Тази седмица стотици протестиращи излязоха по улиците на столицата Акра, призовавайки управителя на Централната банка на Гана и неговите двама заместници да подадат оставки заради отчетената от банката загуба в размер на около 60 млрд. ганайски седи (5.2 млрд. долара) за финансовата 2022 г.

Демонстрацията бе предвождана от опозиционната партия Национален демократичен  конгрес. От опозицията твърдят, че банката е печатала пари, които да заема на правителството, незаконно, което пък е довело до обезценяване на местната валута и нарастване на инфлацията.

От опозицията също така критикуват банката за това, че е похарчила над 762 000 долара за пътувания в страната и чужбина, което е с 87% повече в сравнение с предходната година, както и 250 млн. долара за нова офис сграда. Опозиционните сили твърдят, че тези данни са записани във вътрешен одит.

От Националния демократичен конгрес обвиняват управителя на централната банка доктор Ърнест Адисън в безразсъдство и лошо управление. Банката е обвинявана в лошо управление и в миналото, но загуба в подобни размери безпрецедентна.

" В нашата история никога не сме виждали нещо подобно. Ако централната банка иска да се възстанови от тази загуба, ще са ѝ необходими над 45 години", казва икономистът професор Годфред Бокпин от университета на Гана.

От банката отхвърлят обвиненията в лошо управление и казват, че загубите са в резултат на колебанията във валутните курсове и заради неизплатени заеми от страна на държавни институции.

От централната банка също така твърдят, че решението на правителството да вземе 700 млн. долара заем от нея и да не го изплати също е допринесло за кризата.

Ръководството на финансовата институция също така е обвинено в това, че е предизвикало необуздана инфлация и икономически затруднения с действията си. "Когато печатаха милиарди за правителството, не знаеха ли, че това ще има последствия?", пита адвокатът Мартин Кепбу.

Защо се случи всичко това?

Гана в момента се бори с най-тежката си икономическа криза от едно поколение. Миналата година инфлацията в страната достигна рекордните 54% и в момента все още е над 40%. Множество агенции понижиха кредитния рейтинг на страната.

До септември 2022 г. общите задължения на Гана бяха достигнали 55 млрд. долара. Това означаваше, че правителството има нужда от 70% повече от своите приходи, за да обслужва задълженията си, нещо, което не успя да направи. Впоследствие то изпадна в просрочие по повечето си задължения.

Правителството бе принудено да се обърне за помощ към Международния валутен фонд (МВФ). За да си осигури спасителните средства в размер на 3 млрд. долара по-рано през годината, правителството трябваше да изпълни редица изисквания.

Най-важното от тях бе за намаляване на плащанията на лихви по дълга на страната до управляемо ниво до 2028 г. По този начин на правителството ще му остават достатъчно средства, за да управлява икономиката.

На 9 август Централната банка на Гана публикува изявление, в което казва, че правителството е информирало финансовата институция, че не разполага с достатъчно пари, за да отговори на изискванията на МВФ и по тази причина няма да изплати половината от 700 млн. долара, които е взело на заем от банката.

Вместо това парите ще отидат за преструктуриране на дълга. Правителството също така няма да изплаща и дължимите лихви на банката.

Банката е кредитор от последна инстанция и експерти твърдят, че правителството е злоупотребило с нейния статут и че правилата на банката са били нарушени.

Всичко това не означава, че Централната банка на Гана е фалирала. Тя не е търговска банка, която трябва да реализира печалба, така че загубата не би трябвало да се отрази на дейността ѝ, а като кредитор от последна инстанция тя винаги може да създава собствени пари.

Експерти обаче твърдят, че загубата на банката има значителни последици.

Тя подкопава моралния авторитет на банката да упражнява надзор над търговските банки на Гана и също така вреди на доверието към финансовата система на страната.

Други централни банки по света са се сблъсквали със сходни предизвикателства, но разликата при тази на Гана е количеството пари съотнесено към размера на икономиката.

Във Великобритания Централната банка на Англия ще реализира нетна загуба в размер на около 180 млрд. долара в следващите 10 години, която ще бъде финансирана от британското правителство. Размерът на британската икономика обаче е в трилиони долари.

"Голяма част от тази бъркотия се дължи на отстъпчивата позиция на банката спрямо свободната фискалната политика на правителството," казва ганайския автор Брайт Саймънс.

С други думи, печатайки пари банката е позволявала на правителството да се разпростира извън възможностите си.

Според доклад на Световната банка от миналия месец 850 000 ганайци са изпаднали в бедност заради високата инфлация.

Покупателната способност на ганайците е намаляла. Цените на хранителните продукти и комуналните услуги остават високи, а много семейства трудно свързват двата края.

На фона на всичко това централната банка вече е под наблюдение, както в страната така и от страна на МВФ.

Съгласно условията на заема от МВФ, ако правителството поиска още спасителни средства, банката няма да има друг избор освен да откаже.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !