В една прохладна вечер на 15 септември 1873 г. легендарният финансист Джей Кук приема американския президент Юлисис Грант в своето луксозно имение в Огонц, северно от Филаделфия.

Къщата има 53 стаи, а прилежащият ѝ имот от 200 акра разполага с поточета, парк с елени, аквариум, конюшни, бутафорни римски руини и частна телеграфна система.

Кук е основател на първата инвестиционна банка в Съединените щати - Jay Cooke & Company, създадена десетилетие по-рано. През 1870 г. той финансира изграждането на северната тихоокеанска железопътна линия, която свързва езерото Супериор в Средния запад с Пюджет Саунд на западния бряг.

Гърмящите „железни коне“ се движат по 11 000-километровото трасе, изхвърляйки дим и искри в територията на племената лакота, сиукси, дакота и други местни народи и чертаят пътя към това, което по-късно се превръща в Националния парк Йелоустоун и огромните масиви от дърво на Тихоокеанския северозапад.

Историците не знаят какво точно са обсъждали Кук и Грант в онази съдбовна вечер през септември, но президентът със сигурност е слушал внимателно какво има да каже Кук, тъй като банкерът е дарил милиони долари в кампанията за преизбиране на Грант за президент през 1872 г.

Преди това Кук натрупва несметни богатства, благодарение на инвестиционната си мрежа, която продава на дребните инвеститори от Севера облигации за над 1.6 милиарда долара по време на Гражданската война.

Грант отдава заслуженото на Кук заради осигуряването на успешната кампания на Съюза срещу Конфедерацията, която разполага с много по-малко капитали.

По-късно Джей Кук използва своята пионерска концепция за инвестиции директно към потребителите, за да емитира облигации, обезпечени с най-новите технологии – железопътните линии, пише списание Smithsonian. 

Железниците - първите американски компании "еднорози" 

Железопътните линии са първият американски бизнес, който достига оборот от милиарди долари и днес би попаднал в групата на т. нар. „еднорози“. Ако Fortune 500 съществуваше по онова време, железопътните фирми щяха да са начело на списъка. 

Трансконтиненталните маршрути позволяват на хората и стоките да преминават огромни разстояния със светкавична (за времето си) скорост и с драстично по-ниски разходи.

Преди това пшеницата трябвало да се консумира в рамките на 300 километра от мястото, където е отгледана, тъй като не са налице достатъчно бързи транспортни средства за по-далечни разстояние.

Днес пшеницата от Дакота, пшеницата от Русия и пшеницата от Индия влизат в пряка конкуренция, а предлагането в Одеса е елемент за определяне на цената в Чикаго.

Имигрантските работници, които полагат железопътните линии в Северния Пасифик, стават свидетели на влакове, потъващи в блатата, торфищата, понорите и плаващите пясъци.

Мочурищата са пълни с черна кал, в която локомотивите потъват, докато други дерейлират при зимните температури от -35 градуса по Целзий. 

Седящият бик и други индиански вождове, които се стремят да отстояват първоначалните си права върху земята, тормозят работниците и строителите на железопътната линия, въпреки защитата на оръдията Gatling, използвани от армията на САЩ.

Една железопътна линия обаче изисква огромен разход на капитал за закупуване на локомотиви, подвижен състав, гари, терминали и инфраструктура.

В резултат на това възходът на железниците вдъхновява изцяло нови форми на корпоративни ценни книжа и управление. Но заедно с това води и до невероятни измами и хитрости. 

Железопътните облигации са много рискова и спекулативна инвестиция, така че когато Джей Кук се заема с линията Northern Pacific, това се оказва най-смелият от всичките му проекти. 

Паниката от 1873 г. 

През декември 1872 г. Джеймс Лийс от банковата къща Lees and Waller пише писмо, предупреждаващо за предстоящия срив на инвестициите в железопътния транспорт, осъждайки огромните количества инвестиран капитал, често от Европа, голяма част от който е "пропилян в разточителство и похарчен зле в диви предприятия, като железопътни линии през пустини, започващи никъде и свършващи никъде."

Не е необходимо кой знае какво въображение, за да се предположи, че във фаталната вечер на срещата между Кук и Грант те са обсъдили все по-отчаяната нужда на финансиста правителството на САЩ да подкрепи неговата почти неплатежоспособна, но системно важна банка. 

Финансовата криза в Европа пречи Кук да набере пари там, а големите инвеститори в САЩ вече са го отписали.

Но след като се забърква във финансовите далавери от 60-те и 70-те години на 19-и век – от опита на Джей Гулд да завладее пазара на злато до скандала с подкупите в Crédit Mobilier, който води до разследването на множество членове на Конгреса – Юлисис Грант не е в настроение да помага на железопътния барон, без значение колко добри връзки има или колко хубаво изглежда имуществото му.

На 18 септември, три дни след 11-часовата среща на Кук с президента, неговата инвестиционна банка, толкова жизненоважна по това време, колкото Goldman Sachs днес, фалира.

Не само парите на вложителите са унищожени, но и легионите от инвеститори, които държат вече безполезните облигации и акции в Northern Pacific. Още на следващия ден Кук инструктира служителите си да затворят имението му край езерото Ери.

Новината за фалита на Кук бързо стига до Ню Йорк и в рамките на няколко часа стотици хора се събират и пред затворената му банка, надничайки през прозорците. Полицейските служители се опитват да попречат на тълпите да разбият вратите.  

Според публикация на вестник Times от този ден, брокерите за момент са били тотално шокирани, а след това започва масова паника, в която се опитват да уведомят различните търговски къщи на Уолстрийт за провала.

Брокерите изскачат от борсата, препъвайки се един в друг в общото объркване, някои от тях вървяха по улицата с побелели лица, други ругаят, а трети - плачат. Имало и такива, които шеговито коментирали ситуацията и се опитвали да вземат пари назаем от приятели.

Последиците от първата Голяма депресия в САЩ

Подобно на сцените, отразени по-късно по време на Голямата депресия от 30-те години на 20-и век, Голямата рецесия от 2007 до 2009 г. и по-скорошните фалити на Silicon Valley Bank и останалите регионални банки, финансовите институции се сблъскват с масово изтичане на капитали.

Несъстоятелността на Джей Кук се оказва капката, която "прелива чашата" на Уолстрийт, защото е напълно неочаквана. Всички банки са неплатежоспособни в краткосрочен план.

Те са склонни да отпускат дългосрочни заеми и да приемат бързи депозити, така че, когато хората се паникьосат, те изтеглят парите си и банките не могат да изпълнят задълженията си. По този начин повечето от тях фалират. 

През септември 1973 година Нюйоркската фондова борса спира търговията за първи път в историята си, като остава затворена в продължение на десет дни, докато спре паниката.

Грант, водещи банкери и членове на Конгреса набързо обсъждат спасителен план от Министерството на финансите, но президентът твърдо отхвърля отпускането на значителни средства за справяне с икономическите последици.

Паниката от 1873 г., която по онова време става известна и като първата Голяма депресия, продължава повече от пет години. Тя унищожава 121 железопътни линии и финансова стойност от над 15 милиарда долара по днешни цени, довеждайки до фалит 18 000 други предприятия.

Безброй дребни инвеститори, вложили трудно спечелените си пари в спекулативния железопътен балон, също губят напълно средствата си. 

Сред първите жертви е Спестовната банка на Фридман, която съхранява спестяванията на много бивши поробени американци. Братът на Кук - Хенри Д. Кук, който е губернатор на Вашингтон, окръг Колумбия, заема капитала на банката, за да предотврати краха на Jay Cooke & Company.

Една от най-смущаващите последици от паниката от 1873 г. е загубата на доверие сред множеството малки инвеститори, които са закупили рисковите облигации на Northern Pacific. 

Вследствие на депресията безработицата скача до 14% в национален мащаб и до 25% в Ню Йорк. Много ветерани от Гражданската война остават бездомни, но, за разлика от тях, самият Кук възстановява състоянието си, като инвестира в сребърна мина в Юта.

Той умира през 1905 г., отново като богат човек.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !