Израелските удари по Иран и отговорът му предизвикаха първоначален трус на световните финансови пазари. Цената на петрола скочи рязко, но след уикенд на ракетни и дронови атаки между двете страни, стойността на суровия петрол отново спадна.

Въпреки това, цените на черното злато остават с около 10 долара по-високи спрямо предходния месец, а нарастващите страхове са, че по-високите разходи за енергия ще направят всичко – от гориво и храна до ваканции – по-скъпо.

Това се случи и след руската инвазия в Украйна преди три години и засегна живота на хората по целия свят.

Колко са се повишили цените на петрола?

Атаките предизвикаха незабавна реакция на пазарите.

Брент – основният международен референтен сорт, по който се определя ръста на цените – достигна над 78 долара за барел в петък. Оттогава се върна на около 74.50 долара, но все още цената му е с 10 долара по-висока от стойността преди месец.

Цената на петрола обикновено реагира на големи геополитически събития и състоянието на глобалната икономика, така че не е изненада, че се влияе от конфликта между Израел и Иран.

Цените обаче остават значително под нивата от преди година и далеч под пиковете от 2022 г. след инвазията в Украйна, когато суровият петрол достигна почти 130 долара за барел.

Ще поскъпнат ли горивата и други стоки?

Когато цената на петрола се покачва на едро, хората често го усещат първо на колонката за гориво. По-скъпите горива обаче водят до поскъпване на почти всичко – от земеделие до производство.

При храните, например, по-високите енергийни разходи могат да доведат до по-високи цени чрез увеличени разходи за машини, транспорт, преработка и опаковане. Това обаче ще се случи, само ако високите цени се задържат трайно. Дори при бензина и дизела въздействието от по-скъпия петрол е ограничено.

„Грубо казано, повишение с 10 долара в цената на петрола добавя около 7 пенса към литъра на колонката“, казва Дейвид Оксли от Capital Economics.

Той обаче подчертава, че ситуацията не се свежда само до петрол. Мнозина помнят шока от скока в цените след началото на конфликта в Украйна – до голяма степен предизвикан от високите цени на природния газ. В много държави отоплението и електричеството са свързани с цените на газа.

След атаките от миналата седмица, цените на газа също се повишиха. Но според Оксли, въздействието върху домакинствата ще се усеща бавно, ако изобщо се усети, поради регулациите и пазарните механизми, които ограничават рязкото покачване на цените.

Може ли цените на петрола да се повишат още?

„Ситуацията е много сериозна и буди тревога“, казва Ричард Бронз, ръководител по геополитика в Energy Aspects. Това обаче не означава, че конфликтът ще има толкова голямо въздействие, колкото този в Украйна или предишни кризи в Близкия изток.

Основните въпроси са:

  • колко дълго ще продължи конфликтът между Израел и Иран; 
  • ще се намесят ли други страни от региона; 
  • дали САЩ ще предприемат стъпки за деескалация;
  • и най-вече – ще има ли прекъсване на търговията през Ормузкия проток, южно от Иран, откъдето минава около една пета от световния петрол.

„Това е тесен, стратегически уязвим коридор за световния петролен пазар“, казва Бронз.

Засега подобно прекъсване е малко вероятно, но Иран е заплашвал с това в миналото, а сега рискът леко се е повишил. Именно този външен риск поддържа цените високи. Без реално прекъсване на търговията обаче, те едва ли ще останат дълго на тези нива.

През 2022 г. енергийните цени скочиха поради повишеното търсене, след като икономиките се отвориха след пандемията. Днес световната икономика е в по-трудна фаза, а страни, като Саудитска Арабия и Бразилия, имат възможност да увеличат добива, което би облекчило ценовия натиск.

Какво означава това за световната икономика?

Мащабът на възможното поскъпване и неговото влияние ще зависи от развитието на конфликта между Израел и Иран. Но има потенциал да се превърне в „лош шок за световната икономика в лош момент“, казва икономическият съветник на Allianz Мохамед Ел-Ериан.

„Както и да го погледнем, това е негативно – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Това е поредният шок за стабилността на глобалния икономически ред, доминиран от САЩ, и то в момент, в който вече има много съмнения.“

Според Capital Economics, ако цената на петрола отново надхвърли 100 долара за барел, това може да добави около 1% към инфлацията в развитите икономики, затруднявайки централните банки, които се опитват да намалят лихвените проценти.

Но според Дейвид Оксли, това не е най-вероятният сценарий:

"Нестабилността в Близкия изток не е нещо ново. Виждали сме множество вълни. Възможно е след седмица всичко да е затихнало."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !