Гръцките корабни компании са реализирали приходи от най-малко 3.8 млрд. долара от транспортирането на руски суров петрол от средата на 2023 г. насам, като са се превърнали в едни от основните участници в т.нар. сенчест флот на Русия, съобщава Financial Times.

Анализът на изданието показва, че гръцките танкери остават сред най-големите превозвачи на руски петрол въпреки режима на таван на цената, наложен от страните от Г-7. Те съставляват приблизително 20% от флота, който транспортира руски суров петрол основно към азиатските пазари.

Как санкциите бяха заобиколени

Санкциите, въведени в края на 2022 г., забраняваха на кораби от ЕС да превозват руски петрол, ако той се продава за повече от 60 долара за барел.

На практика обаче системата е масово заобикаляна чрез т.нар. измами с декларации (attestation fraud) – документи, в които стойността на петрола е била занижавана или част от разходите са били укривани.

Според публикацията нито един барел руски суров петрол не е бил продаден под определения таван от 60 долара.

По-късно ЕС опита да затвори тази вратичка, като въведе плаващ таван – 15% под пазарната цена на руския сорт "Урал". И тази промяна обаче не успя да ограничи износа.

През миналата година Русия е получила около 160 млрд. долара приходи от петролен износ, който до голяма степен остава незасегнат от санкционния режим.

Кой печели най-много

Най-големият печеливш според изчисленията на Financial Times е Dynacom Tankers, контролирана от гръцкия корабен магнат Джордж Прокопиу.

Само от юли 2023 г. компанията е реализирала най-малко 915 млн. долара приходи от превоз на руски петрол – почти една четвърт от всички приходи на гръцките корабособственици от този бизнес.

След нея се нареждат:

  • Olympic Shipping and Management (част от Onassis Group) – най-малко 404 млн. долара приходи;
  • Stealth Maritime – над 200 млн. долара;
  • Polembros Shipping – също над 200 млн. долара.

Петролът остава жизненоважен за Кремъл

Приходите от петрол продължават да бъдат основен източник на средства за Русия, която вече отделя около 40% от държавния си бюджет за отбрана.

Въпреки че Украйна засили атаките срещу руски рафинерии, което предизвика временни проблеми с горивата, това не оказа съществено влияние върху приходите на Москва от износ на петрол.

Противоречивата логика на санкциите

Според FT една от основните причини санкциите да не постигнат желания ефект е противоречивата им цел.

Г-7 се стремеше едновременно да намали приходите на Русия, но и да не предизвика недостиг на петрол на световния пазар, който би довел до рязък скок на цените.

Западните транспортни, застрахователни и финансови услуги формално могат да обслужват руски петрол само ако той се продава под санкционния таван.

По време на конфликта с Иран цената на сорта "Брент" достигна 113 долара за барел, а за да избегне недостиг на доставки, САЩ предоставиха на Индия 30-дневно изключение, позволяващо ѝ временно да продължи покупките на руски петрол.

След подписването на меморандум между президента на САЩ Доналд Тръмп и Иран цените впоследствие спаднаха до около 70 долара за барел.

В същото време Русия увеличи отстъпката за сорта "Урал" до приблизително 25 долара, което свали ефективната му цена под 40 долара за барел – под действащия санкционен таван.

Съмнения относно контрола

Корабособствениците са длъжни да разполагат с писмени декларации, удостоверяващи спазването на санкциите.

Бивши служители, работили по санкционната политика, обаче многократно са поставяли под въпрос ефективността на този контрол, като според тях измамите с декларации са били широко разпространени.

Напрежение между Гърция и Украйна

Въпросът се превърна и в дипломатически проблем между Атина и Киев.

През 2023 г. украинската Национална агенция за предотвратяване на корупцията включи няколко гръцки корабни компании, сред които и Dynacom, в списъка на т.нар. „международни спонсори на войната“ заради участието им в превоза на руски петрол.

По-късно компаниите бяха премахнати от списъка след дипломатически натиск от страна на гръцкото правителство.

Гърците остават ключов превозвач

Въпреки политическите критики гръцките компании продължават да имат водеща роля.

По данни на компаниите за морско разузнаване Windward и Vortexa, през май почти 15% от руския морски износ на суров петрол е бил превозен с кораби, собственост на гръцки компании.

„Там има пари за печелене и никой друг няма да отиде да ги спечели“, коментира пред FT анализаторът на морския транспорт Мишел Визе Бокман, визирайки готовността на гръцките корабособственици да поемат правните, политическите и репутационните рискове.

По-висок риск, по-високи печалби

Гръцките корабособственици отдавна имат репутацията на едни от най-склонните към риск участници в световната корабна индустрия.

Dynacom остава и сред най-активните оператори на танкери, преминаващи през Ормузкия проток след последната ескалация на напрежението в Персийския залив.

Според корабни брокери превозвачите получават между 30% и 40% по-високи навла, когато транспортират руски петрол, отколкото при аналогични товари от държави, които не са обект на западни санкции.

По-високите приходи компенсират допълнителните правни рискове, по-сложното застраховане и репутационните щети, свързани с този бизнес.

Осем от двадесетте най-печеливши компании са гръцки

Изчисленията на Financial Times се базират на оценки на Argus Media, данни за движението на танкерите от Kpler и регистрите на Международната морска организация (IMO).

Анализът обхваща 389 млн. барела руски петрол по маршрути, за които има налични данни за транспортните тарифи. Допълнителни 153 млн. барела не са включени поради липса на информация за цените на превоза.

От 20-те корабни компании, реализирали най-големи приходи от превоза на руски суров петрол след юни 2023 г., осем са гръцки. Останалите са предимно руски държавни компании като Sovcomflot и Rosnefteflot или техни дъщерни дружества, като единственото по-значимо изключение е базираният в Хонконг корабен мениджър Prominent.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !