Ако България се откаже от влизането в еврозоната, може да бъде заплашена стабилността на валутния борд.

Това заяви в рубриката "Портфейл" в ефира на Дарик радио икономистът Георги Ганев.  

"Има и други държави в Европейския съюз, като Швеция, Чехия, Полша и Унгария, които се правят на "разсеяни" и отлагат влизането си в еврозоната, макар че и те са задължени да го направят на даден етап, тъй като това е записано в договорите им за присъединяване към Общността.

По принцип, условието в тези договори е това да се случи "възможно най-бързо", но всеки интерпретира тази формулировка по различен начин", коментира Ганев. 

Той обаче уточни, че тези държави са с по-големи икономики от българската, а и бизнес цикълът им в определени случаи се разминава с този в еврозоната.

Това означава, че при евентуалното им присъединяване към валутния съюз съществува някакъв теоретичен риск паричната политика на Европейската централна банка да се разминава до известна степен с тази, която би била подходяща за тези държави.  

"В България обаче бизнес цикълът е изцяло синхронизиран с този на Европейския съюз и Еврозоната още с въвеждането на валутния борд, така че този проблем не стои. А и българската икономика е с много по-малки мащаби", обясни Ганев. 

Той припомни, че самият валутен борд е замислен с идеята България на даден етап да се присъедини към еврозоната, с което страната да излезе от системата на паричен съвет.  

"Но ако ние се откажем от тази стъпка, тази "котва" на очакванията, която е изключително важна за един валутен борд, просто ще изчезне. А това драматично увеличава възможността от спекулативни финансови атаки срещу него.

Подобни опити за атака имаше и в миналото, например през 2008 г. някои хора се опитаха да "тестват" неговата стабилност. Тогава обаче тези опити се оказаха неуспешни.

Според някои политици, единственото предимство на борда пред присъединяването в еврозоната е, че може да бъде премахнат с едно гласуване на парламента. Или, с други думи, това е идея, която вероятно се върти в главите им", заяви още Ганев. 

Може ли България да се откаже от влизането в еврозоната?

Според него, подобни въпроси, като цяло свързани с паричната политика, не би трябвало да се поставят на референдум. Но ако се стигне до подобно решение, трябва да се има предвид, че отказът от влизане в еврозоната би означавал България да се откаже от една от клаузите в договора за нейното присъединяване към Европейския съюз. 

"Единствената възможност суверенът да нареди на своите държавници да не изпълнят този договор е да ги задължи да се откажат от него изобщо. Тоест, единственият коректен въпрос на референдума би бил "Искате ли България да остане в Европейския съюз?", каза още Георги Ганев. 

Има ли опасност от нова икономическа криза?

Той коментира още политическите и икономическите рискове за България през настоящата година. Според икономиста, България е в политическа криза от 2021 г. насам, но въпреки това макроикономическите показатели са сравнително добри. 

"Обяснението за това се крие във факта, че има достатъчно бизнеси, които са успели да намерят възможности за развитие в тези времена, като IT сектора по време на пандемията или оръжейната промишленост след избухването на войната в Украйна.

А това компенсира негативните процеси в други части на икономиката", коментира Георги Ганев. 

По думите му, държавните програми за компенсации на бизнеса и потребителите, част от които бяха въведени още по време на пандемията, също са изиграли своята роля, но с повишаването на лихвените проценти за правителствата ще става все по-скъпо да теглят заеми, с които да финансират тези програми. В някои европейски държави и в САЩ това вече се вижда, а донякъде и в България. 

На въпрос дали липсата на нова бюджетна рамка за 2022 г. може да се окаже проблем, той отговори, че това решение, всъщност, изглежда по-добре, отколкото възможните алтернативи. А те са в един силно фрагментират парламент, като 48-ия, да бъде внесен бюджет, който, потенциално, да крие много големи рискове. 

Най-лошият сценарий, за който трябва да се готвим тази година, според Георги Ганев, включва дълбока икономическа рецесия в Европейския съюз в резултат на затягането на паричната политика и евентуални проблеми при обслужването на държавните дългове.

Ако се стигне до фалит на някоя от затруднените държави, като Италия, това може да предизвика дълбоки трусове в цялата глобална финансова система. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google