• Балконските слънчеви системи се очертават като практично решение за домакинствата в жилищни сгради, които искат да намалят разходите си за електроенергия.
  • Тези компактни инсталации с мощност до 800 вата са предназначени изключително за собствено потребление и могат да свият годишната сметка за ток с до 30%.

На фона на постоянно растящите разходи за електроенергия, които натоварват домакинските бюджети, се появява нова възможност за жителите на апартаменти в Гърция, които не могат да инсталират традиционни покривни слънчеви панели.

Решението идва под формата на балконски слънчеви системи – компактни и достъпни инсталации, насочени към намаляване на сметките за ток, пише гръцкото издание To Vima.

Какво представляват балконските слънчеви системи?

Това са компактни фотоволтаични системи с мощност до 800 вата, проектирани специално за монтаж на балкони в жилищни сгради, където достъпът до покривно пространство е ограничен или невъзможен.

Според оценки, цитирани в гръцкото издание TA NEA, те биха могли да намалят годишната сметка за електроенергия на едно типично домакинство с между 20% и 30%.

Основното условие за функционирането им е наличието на строги предпазни мерки, които гарантират, че в електрическата мрежа не се подава излишна електроенергия. Системите са предназначени изключително за собствено потребление.

Максималният им капацитет за инжектиране в мрежата е 800 вата, а максималният инсталиран капацитет – 900 вата, като могат да бъдат комбинирани и с батерии за съхранение на енергия.

Как работят и какви са изискванията за монтаж?

Според новата регулаторна рамка в Гърция, системите функционират чрез т.нар. „едновременно нетиране“. Това означава, че генерираната електроенергия се компенсира директно с консумираната от домакинството в реално време, въз основа на сертифицирани показания от електромера.

Собственикът на инсталацията няма право да я използва за търговско производство на електроенергия.

Процедурата по инсталиране е улеснена. Потребителите, които желаят да монтират такава система, трябва да предоставят данни за своето електрозахранване при закупуване на оборудването.

Доставчикът или монтажникът от своя страна е длъжен да уведоми оператора на електроразпределителната мрежа чрез специален дигитален портал поне пет дни преди монтажа.

За да инсталират и свържат системата, потребителите трябва да изпълнят следните изисквания:

  • Да представят нова декларация от монтажника, която подлежи на подновяване на всеки две години.
  • Да инсталират сензор за посока, който гарантира, че няма да се изнася електроенергия към мрежата.
  • Да монтират телеметрична система за записване както на производството, така и на потреблението за точно изчисляване на собствената консумация.

Важно предимство е, че законодателната рамка не изисква сключване на споразумение за присъединяване към мрежата с оператора (HEDNO), нито налага допълнителни разрешителни, одобрения или такси за свързване.

Соларни панели; ©Pixabay
Соларни панели; ©Pixabay

Алтернатива за обитателите на апартаменти

За разлика от конвенционалните покривни инсталации, балконските системи са насочени към домакинства, които нямат подходящо покривно пространство – често срещано предизвикателство в жилищните сгради или при наети имоти.

Докато покривните системи, особено в комбинация с батерии, могат да осигурят почти пълна енергийна независимост, балконските панели са проектирани да компенсират постоянното потребление на електроенергия през деня.

Това включва уреди като хладилници, рутери и други устройства, които работят непрекъснато. Основното им предимство е, че правят самостоятелно генерираната електроенергия достъпна за домакинства, които досега са имали силно ограничени възможности.

Цена и възможности за колективно потребление

Първоначалните оценки сочат, че цената на една балконска слънчева инсталация варира между 700 и 1000 евро. Представители на индустрията обаче отбелязват, че реалните разходи може да са по-високи.

Причината е, че системите трябва да бъдат свързани директно към електрическия панел на дома, а не просто включени в контакт, за да се гарантира нулев износ на енергия към мрежата. Това налага инсталирането на специализирано оборудване.

Новата регулаторна рамка предвижда и възможност за колективна собствена консумация. Това позволява на поне двама потребители в една и съща жилищна сграда да използват съвместно една инсталация и да споделят произведената от нея електроенергия.

Освен това се допуска трети страни да финансират, инсталират или управляват системата от името на потребителя, като ползите от генерираната енергия остават за крайния потребител.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !