• Балконските слънчеви системи се очертават като практично решение за домакинствата в жилищни сгради, които искат да намалят разходите си за електроенергия.
  • Тези компактни инсталации с мощност до 800 вата са предназначени изключително за собствено потребление и могат да свият годишната сметка за ток с до 30%.

На фона на постоянно растящите разходи за електроенергия, които натоварват домакинските бюджети, се появява нова възможност за жителите на апартаменти в Гърция, които не могат да инсталират традиционни покривни слънчеви панели.

Решението идва под формата на балконски слънчеви системи – компактни и достъпни инсталации, насочени към намаляване на сметките за ток, пише гръцкото издание To Vima.

Какво представляват балконските слънчеви системи?

Това са компактни фотоволтаични системи с мощност до 800 вата, проектирани специално за монтаж на балкони в жилищни сгради, където достъпът до покривно пространство е ограничен или невъзможен.

Според оценки, цитирани в гръцкото издание TA NEA, те биха могли да намалят годишната сметка за електроенергия на едно типично домакинство с между 20% и 30%.

Основното условие за функционирането им е наличието на строги предпазни мерки, които гарантират, че в електрическата мрежа не се подава излишна електроенергия. Системите са предназначени изключително за собствено потребление.

Максималният им капацитет за инжектиране в мрежата е 800 вата, а максималният инсталиран капацитет – 900 вата, като могат да бъдат комбинирани и с батерии за съхранение на енергия.

Как работят и какви са изискванията за монтаж?

Според новата регулаторна рамка в Гърция, системите функционират чрез т.нар. „едновременно нетиране“. Това означава, че генерираната електроенергия се компенсира директно с консумираната от домакинството в реално време, въз основа на сертифицирани показания от електромера.

Собственикът на инсталацията няма право да я използва за търговско производство на електроенергия.

Процедурата по инсталиране е улеснена. Потребителите, които желаят да монтират такава система, трябва да предоставят данни за своето електрозахранване при закупуване на оборудването.

Доставчикът или монтажникът от своя страна е длъжен да уведоми оператора на електроразпределителната мрежа чрез специален дигитален портал поне пет дни преди монтажа.

За да инсталират и свържат системата, потребителите трябва да изпълнят следните изисквания:

  • Да представят нова декларация от монтажника, която подлежи на подновяване на всеки две години.
  • Да инсталират сензор за посока, който гарантира, че няма да се изнася електроенергия към мрежата.
  • Да монтират телеметрична система за записване както на производството, така и на потреблението за точно изчисляване на собствената консумация.

Важно предимство е, че законодателната рамка не изисква сключване на споразумение за присъединяване към мрежата с оператора (HEDNO), нито налага допълнителни разрешителни, одобрения или такси за свързване.

Соларни панели; ©Pixabay

Алтернатива за обитателите на апартаменти

За разлика от конвенционалните покривни инсталации, балконските системи са насочени към домакинства, които нямат подходящо покривно пространство – често срещано предизвикателство в жилищните сгради или при наети имоти.

Докато покривните системи, особено в комбинация с батерии, могат да осигурят почти пълна енергийна независимост, балконските панели са проектирани да компенсират постоянното потребление на електроенергия през деня.

Това включва уреди като хладилници, рутери и други устройства, които работят непрекъснато. Основното им предимство е, че правят самостоятелно генерираната електроенергия достъпна за домакинства, които досега са имали силно ограничени възможности.

Цена и възможности за колективно потребление

Първоначалните оценки сочат, че цената на една балконска слънчева инсталация варира между 700 и 1000 евро. Представители на индустрията обаче отбелязват, че реалните разходи може да са по-високи.

Причината е, че системите трябва да бъдат свързани директно към електрическия панел на дома, а не просто включени в контакт, за да се гарантира нулев износ на енергия към мрежата. Това налага инсталирането на специализирано оборудване.

Новата регулаторна рамка предвижда и възможност за колективна собствена консумация. Това позволява на поне двама потребители в една и съща жилищна сграда да използват съвместно една инсталация и да споделят произведената от нея електроенергия.

Освен това се допуска трети страни да финансират, инсталират или управляват системата от името на потребителя, като ползите от генерираната енергия остават за крайния потребител.