Горите у нас заемат близо 40% от територията на страната.

Това припомнят от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) по случай Седмицата на гората. През тази година се честват и 100 години от началото на висшето лесовъдско образование у нас. 

Сериозно обезлесяване

След Освобождението на България горите заемат под 30% и са в лошо състояние. За сравнение, днес те са близо 40% от територията на страната.

Масовото обезлесяване на България започва по времена османското робство заради стопанската дейност на хората – употреба на пасища и сечи, а също така и многобройните битки между Русия и Турция от XIV до XIX век.

Точно в периода на Освобождението бележитият български лесовъд Константин Байкушев описва нашите гори като напълно развалени и опустошени, около населените места те са напълно изсечени, а планините - в лошо здравословно състояние.

По същото време Витоша е била напълно обезлесена. Малцина знаят, че южните склонове на Стара планина, например, са били оголени. Шипка и селищата около Казанлък страдат от  природни бедствия.

Вследствие на човешката дейност почвата ерозира и води до сериозни наводнения. През 19 в. всяка година от порои загиват стотици хора и животни.

Масови залесявания

През 1905 г. стартира първото масово залесяване, организирано от френския лесовъд Феликс Вожели – по покана на българското правителство, той започва дейност по овладяване на пороите в района на град Казанлък.

Той прави и обща оценка на българските гори през 1911 г. - 90% от залесените площи са покрити с нискостъблени и подрязани дървета. За сведение, към 2020 г. нискостъблените гори заемат едва 12%.

През XX век лесовъдите се включват активно и дават старт на мащабни залесявания, изграждайки нещо като Зелен вал на българските гори. Начинанието им не е никак лесно – отначало хората не приемат еднозначно залесяванията.

Нещо повече, горски служители са обект на физическа саморазправа, а фиданките масово биват унищожавани. Но въпреки това лесовъдите успяват. Те устояват и по времето на плановата икономика, като спасяват отново горите от унищожение през – 50-60 те години на 20 в., когато ползването е превишавало прираста.

Лесовъдите в наше време търпят отново атаки, защото често са обвинявани, че секат погоголовно и горите са унищожени. Това обаче не отговаря на фактите – горските ресурси са в добро състояние, посочват от БКДМП.

Нещо повече - България е сред водещите в Европа страни по биоразнообразие, съхранени гори и горски територии. Ние сме първата страна в Европа, която е успяла да постави под защита 35% от националната си територия и под строга защита над 12% от горите.

Експертите обаче алармират, че сме поставени пред ново предизвикателство – горите ни трайно застаряват, a в следствие на климатичните промени, те стават много по-уязвими и трябва да се възобновяват. За съжаление, преобладаващото мнение е точно обратното – че горите не бива да се секат и трябва да се съхранят максимално.

Затова е нужно да оставим лесовъдите, които са учили как да се грижат за горите, да си свършат работа. Сечта не бива да се възприема като мръсна дума. Напротив, когато е извършена с научно обосновани цели, е полезна и важна за възстановяване на ресурсите, допълват още от камарата.