На върха на една от офис сградите в центъра на Варшава се издига 80-метрова стоманен пилон. Сградата, всъщност, е небостъргачът Varso Tower, а пилонът не е там, само за да му се наслаждават собствениците. 

В продължение на повече от шест десетилетия, преди изграждането на Varso Tower през 2022 г., най-високата сграда в Полша е социалистически монумент, „подарен“ на страната от Йосиф Сталин и завършен две години след смъртта на диктатора през 1953 г. 

Без острия си придатък новата сграда, която се намира само на една пресечка от съветския монолит, щеше да е с няколко метра по-ниска.

Сега тя се извисява на внушителните 310 метра (заедно с металната "антена") и по този начин държи титлата за най-високата обитаема сграда не само в града, но и в целия Европейски съюз. 

Varso Tower и нейните 53 етажа обаче трудно биха били забелязвани в "гората" от небостъргачи в Манхатън, Шанхай или Дубай в наши дни. Полският бизнес център е чак на 172-ра позиция в класацията на най-високите сгради в света.

В годината, в която Varso е завършен, в САЩ, Китай, Индонезия и Казахстан са построени 7 по-високи сгради от него. 

Европа - континентът, на който няма небостъргачи

Започнали съществуването си като американски феномен, небостъргачите отдавна са се превърнали в световен. Във все повече държави по света се строи по-високо към небето, с изключение на Европа. Само седем от най-високите 1000 сгради в света са в ЕС, пише The Economist. 

Защо това е така? Някои експерти по градско планиране смятат, че континент от площади и булеварди, обградени с дървета, не се нуждае от подобни "паметници на егото" на предприемачите. Но, въпреки това, сдържаността на Европа по отношение на високото строителство е забележима. 

Като богато място с оскъдна земя и много хора, Германия има по-висока гъстота на населението от Обединените арабски емирства, където небостъргачите никнат един след друг всяка година.  

Очевидната причина за ниските силуети на Европа са строгите правила за планиране и архитектурното наследство. Високите сгради изникват в САЩ в края на 19-и век благодарение на развитието на стоманените рамки, необходими за изграждането им, както и на асансьори, отвеждащи хората до горните им етажи. 

Европа има уменията да създава такива технологии – Гюстав Айфел е експерт по металните конструкции, а Вернер фон Сименс знае много неща за асансьорите. По това време обаче големите европейски градове вече имат богати квартали, които си заслужават да бъдат запазени.

Плътността, която американските метрополиси се стремят да създадат с небостъргачи, вече съществувала в компактния лабиринт от улици, които изграждат европейските градове.

В много страни първите високи сгради, всъщност, са нискокачествени обществени жилищни проекти, които уронват престижа на високото строителство.

Ротердам и Франкфурт са две от местата на Стария континент, на които все пак могат да бъдат открити повече бизнес сгради с много етажи. 

В Париж обаче небостъргачът Tour Montparnasse е смятан за толкова отвратителен, че след като е завършен през 1973 г., са въведени ограничения за височината на сградите в града до само 37 метра.

Само в предградието на бизнес квартала La Défense се появяват високи сгради, макар и с една трета от размера на това, което китайските или емирските предприемачи търсят в наши дни. 

"В Съединените щати кулите се строят в градските центрове. В Европа те по-често се намират в периферията", коментира Даниел Сафарик от базирания в Чикаго Съвет за високи сгради и градски местообитания. 

Отличителната география и икономика на Европа също играят своята роля. Гледките на 1% от хората, стоящи на върховете на небостъргачите, идват с цената на повече сянка за останалите.

245-метровият Karlatornet, който в момента се строи в Швеция, ще създаде следобедна сянка с приблизително същата дължина, като тази на Burj Khalifa в Дубай - най-високата сграда в света с височина от 828 метра. 

Континентът, разделен на десетки малки държави, има само няколко града, които са достатъчно големи, за да оправдаят високите сгради. Нито един от 25-те най-големи метрополиса в света не е в Европа.

Много небостъргачи в световен мащаб са кръстени на компаниите, които са ги финансирали, като Sears Tower в Чикаго или Chrysler Building в Ню Йорк. Европа има относително малко такива корпоративни гиганти.

Замъци в небето

Последният "взрив" на небостъргачите включва много от азиатските статус-символи. Строителните компании в Китай и Емирствата искат да строят по-високо в опит да направят градовете си по-видими на световната бизнес карта.

Европа може с основание да чувства, че няма нужда от подобни инструменти. "Франция няма нужда от най-високата сграда в света, за да бъде разпознаваема“, казва Дарио Трабуко от университета на Венеция. 

Друга нова мода са жилищните небостъргачи от типа, който сега очертава Сентрал Парк в Манхатън. Те са предназначени за световните новобогаташи, често идващи от други държави.

Европа е по-скоро място със "стари пари". Защо да се местите на върха на стъклена кула, когато семейният дворец върши по-добра работа?

Европа не е "архитектурен мързеливец", а се фокусира върху подобряването на съществуващите места, вместо да колонизира градското небе, пише още The Economist.

Накратко - повече велоалеи и по-малко мезонети. Тя изтъква своите архитектурни ритници по други начини - пирамидата в двора на Лувъра и стъкленият купол на върха на германския Райхстаг са не по-малко амбициозни от всичко, издигнато в Дубай или Тайпе. 

Европа е знаела как да строи високо, но е избрала да не го прави и това е видимо за всеки, който е посещавал Париж. Айфеловата кула, построена през 1889 г., има твърде малко обитаемо пространство, за да влезе в класацията на най-високите небостъргачи.

Но въпреки това тя се извисява с 20 над върха на кулата на Varso Tower във Варшава.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !