Средно 1.50 евро от всеки 100 евро, които домакинствата харчат за стоки и услуги в ЕС, отиват за алкохолни напитки, сочат данни на Евростат.

Делът на алкохола в разходите обаче варира значително в различните страни.

Индексът на ценовите нива, който сравнява цената на една и съща кошница алкохолни напитки в цяла Европа, е добър начин да се разгледат разликите.

Средната стойност за ЕС е определена на 100, така че ако тази кошница струва 100 евро на ниво ЕС, индексът показва колко би струвала тя във всяка страна.

Ценово ниво над 100 означава, че в дадена страна алкохолът е по-скъп от средното за ЕС. Резултат под 100 означава, че е по-евтин.

Най-скъпият алкохол е в скандинавските страни, Турция и Ирландия

Към 2024 г. най-скъпата страна за покупка на алкохол е Исландия измежду 36 европейски държави (членки на ЕС, кандидатки и държави от ЕАСТ). Там хората плащат 285 евро за алкохолни напитки, които струват средно 100 евро в ЕС. Това е със 185% над средното за съюза.

В другите държави цената на тази алкохолна кошница е 226 евро в Норвегия, 210 евро във Финландия и 203 евро в Турция. Това означава, че там алкохолните напитки струват над два пъти повече от средното за ЕС. Ирландия, със 198 евро, също е много близо до това ниво.

Трите страни с най-високи цени на алкохола са в скандинавския регион. Другите две скандинавски страни също са над средното ниво за ЕС: Швеция (146 евро) и Дания (125 евро).

Най-евтиният алкохол е в Италия, Германия и Австрия

Най-ниските цени на алкохола са регистрирани в Италия, Германия и Австрия. Цената на алкохолните напитки на цена от 100 евро в ЕС е само 84 евро в Италия. Това означава, че те са с 16% под средните за ЕС.

Цените на алкохола са 87 евро в Германия и 90 евро в Австрия. В Испания хората плащат 91 евро за същата кошница с напитки. Това означава, че алкохолът като цяло е по-евтин в „Големите четири“ икономики на ЕС, отколкото средно за ЕС. Само Франция е над средното ниво със 102 евро, което е само с 2% по-скъпо.

Според Евростат, същата алкохолна кошница в България струва 107 евро, което е със 7% над средното ниво за ЕС.

Доходите не са включени

Доходите или заплатите не са включени в сравненията на цените, което означава, че класацията не взема предвид заплатите или други показатели за личния доход.

„Има важна разлика между цената на алкохола и неговата достъпност“, казва пред Euronews професор Колин Ангъс от Университета в Шефилд.

В една държава с ниски цени на алкохола, но и с ниски разполагаеми доходи, достъпността може да е ниска, а може да е вярно и обратното.

„Данъкът е ключов фактор за определяне на ценовите разлики. По-високите данъци върху алкохола са един от най-важните двигатели на по-високите му цени в някои европейски страни, най-вече в Северна Европа“.

Той отбеляза, че в северноевропейските региони, като Скандинавия, Ирландия и Обединеното кралство, по-високите данъчни ставки обикновено са в отговор на високите нива на консумация на алкохол и свързаните с него вреди.

През 2020 г. - последната година, в която Обединеното кралство е било част от класацията, индексът му е бил 139, докато средният за ЕС е бил 100.

„В повечето средиземноморски страни нивата на консумация на алкохол и вреда от него в днешно време са много по-ниски и нуждата от по-високи данъчни ставки, за да се възпрепятства прекомерната консумация на алкохол, е по-малка“.

Д-р Якоб Мантей от Хамбургския университет също смята, че по-високите акцизни ставки върху някои алкохолни напитки са основният двигател на разликите в цените на алкохола.

Например, през 2020 г. петте държави в европейския регион на СЗО с най-висок дял на данъците в цената на дребно на бирата са Финландия, Турция, Норвегия, Естония и Исландия.

Данъчните дялове варират между 28% и 39%, а за спиртните напитки данъчните ставки са по-големи (могат да бъдат 50% или повече). В държавите с ниски данъци обаче данъчният дял е 10% или по-малко.

Повишаването на данъците увеличава постъпленията на правителството

„Тези данни показват, че голяма част от цената на дребно може да се определя от акцизи“, казва Мантей. Той посочва, че когато данъците се повишават, това не е свързано само с намаляване на потреблението.

„Повишаването на данъците също така увеличава постъпленията на правителството от данъци“.

Колин Ангъс обяснява също, че друг важен фактор при определянето на ставките на данъчно облагане на алкохола изглежда е производството на алкохол, поне за виното.

В цяла Европа страните, които произвеждат вино в значителни обеми, почти изключително нямат или имат много ниски данъчни ставки върху него. От друга страна, страните, които не произвеждат вино, са склонни да го облагат с по-високи данъци.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !