Инсултът покосява над 45 000 българи годишно. Как да го разпознаем и помогнем?

На всеки десет минути по един човек у нас бива покосен от инсулт. Само през изминалата 2023 г. в България от инсулт са получили над 45 000 души или населението на един голям български град.

От тях над 5500 са починали още в болницата, а мнозина други една година след изписването им. За периода 2019-2023 г. 22 500 българи са получили тежка инвалидизация вследствие на преживян инсулт, а една четвърт от тях са с афазия – говорно нарушение.

Тези данни бяха изнесени на среща с журналисти, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия, с подкрепата на Българското дружество по инсулт, съобщава Medical News.

Един от акцентите на събитието беше разпознаването на основните симптоми на инсулта. Това е от изключително голямо значение, защото оказването на навременна медицинска помощ след подобен инцидент би намалило значително риска от последваща инвалидизация или дори смърт.

Какво казва походката за здравето ви?

Какво е инсулт и колко вида има?

Инсултът е неврологичен инцидент, който може да засегне определен участък, а понякога и целия мозък, водещ до прекъсване на кръвоснабдяването. Когато това се случи, засегната област спира да функционира нормално.

Има два вида инсулт в зависимост от причината, поради която кръвоснабдяването на мозъка е прекъснато – исхемичен и хеморагичен. При исхемичен инсулт мозъчните артерии са блокирани от кръвен съсирек или са стеснени поради мастни натрупвания. Това блокира притока на кръв към мозъка и причинява увреждане. Хеморагичният инсулт възниква, когато кръвоносните съдове в мозъка се спукат, което отново причинява загуба на кръвоснабдяването.

Д-р Георги Георгиев, зам.-председател на Асоциация за инсулт и афазия, обясни колко важно е да разпознаваме симптомите на инсулта:

„Инсултът не е заболяване, което може да подскаже за себе си дълго време и да се развива постепенно. Ние можем да го превантираме, но въпреки всичко става въпрос за извънредна ситуация, това е инцидент, който настъпва внезапно и затова е изключително важно да разпознаем симптомите му. В по-голямата част от случаите инсултът ни прави неспособни да помогнем сами на себе си и затова от критично важно значение е знанието в обществото за това как да разпознаем основните симптоми на инсулта и как да реагираме в такава ситуация“.

Как да разпознаем инсулт?

Най-бързият и ефективен начин за разпознаване на настъпващ инсулт е тестът FAST. Името му е абревиатура от английските думи за Лице (Face), Ръце (Arms), Говор (Speech) и Време (Time).

(F) Пострадалият може ли да се усмихва? Лицето му увиснало ли е от едната страна?
(A) Ръце: Пострадалият може ли да вдигне двете си ръце и да ги задържи?
(S) Говорни проблеми: Пострадалият може ли да говори ясно и да разбира какво му се казва? Говорът му забавен ли е?
(T) Време: Ако установите някой от тези три признака, трябва да се обадите на 112.

При наличие на подобни симптоми е нужно веднага да се потърси спешна помощ, подчерта д-р Георгиев. Той допълни, че инсултът може да се случи във всяка една възраст.

Добрата новина е, че чрез контрол и избягване на определени предотвратими рискови фактори, рискът от инсулт може да се намали значително. На първо място сред тях е редовно проследяване на артериалното налягане. „Това е най-честата причината за инсулт у нас, а същевременно може да бъде контролиранa изключително лесно чрез подходящата терапия, така че няма причина да не го правим“, отбеляза той.

Не по-малко важен и е контролът и доброто проследяване на диабет, сърдечно заболяване, редовно проследяване на холестерола при хората с подобни проблеми. Редовните физически упражнения, избягване на наднормено тегло чрез спазване на здравословна диета, намаляване консумацията на алкохол и избягване на пушенето са другите действия, които биха могли да предотвратят съдов инцидент.

С особено внимание трябва да се приема наличието на предсърдно мъждене, употребата на комбинирани противозачатъчни за дълъг период, както и преживени в миналото мининсулти. „За съжаление, България оглавява челната статистиката по отношение на последващи инсулти, което означава, че след като веднъж вече се е случил такъв инцидент, ние продължаваме да неглижираме начина си на живот“, заяви д-р Георгиев.

Участие в събитието взе и доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт и началник на клиниката по неврология в университетската болница „Света Анна“. Той посочи, че за съжаление, в рамките на една година поне половината от преживелите инсулт пациенти умират.

„Това е най-сериозният убиец на българите“, категоричен бе доц. Калпачки, посочвайки, че страната ни оглавява статистиките по заболеваемост и смъртност от диагноза инсулт. Неврологът се спря и на нуждата от разпознаване на водещите симптоми на инсулт, които покриват 95% от началото на инсулта.

„Инсултът е състояние, при което пациентът не разбира какво се случва с него или ако разбира, няма как да ни каже. Ако не се видиш в този момент в огледалото, няма да разбереш, че устата ти е изкривена, ако не говориш с някого, няма да усетиш объркания си говор, ако не държи нещо и то ценно, което да изпуснеш, няма как да разпознаеш, защото в първите минути ръката увисва рязко, тя става непохватна, не те „слуша“. Затова ролята на здравите хора около човек с инсулт е изключително важна. Основният коз в тези моменти е спешността“.

Специалистът се спря на съвременното лечение на мозъчен инсулт чрез интравенозната тромболиза, представляващо вливане на лекарство, което разтваря получения съсирек и възстановяване на кръвотока в мозъка. Все още обаче то не се прилага достатъчно в лечебните заведения у нас.

Според данните за страната ни, това лечение се прилага в едва около 3% от общия брой инсулти – за 2023 г. от общо 44 600 регистрирани инсулта у нас, при едва 1347 е приложена тромболиза. При едва 0.2% от пациентите пък е приложена тромбектомия (механичното изваждане на съсирека) при средно за Европа над 10% за двата съвременни подхода.

Същевременно, този начин на лечение дава като резултат 2 до 3 пъти по-малко инвалидизация. „Над 130 звена в България лекуват инсулт. За съжаление само около 50 правят съвременно лечение“, посочи той. Водеща в това отношение е УМБАЛ „Св. Анна“ в София с извършени 277 тромболизи през изминалата година у нас.

Medical News припомня, че наскоро МЗ обяви, че работи върху създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение („stroke“ центрове) на територията на страната, които да осигурят интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, както и следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение. Създаването на тази мрежа ще бъде подкрепено чрез механизмите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Доц. Калпачки акцентира и на бързата реакция при симптоми на инсулт.

„Времето е много важно. Идете навреме, защото тези лечения не признават нито национален празник, нито събота и неделя. Пациентът не може да си легне вечерта с надеждата да му мине и да дойде на следващия ден“.

Лекaрят допълни и че първите часове на инсулта позволяват пациента да бъде закаран до болница от близки и с неспециализиран транспорт.

„Обществото ни е слабо информирано за характера на инсулта. Ограничени са познанията и за рисковите фактори, за симптомите на инсулта, както и за правилния алгоритъм на поведение при инсулт. Това познание е критично за справяне с проблема“, заяви и инж. Дорина Добрева, председател на УС на АИА, чиято майка е преживяла инсулт.

От Асоциацията по инсулт и афазия представиха и дигитален инструмент за информираност и превенция на инсулта, разпознаване на симптомите му и алгоритъм за правилно поведение, както и информация за подкрепа на пострадалите и техните близки. Използването на инфобот-а е безплатно, като той е достъпен и в платформата Вайбър.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !