Държавата действа подобно на домакинство, което взема заем при недостиг на средства - нейните кредити обаче са под формата на държавни облигации, които могат да бъдат деноминирани в различни валути.

България обикновено емитира облигации в левове и в евро  с различен матуритет или срочност - едно-, три-, пет-, десетгодишни. Това се прави всяка година, когато трябва да се финансира бюджетният дефицит.

Това обясни Никола Янков, управляващ партньор в Expat Capital, в третия епизод от поредицата подкасти за инвестиции и управление на личните финанси, създадена от компанията и Darik Business Review. Експертът даде пример:

"Тази година в Бюджет 2025 г., например, се предвижда да има около 7 млрд. лева бюджетен дефицит. Това означава, че приходите на държавата са със 7 милиарда по-малко от разходите по бюджетния закон. Тази дупка ще се финансира от държавен дълг под формата на облигации".

Видовете облигации

Облигациите се делят обикновено на два вида. Първият са подходящи за институционални инвеститори, като инвестиционни фондове, управляващи дружества, договорни фондове, пенсионни фондове и застрахователни компании.

Те са с голяма деноминация, например, 100 000 лева, 100 000 евро или 100 000 долара на облигация. Това са съществени суми, които не са по джоба на нормалния спестител, посочи Янков.

"Втория вид облигации обаче, който се предлага от малко държави, е предназначен основно за дребния спестител и той е алтернатива на банковия депозит. Това са облигации с номинал 100 или 1000 валутни единици в лева, евро или долара, в зависимост от държавната емисия. България не предлага такива емисии от много време насам".

Липсата на предлагане у нас

Янков припомни, че в средата на 90-те години, преди банковата криза, у нас се предлагаха такива емисии и хората се чувстваха комфортно да инвестират в държавен дълг.  

След кризата от 1997 г. обаче тази практика изчезва, а доверието във финансовата система е разклатено. Експертът допълни:

"След постепенното възстановяване от 1997 до 2005 г. този апетит не се възвърна, а и държавата промени начина на работа, като спря да емитира дълг за дребни инвеститори. Вместо това тя емитира 500 милиона или 1.5 милиарда евро дълг, например, продава го на пенсионни фондове, банки и чужди инвеститори, а записването на емисията става много по-лесно и по-бързо."

Пазарът на държавни облигации в България

Външният дълг на България се пласира от големи международни банки, като Citi, Goldman Sachs и Merrill Lynch. Те обикновено са поематели, което значи, че гарантират на държавата, че емисията ще бъде записана на 100%.

Тези големи инвестиционни банки след това продават на своите клиенти съответната емисия. 

За вътрешните емисии, деноминирани в лева, обикновено има 4 или 5 големи първични дилъри, като това са най-големите български банки, които правят същото, само че за вътрешния пазар. Те поемат цялата емисия и гарантират на държавата, че ще продадат това, което държавата иска да получи като стойност.

След това продават на големи институционални инвеститори, като пенсионни фондове, други банки или задържат част от емисията в балансите си като собствена инвестиция, и така облигациите не продължават надолу по веригата за ритейл клиенти, заяви Янков.

По негови думи, това е жалко, защото държавните облигации осигуряват една наистина добра алтернатива за спестяванията на българите.

Как можем да инвестираме в държавни облигации?

Желаещите все пак да инвестират в такъв тип инструмент могат да го направят в български държавни ценни книжа, но по сметка на доверително управление при компании, като Expat Capital. Янков обяви и доходността:

"Лихвите по държавните облигации на страни от Европейския съюз и Западния свят, като цяло, не добавят някаква голяма доходност годишно, но тя е в рамките на 2.5-3% в евро в момента. Българския държавен дълг, например, се търгува на около 3-3.1% годишна доходност за инвеститорите. Германският държавен дълг, който е базовото ниво на риск в Европейския съюз, е с доходност около 2.2-2.3%."

В Румъния, обаче, държавните облигации се търгуват при доходност от над 5% годишно в евро за петгодишни облигации. Така че човек може да генерира значително по-голяма лихва за парите си, ако инвестира не в банков депозит във водещите български банки, а в държавни облигации на държави от Европейския съюз, които са с много по-добър рисков профил, от която и да е българска банка, заяви Янков.

В една държава правителството има теоретично най-високия кредитен рейтинг. Той трябва да е по-висок от всяка една банка или всяка една фирма, която оперира в тази държава. България не е изключение от това нещо.

В този смисъл, българите, в лицето на фирмите и гражданите, които държат общо към 150 милиарда лева в банковата система в момента, е добре да си помислят какви са алтернативите за парите им, смята Янков.

Много от държавите в Европа емитират облигации с по-нисък номинал (1000 евро или 10 000 евро), но ритейл клиентите просто нямат информация и не могат да печелят от тях, защото не могат да инвестират без подходящата сметка, каквато е тази на доверителното управление в управляващо дружество като Expat, посочи експертът.

Според Янков, добре е човек да има такава сметка, независимо дали ще държи някакви сериозни суми в нея, защото тя е като разплащателна сметка и могат да бъдат добавяни или теглени средства по всяко време.

Ако сте с ниско ниво на риск, т.е. искате да запазите парите си със сигурност и за вас е важно просто да печелите малко по-добра лихва или малко по-висока от инфлацията доходност, държавните ценни книжа на европейските държави са много добра алтернатива, включително и българските такива, посочи Янков.

"Ако разполагате с малко повече пари, ще може да достъпвате облигации с по-големите номинали от по сто хиляди валутни единици. Те обикновено са с една идея по-голяма доходност, облигациите, които са с нисък номинал, предназначени за ритейл инвеститори. Така че това е препоръчително за всеки, който има спестявания и се чуди какво да прави с тях."

Други алтернативи

В Европа, САЩ и на други места по света съществуват и борсово търгувани фондове (ETF) върху държавни облигации. В тях може да инвестирате буквално единици - 3, 5, 10 лева, долара или евро. Янков посочи:

"Държавните облигации са супер ликвидни. Голяма част от търговията с тях минава през т. нар. over-the-counter, т.е. не на борса, въпреки че много от тях са регистрирани за борсова търговия. Българските държавни облигации обаче не са такива. Има техническа готовност тези облигации да се регистрират за търговия на Българска фондова борса (БФБ). Има даже облигационен сегмент, направен специално за това и технически няма никаква пречка това да бъде осъществено. Въпросът е държавата да емитира облигации с такъв номинал, че те да са подходящи - от порядъка на сто или хиляда лева."

На този етап обаче чрез доверителна сметка човек може да достъпи цялата вселена от държавни облигации, европейски и неевропейски, във всякакви валути, посочи Янков.

Още полезна информация за държавните облигации от Никола Янков ще откриете във видеоподкаста.

Гледайте и останалите интервюта от поредицата ТУК. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !