Разходите за жилища, включително вноски по ипотечни кредити, наеми, ремонти и сметки за комунални услуги, са най-голямото перо в бюджета на европейците, като делът им се е увеличил значително през последните две десетилетия.

Разходите за жилище изяждат и значителна част от разполагаемия доход на домакинствата, пише Euronews.

Какво включват жилищните разходи?

Според Евростат, жилищните разходи включват всички месечни разноски, свързани с поддръжката на дома.

За собствениците на жилища те включват лихвени плащания по ипотечни кредити, докато за наемателите - плащания за наем. В тях попадат и застраховките, задължителните такси за етажната собственост, ремонтите и поддръжката, данъците, както и комуналните услуги.

През 2023 г. средно в Европейския съюз 7% от разполагаемия доход е бил предназначен за жилищни разходи. Този дял варира от 11.6% в Кипър до 35.2% в Гърция. В България той е около 21%, тоест малко над средното за Общността.

Разполагаемият доход включва всички доходи от работа, инвестиции и собственост, трансфери между домакинствата и социални плащания, включително и пенсии.

Къде разходите за жилища са най-високи?

Гърция се отличава значително, тъй като втората страна в класацията - Дания, е със значително по-нисък дял на жилищните разходи (25.9%), следвана плътно от Германия с 25.2%.  

Икономическата криза от последното десетилетие е ключовият фактор, който отличава Гърция от другите европейски страни по отношение на жилищните разходи, обясняват експертите. 

Гръцките домакинства са загубили около 40% от доходите си между 2009 г. и 2014 г., а неотдавнашната инфлационна вълна допълнително ерозира разполагаемия им доход.

През този период се наблюдава и възход на платформите за краткосрочни наеми, скок в туризма, както и въвеждането на програма за т. нар. "златни визи" 

В същото време строителството се забавя, като от години на пазара навлизат по-малко нови жилища, което води до сериозен ръст на цените и наемите. 

Сред икономиките на от т. нар. "голяма четворта“, в ЕС Германия има най-високи жилищни разходи от 25.2%, следвана от Франция, където домакинствата харчат 17.9% от разполагаемия си доход по това перо. Това съотношение е още по-ниско в Испания (17.2%) и Италия (14.5%).

Три скандинавски страни – Дания, Норвегия и Швеция – се нареждат сред първите шест по този показател, като във всяка от тях делът на жилищните разходи надвишава 23.9%.

В долния край на класацията, освен в Кипър, разходите за жилища са под 15% от приходите още пет държави - Малта (12%), Словения (13.8%), Португалия (14%), Хърватия (14.4%) и Италия (14.5%).

Хората в риск от бедност харчат две пети от доходите си за жилище

Не е изненадващо, че домакинствата с по-ниски доходи отделят по-голяма част от разполагаемия си доход за жилищни разходи. За семействата с разполагаем доход под 60% от националната медиана, считани за изложени на риск от бедност, делът на жилищните разходи в разполагаемия доход е средно 38.2% в ЕС.

По този показател съотношението варира от 19.2% в Кипър до 62.4% в Гърция. Това означава, че в Гърция хората в риск от бедност трябва да харчат близо две трети от разполагаемия си доход за жилище. В страната 2.7 милиона, или 26.4% от населението, са били изложени на риск от бедност или социално изключване.

Хората в риск от бедност също са изразходвали повече от 45% от разполагаемия си доход за жилище в Дания (57%), Норвегия (48.5%), Швеция (48,1%), Чехия (46.1%), Германия (45.8%), Нидерландия (45.7%) и Швейцария (45.5%).

За разлика от тях, за тези с разполагаем доход над 60% от средния доход делът на разходите за жилище възлиза на 16.2% средно в ЕС.

Делът на жилищните разходи се увеличава в повечето страни, но в България пада

Данните на Евростат обхващат периода от 2020 г. до 2023 г., което позволява сравнение през последните три години. На ниво ЕС жилищните разходи постепенно нарастват всяка година, макар и леко. Между 2020 г. и 2023 г. общата промяна е 1.2 процентни пункта нагоре.

Жилищните разходи са се повишили с 1 процентен пункт или повече в 17 държави, показвайки възходяща тенденция. За разлика от тях, разходите са намалели с повече от 1 процентен пункт само в три държави.

Увеличението на жилищните разходи е 3 (пр. п.) или повече в седем държави: Унгария (5.7), Норвегия (5), Естония (4), Люксембург (3.8.), Германия (3.7), както и Турция и Малта (3).

За разлика от тях, България отчита най-голям спад с 2 процентни пункта.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !