Ако се загледате през прозореца на някой влак в Нидерландия, голяма част от гледката извън градските части ще бъде покрита със стъкло - стотици оранжерии, наредени в стройни редици.

Във фермата на Рене Симонс на 60 километра югоизточно от Ротердам има десетки акри малиновите насаждения, а работниците, които ги берат, са предимно от Източна Европа - поляци и българи в пиковия сезон или украинци, които често остават за по-дълго. 

"Сега имаме няколко дами от Лвов. Казал съм им, че ако там стане трудно, винаги могат да останат тук", разказва Симонс пред The Economist.

Мигрантите, без които фермерите не могат

Той и много други фермери се намират в центъра на една голяма европейска дилема. Правителствата обещават да намалят имиграцията, но европейското селско стопанство зависи именно от чуждестранните работници.

Около 2 милиона европейци пресичат границите, за да работят във ферми всяка година, според оценките на ЕС, плюс още 400 000 извън съюза.  Става въпрос за около една трета от работната сила в селското стопанство на блока, съставена от 7-9 милиона души.

Европейските фермери имат огромно влияние и са склонни да подкрепят крайно десните партии, които обаче искат да не се допускат повече чужденци на Стария континент. Но именно интересите на земеделците принуждават тези партии да направят компромиси със своите антиимиграционни лозунги.

Италия е добър пример за това. През април 2023 г., шест месеца след като дясното правителство, водено от Джорджия Мелони, встъпи в длъжност, нейният министър на земеделието Франческо Лолобриджида се обърна към италианците с думите, че или трябва да имат повече бебета, или ще бъдат „заменени“ от чужденци.  

На практика обаче Лолобриджида настоява за повече визи за селскостопански работници, а самата Мелони, която се опитва да изпрати много от бежанците, намиращи се в Италия, на албанска територия, приветства разширяването на трудовата имиграция, стига да е "контролирана".   

Причината за тези противоречия е продиктувана от чиста необходимост. Италианската селскостопанска индустрия има недостиг от около 200 000 работници всяка година, казва Масимилиано Джансанти, президент на фермерската асоциация Confagricoltura.

Легалната работна сила в селското стопанство, включително сезонните работници, наброява около един милион души, една трета от които са чужденци. Сред хората на възраст 18-35 години почти всички са от други държави, казва Джансанти.

Младите италианци мислят за селското стопанство като за „изтощителна работа под слънцето“. Освен това около 230 000 души работят в сивата икономика в сектора, като една голяма част от тях са мигранти без документи от Азия и Африка. 

Източна Европа - основен донор на земеделска работна ръка

Държави, като Германия, Франция и Нидерландия, междувременно, получават по-голямата част от своите селскостопански работници мигранти от източноевропейските държави, които се присъединиха към Европейския съюз през първото десетилетие на века.

Най-големият източник на селскостопанска работна сила първоначално е Полша. Но докато полските работници напускат родината си в търсене на по-високи заплати, полските фермери наемат украинци, които да ги заменят.

Затварянето на границите заради пандемията от COVID-19 през 2020 г. преобърна тази система и две години по-късно, след нахлуването на Русия в Украйна, Киев забрани на мъжете в активна военна възраст да напускат страната.

Много от тези, които вече са в Полша, се отправиха към Германия, след като ЕС предостави на украинците разрешителни за работа. Така че полските фермери започнаха да наемат на работа украински жени. 

"Склонни сме да се фокусираме върху жените на средна възраст. Не искаме млади хубави момичета с дълги нокти“, казва Томас Остергард, чиято ферма за горски плодове наема 600 работници за прибиране на реколтата всеки октомври, 90% от които украинци.

Дясната партия "Право и справедливост", която управляваше Полша от 2015 до 2023 г., се обяви срещу неевропейската имиграция. Но на практика тя увеличи пет пъти броя на разрешителните за работа, издадени на азиатци и латиноамериканци - до 275 000 през 2023 г. 

Новото правителство намали издаването на визи, но обмисля нови сделки с южноазиатските страни. На 16 октомври то разкри нова миграционна политика, която ще ограничи търсещите убежище, но ще защити трудовата миграция. 

"Искаме новите разпоредби да не ограничават броя на чужденците, готови да започнат работа в селското стопанство“, заяви полският министър на земеделието Чеслав Сикерски.

Защита на трудовите права

Нидерландия е олицетворение на напрежението между фермерите и антиимигрантските групи. Най-голямата партия в крайнодясното правителство, което встъпи в длъжност през юли, е антиимигрантската Партия на свободата.

Но тя включва и Гражданското движение на фермерите, което се противопоставя на всякакви ограничения, които биха могли да попречат на прибирането на реколтата.

В същото време, недостигът на жилища изостря антиимигрантските настроения, а чеждустранните работници често са натъпкани по пет или повече в стаи и апартаменти, закупени от агенциите за заетост. 

Такива агенции играят голяма роля в холандската трудова миграция. Те позволяват на работодателите да споделят с тях част от отговорността за изплащане на социални помощи. Но правителствен доклад от 2020 г. установява, че те често експлоатират чуждестранните служители. 

"Те използват силата си срещу хората“, казва Божена, която е била наета със съпруга си да дойде от Полша, за да работи в пералня. Впоследствие обаче агенцията се опитва да ги принуди да работят в кланица. Божена се обръща за помощ към FNV - най-големия профсъюз в страната.

Правителството планира да въведе по-строг контрол спрямо агенциите и вече се подготвя ново законодателство, което се очаква да влезе в сила през 2026 г. Но в същото време държавата иска да предприеме действия, които да откажат работодателите от използването на нископлатени мигранти. 

Либералният депутат Тиери Артсен предлага субсидии за фермите, които използват роботи. 

"Бизнес моделът на земеделците зависи твърде много от евтината работна ръка. Не съм против трудовата миграция, но тя не трябва да се случва за сметка на обществото“, казва холандският социален министър Еди ван Хийум.

Селскостопанските работници мигранти са малтретирани по целия континент. В документалния филм „Границите на Европа“ чешката журналистка Саша Ухлова постъпва под прикритие в германска ферма, която използва два "паралелни" работни график за своите полски работници - един за фиктивни десетчасови работни дни и един за действителните 14-часови.

И все пак дори защитниците на трудовите права признават, че работниците обикновено приемат подобни оферти, не защото са измамени, а защото възможностите в собствените им държави са още по-лоши.

Възможността хората да пътуват, за да търсят по-високи заплати, е част от логиката на свободата на движение в Европейския съюз. Но основните печеливши от тази миграция са фермите в Западна Европа. Една голяма част от тях просто биха били обречени без нея, пише още The Economist. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !