Изминаха седем години, откакто Гърция официално остави зад гърба си епохата на спасителните меморандуми, а с нея и надеждата за навлизане в нова ера. Тогавашното усещане беше, че „трудните времена са приключили“. Реалността днес обаче показва, че те никога не са си тръгвали напълно.

Седем години по-късно: между растеж и стагнация

На пръв поглед, гръцката икономика показва признаци на възстановяване. Страната се върна към икономически растеж, успя да набере успешно средства чрез емитиране на държавни облигации и отчете бюджетни излишъци. Тези позитивни новини обаче имат и друга страна.

Вместо да бъдат насочени към облекчаване на тежестта върху гражданите, натрупаните излишъци често се трансформираха в бонуси, специални пропуски и привилегии, представяни с голям медиен шум, например по време на Търговско-индустриалния панаир (TIF). В същото време основните икономически интервенции, наложени по време на кризата, остават в сила.

Заплати и пенсии: незавършеното възстановяване

Служителите в страната дълго очакваха възстановяване на трудовите си права. Тригодишното замразяване на заплатите беше отменено едва през изминалата година, като процесът на „размразяване“ се случва бавно. Към днешна дата минималната работна заплата е 880 евро, а възможностите за сключване на колективни трудови договори остават силно ограничени в редица сектори.

По ирония на съдбата, Гърция, която някога се стремеше да достигне стандарта на живот на Дания, днес изостава по отношение на заплати и покупателна способност дори от държави от бившия Източен блок като Чехия и Полша.

Ситуацията при пенсионерите също е сложна. Близо 670 000 от тях все още нямат право на увеличение на пенсиите си. Причината е временна мярка, приета по време на кризата, която продължава да действа и до днес.

Данъчната тежест и отражението ѝ върху гражданите

Високият данък добавена стойност (ДДС) и специалните акцизи бяха въведени като временни мерки в периода на меморандумите. Седем години по-късно те не само не са премахнати, но и продължават да бъдат основен източник на приходи за държавния бюджет. В периода от 2018 г. до 2025 г. приходите от косвени данъци са нараснали с цели 8.1 милиарда евро. С покачването на цените, тази данъчна тежест става все по-осезаема за крайния потребител.

Атинската фондова борса: привиден просперитет?

Атинската фондова борса може и да отбелязва седмата годишнина от края на меморандумите с впечатляващи резултати – ръст от над 2000 пункта и покачване от +42% за 2025 г. – но цялостната картина не е толкова розова. Балансът между новолистнати и отписани компании за периода 2018–2025 г. е силно отрицателен.

Данните показват следното:

  • Нови компании на борсата: 20
  • Отписани (делистнати) компании: 70
  • Нетен резултат: -50 компании

Тази тенденция показва, че докато общият индекс расте, броят на публичните компании на пазара реално намалява, което повдига въпроси за дългосрочната устойчивост на този растеж.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !