Европейската централна банка (ЕЦБ) представи своите актуализирани макроикономически прогнози след септемврийското си заседание, очертавайки картина на по-силен икономически растеж, но и по-висока инфлация за еврозоната през следващата година.

Според новите оценки на централната банка, общата инфлация се очаква да достигне 2.1% през 2025 г., което е леко повишение спрямо юнската прогноза от 2.0%. Прогнозата за 2026 г. също е завишена до 1.7%, докато за 2027 г. се очаква леко забавяне до 1.9%.

В същото време, инфлацията, която изключва цените на енергията и храните, се предвижда да бъде 2.4% през 2025 г., преди да се забави до 1.9% през 2026 г. и 1.8% през 2027 г.

По отношение на икономическия растеж, ЕЦБ е значително по-оптимистична за 2025 г., като очаква ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.2%. Това е съществена ревизия нагоре спрямо прогнозата от 0.9% през юни.

За 2026 г. обаче очакванията са леко занижени до 1.0% растеж, а за 2027 г. прогнозата остава непроменена на 1.3%.

Двигатели на растежа и пазар на труда

От ЕЦБ посочват, че икономическата активност ще бъде подкрепена от няколко ключови фактора. Сред тях са увеличените доходи на домакинствата и значителните държавни разходи, насочени към отбрана и инфраструктурни проекти.

„Продължаващият растеж - както на производството, така и на услугите, е положителен сигнал за икономиката“, заяви президентът на банката Кристин Лагард на пресконференцията след заседанието, цитирана от БТА.

Пазарът на труда също остава източник на сила, въпреки че търсенето на работна ръка показва признаци на отслабване. С ниво на безработица от 6.2% през юли, се очаква стабилната заетост да стимулира потребителските разходи. Прогнозите са, че гражданите ще спестяват по-малка част от доходите си, а инвестициите ще се възползват от по-ниските лихвени проценти.

Pixabay

Рискове и неблагоприятни фактори

Въпреки позитивните очаквания, Управителният съвет предупреждава, че рисковете за икономическото развитие на еврозоната остават значителни. Неблагоприятните фактори, които биха могли да забавят растежа, включват:

  • Търговски напрежения и засилена глобална конкуренция
  • Обща икономическа несигурност в световен мащаб
  • По-високи разходи за енергийни суровини
  • Нестабилност на веригите за доставки
  • По-силен курс на еврото и по-високи мита

Очаква се ефектът от тези фактори да отслабне през следващата година, но общото въздействие от промените в глобалната политическа среда ще стане ясно с течение на времето.

Препоръките на Управителния съвет

Кристин Лагард подчерта, че в настоящата геополитическа обстановка е от решаващо значение икономиката на еврозоната да бъде укрепена. Тя призова за фискални и структурни политики, които да я направят по-продуктивна, конкурентоспособна и устойчива.

Лагард припомни и препоръките от доклада на Марио Драги, като посочи, че правителствата трябва да дадат приоритет на структурните реформи и стратегическите инвестиции.

ЕЦБ препоръчва спешното завършване на съюза за спестявания и инвестиции и банковия съюз, както и бързото създаване на законодателна рамка за евентуалното въвеждане на цифрово евро.