В квартал Ванзее в германската столица Берлин се простира мост над река Хавел, свързващ града с Потсдам.

В исторически план този мост служи като граница между Източен и Западен Берлин. Уединеното му местоположение го превръща в стратегическа точка за обмен на високопоставени шпиони между източните и западните сили, което му печели прозвището „Мостът на шпионите“.

Първоначално на това място се намира строен през 17-и век дървен мост, който улеснява достъпа до ловните полета в близост. В началото на 1800 г. е построено ново съоръжение с комбинация от тухли и дърво, чиято цел е да се справи с нарастващия трафик.

С настъпването на 20-и век обаче изискванията надхвърлят капацитета дори и на това съоръжение, като през 1907 г. то е заменено с модерен железен мост.

Pixabay
Pixabay

През цялата епоха на Студената война източногерманските власти наричат съоръжението „Мост на единството“, тъй като границата между Източна Германия и окупирания от западните съюзници Западен Берлин минава директно през неговия център.

Парадоксално, въпреки това символично единство, са положени всички усилия да се възпрепятства всяко действително обединение между Източна и Западна Германия.

През 1952 г. източногерманските власти предприемат решителна стъпка, затварейки моста за граждани на Западен Берлин и Западна Германия.

Впоследствие, след издигането на Берлинската стена през 1961 г., мостът е забранен и за граждани на Източна Германия. Изключителен достъп е предоставен само на съюзнически военен персонал и чуждестранни дипломати.

От всички контролно-пропускателни пунктове, свързващи Западен Берлин с Източен Берлин, Мостът на единството има отличителен статут. Той не само се характеризира със съветско присъствие, но е и под пълен съветски контрол, което го отличава от другите пунктове под властта на Източна Германия и без пряко съветско влияние.

Глинике скоро се превръща в място за размяна на високопоставени затворници, като се започне с тази между съветския шпионин полковник Рудолф Абел и американския пилот на разузнавателен самолет Франсис Гари Пауърс, свален в СССР през 1960 г.

Размяната, състояла се на 10 февруари 1962 г., е документирана в книгата на Джеймс Донован от 1964 г., озаглавена „Непознати на мост: Случаят на полковник Абел и Франсис Гари Пауърс“, посочва Amusing Planet.

Това събитие слага основите и на трилъра на Стивън Спилбърг „Мостът на шпионите“ с Том Ханкс в ролята на Джеймс Донован.

Следващият обмен се случва през април 1964 г., когато съветският офицер от разузнаването Конон Молоди е разменен за британския агент на MI6 Гревил Уин. На 12 юни 1985 г.

Двадесет и трима американски агенти, задържани в Източна Европа, са разменени за полския индустриален шпионин Мариан Захарски и трима други съветски агенти.

Последната размяна се случва на 11 февруари 1986 г., когато правозащитникът и политически затворник Анатолий Щарански и трима западни агенти са разменени за чешката къртица в ЦРУ Карл Кьохер и четирима други източни агенти.

През 1980 г. правителството на Западен Берлин предприема стъпки за ремонт на своята част от моста, а през 1985 г. финансира ремонта и на източногерманската страна в замяна на официалното му преименуване на Глинике, на близкия дворец със същото име.

След падането на Берлинската стена мостът отново е отворен за пешеходци, което символично слага край на разделението.

Като част от процеса на обединение на Германия през 1990 г., граничните укрепления и барикадите, някога разделяли Източна и Западна Германия, са демонтирани, слагайки началото на нова ера на единство.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google