За първи път в историята работещите в България, които са на възраст над 55 години, са повече от тези, които са на възраст под 34 години. Очаква се през следващите 25 години работната сила да се свие с 800 000 души.

Това стана ясно по време на дискусия, организирана от Българската работодателска организация иновативни технологии (БРАИТ).

Петър Ганев от Института за пазарна икономика представи резултатите от проучване, което показва, че 54% от учениците у нас са функционално неграмотни по математика, в сравнение с 31% средно за държавите от ОИСР. 

По думите му, дори и учениците с най-добър успех в страната, изостават от своите връстници от Източна Европа, което развенчава мита за "елитните училища". 

"В цели училища, общо 148 на брой, средният успех по български език и литература е "среден 3". А в 8 от тях той е "слаб 2". Имаме проблем с образованието и са нужни политики, за да може той да бъде наваксан". 

Изследването на ИПИ очертава истински разрив между професионалното образование и пазара на труда. Само 8% от учениците са в някаква форма на дуално образование, а под 18% са в паралелки с профил математика, информатика или технически науки. 

Преквалификацията също е проблем, тъй като България е на последно място в Европейския съюз по възможности за образование на възрастни. На опашката сме и в класацията по дигитални умения. 

"В 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност на пазара на труда, системата на професионалното образование в момента подготвя 0.3%, тоест почти никакви кадри", каза още Ганев. 

Данните от проучването показват още, че средната заплата на българите с висше образование приближава 2500 лева, докато на онези с по-ниска образователна степен е едва 1200 лева.

Т. нар. "премия" за висшето образование надхвърля 100% през 2022 година, като заетостта при висшистите е над 90%. 

Какви са основните проблеми? 

Според Доброслав Димитров, председател на Управителния съвет на БРАИТ, в България са нужни бързи образователни реформи и децентрализация, защото настоящата система не е в състояние да се справи с проблемите. 

"Образованието за българина е ценност, но като че ли сме забравили защо". 

По думите му, учебните програми трябва да бъдат разтоварени, за да могат учениците да се фокусират не върху "зубрене" на излишен материал, а върху изграждане на умения.  

Според изпълнителния директор на Българската предприемаческа асоциация BESCO Добромир Иванов, образованието може да бъде обединяваща тема за българското общество, защото е с дългосрочен хоризонт и засяга абсолютно всички. 

"Реформите в тази сфера обаче не се приемат с ентусиазъм от директорите, учителите и родителите. Децата са буквално затрупани от информация, но нямат време и не са насърчавани да задълбаят по-надълбоко в конкретни области". 

Според Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), един от най-големите проблеми е пропастта, която се оформя между образователните институции в големите градове и по-малките населени места. 

"Това отнема бъдещето на децата, които живеят в изоставащите градове и села. Там дори няма достатъчно кандидати за директори на училища. Образованието е въпрос на национална сигурност, но, за съжаление, то не е приоритет за политиците. Темата е силно политизирана и затова управляващите ги е страх да се занимават с нея". 

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика припомни, че за 10 години българската икономика не е успяла да постигне значим технологичен напредък. 

"Успяхме са преместим около 100 000 души от нископроизводителните сектори, като шивашката индустрия и строитеството, в малко по-продуктивни, като колцентровете, IT и автомобилната промишленост. Но това е всичко и то не е достатъчно". 

Според заместник-министъра на образованието Таня Михайлова, основният проблем на образованието не започва с лошите резултати на българските ученици в международните класации, като тази на PISA, а се крие в нуждата от мотивация и разбирането за необходимостта от ученето. 

"Мотивацията и отношението са основните фактори, които ще повлияят на учениците да повишат своите умения за учене". 

Наталия Митева, също зам.-министър на образованието, е на мнение, че в България не средствата, които се отделят за образователната система са проблем, а капацитетът на системата да ги оползотвори ефективно. 

Тя припомни, че за последните 10 години се е удвоил броят на младите учители в системата, но в същото време нараства значително и този на кадрите, на които им предстои пенсиониране.  

"Дигиталната грамотност трябва да бъде базова, точно както езиковата или математическата. България обаче изостава значително по този показател спрямо останалите европейски държави. За да имаме визия за образованието, трябва първо да имаме визия за държавата и икономиката, която искаме да имаме". 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !