занули дефицита за една година. Важното е да покаже ясна траектория към финансова стабилност.“

Излъгала ли е България Брюксел

Един от най-често задаваните въпроси е дали страната е представила неверни данни, за да получи положителен конвергентен доклад за еврозоната.

Според Николов подобни твърдения не отговарят на фактите.

„Когато беше изготвен конвергентният доклад, България не се намираше в процедура по прекомерен дефицит. Ако беше, влизането в еврозоната нямаше да бъде възможно.“

Той подчертава, че Европейската комисия е оценявала реалните данни за 2024 година, а не бъдещи сценарии за 2025 г.

„Комисията няма как да предвиди с абсолютна точност как ще приключи следващата бюджетна година.“

Как стигнахме дотук

Според анализа на икономиста от Института за пазарна икономика проблемът не е възникнал внезапно. Корените му могат да бъдат проследени още от периода след пандемията. Последователните кризи – COVID-19, енергийната криза и войната в Украйна – доведоха до значително увеличаване на държавните разходи в цяла Европа.

В България обаче допълнителен фактор са били редица решения за автоматично нарастване на публичните разходи. Сред тях са механизмите за увеличение на възнагражденията в системата на образованието, МВР и отбраната.

„Само през 2025 година заплатите в някои ведомства нараснаха с близо 50%, което значително увеличи разходната част на бюджета“, отбелязва Николов.

По негови думи България традиционно поддържа балансирани финанси, когато през бюджета се преразпределят около 38-39% от БВП. Днес този дял вече достига 42-43%.

Какви мерки може да последват

Очакванията са основната тежест да падне върху ограничаване на административните разходи.

Вече се обсъждат варианти за съкращаване на свободни щатове, ограничаване на бонуси и преразглеждане на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията.

По думите на Николов предстои да стане ясно дали правителството ще избере централизирана реформа на администрацията или ще остави отделните институции сами да решават как да намалят разходите си. Според него по-сериозни увеличения на данъците засега не изглеждат вероятни, макар че натискът върху бюджета остава значителен.

Каква е връзката с инфлацията

Дефицитът и инфлацията често вървят ръка за ръка. Когато държавата харчи повече средства, отколкото събира, това обикновено увеличава парите в икономиката и стимулира ръст на цените.

„Дефицитното харчене по своята същност е проинфлационна политика“, посочва Николов.

В същото време по-високата инфлация временно увеличава бюджетните приходи чрез по-високи данъчни постъпления.

Този ефект обаче е краткотраен.

„Инфлацията носи бонус за бюджета само в рамките на една година. След това държавните служители и публичният сектор започват да искат по-високи заплати и натискът върху разходите се връща.“

Какво означава това за инвеститорите

Според икономиста най-големият риск от евентуалната процедура е репутационен.

Наличието на прекомерен дефицит може да забави подобряването на кредитния рейтинг на България и да създаде допълнителна несигурност сред инвеститорите.

„Дори без реални санкции това е негативен сигнал за стабилността на икономиката.“

Въпреки това Николов подчертава, че интересът към България остава силен, особено след окончателното решение за присъединяване към еврозоната.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !