Домашните котки в съвременния свят са продукти на дълъг процес на опитомяване и търговия. Той започва преди около 10 000 години в съвременна Турция, когато анадолците опитомяват и се сприятеляват с близкоизточните диви котки. Около 7000 години по-късно тези котки-компаньони се разпространяват в Европа чрез търговия. 

Но учените отдавна се чудят кога и как котешките приятели са пристигнали в Китай, където в момента те са най-популярният градски домашен любимец.

Сега, използвайки генетични тестове, изследователите са открили, че домашните котки вероятно са пристигнали в Китай около 600 г. след Новата ера, или повече от 1500 години след въвеждането им в Европа, пише Smithosnian.

Според проучванията, котките са били една от многото "стоки", които са пътували на изток по Пътя на коприната - дългата търговска мрежа, която свързва Азия с Европа между 2-ри век пр. н. е. и 15-ти век след н.е.

Най-старата известна домашна котка в Китай е живяла в централната провинция Шанси между 706 и 883 г., по време на династията Тан. Вероятно тя е имала къса, изцяло бяла или частично бяла козина, като повечето китайски домашни котки днес, както и дълга опашка, а предците ѝ вероятно са дошли от Казахстан. 

При пристигането на домашните котки в Китай, може би като подаръци, дадени на китайския елит от западните търговци, те стават толкова популярни, че намират място в китайските народни приказки и се считат за ценени и екзотични домашни любимци.

"Древните китайци дори изпълнявали специфични религиозни ритуали, когато внасяли котка в домовете си, гледайки на животното не просто като на притежание, а като на почетен гост. Мистериозното поведение на котките им придава и известна мистика", казва съавторът на изследването Шу-Джин Луо, главен изследовател в Лабораторията за геномно разнообразие и еволюция в Пекинския университет в Китай.

За целите на изследването учените анализирали станките на 22 котки, открити в 14 китайски археологически обекта, обхващащи период около 5000 години. Те датират с радиоактивен въглерод някои от останките, след което ги сортират по видове - Felis catus (съвременната домашна котка, произлязла от диви котки) или Prionailurus bengalensis (малка леопардова котка, произхождаща от Китай, която не е била опитомена, но е живяла сред хората). 14 от изследваните скелети принадлежат на домашни котки. Накрая изследователите сравнили ДНК пробите със световните генетични данни за котки.

"Това е най-голямото и всеобхватно проучване на малки котки, живеещи в близост до хората в Китай. Сглобяването на археологически проби от останки от котки от Китай през този период от време беше изключително предизвикателна задача“, казва Луо.

Учените преди това са смятали, че леопардовите котки всъщност са били опитомени независимо в Китай. В над 5000-годишното село Куанхукун изследователите някога са открили останки от малки котки, които очевидно са живели близо до хората. Според проучване от 2013 г., една от тези котки е починала в напреднала възраст и с тъпи зъби. Това предполага, че тя очевидно е преминала на диета със зърно, тоест някой може да се е грижил за нея.

Китайските фермери може би са разбрали, че леопардовите котки са добри убийци на плъхове и са започнали да ги хранят. Тези котки вероятно не са били опитомени, но може да са били "на прага на опитомяването", смята Мелинда Зедер, археозоолог в Националния природонаучен музей на Smithsonian.

Домашните котки в Китай споделят генетичен подпис, наречен клас IV-B. Въпреки че рядко се открива в Близкия изток, клас IV-B е идентифициран преди това в останките на една котка, живяла в средновековен Казахстан, между 775 и 940 г. от н.е. Тази котка е най-старата домашна котка, намирана някога по Пътя на коприната. Това кара изследователите да вярват, че китайските образци имат корени в Близкия изток и са пристигнали в Китай по древния търговски път.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !