Представители в Брюксел, които се застъпват за по-ефективен надзор върху капиталовите пазари в Европейския съюз, срещат сериозна съпротива от Люксембург.

Великото херцогство, често подкрепяно от други малки държави, успешно възпрепятства опитите за централизация, опасявайки се от създаването на тромава и неефективна система.

Съпротивата на Люксембург срещу централизацията

Позицията на страната е ясно изразена от Клод Маркс, ръководител на люксембургския финансов надзор. В изявление пред Financial Times той описва идеята за централизиран надзор като създаване на „чудовище“, което не би допринесло съществено за решаване на проблемите с финансирането в ЕС.

„Имаме регионални различия. Имаме езикови различия. Имаме културни различия и спестовен продукт в южна Испания не задължително прилича на спестовен продукт в северна Финландия или в Гърция“, коментира Маркс. „Ако искахме да изградим централен надзор върху това… щеше да се получи огромна машина.“

Министърът на финансите на Люксембург, Жил Рот, подкрепя тази гледна точка. Според него „повече централизация няма да отключи допълнително финансиране за икономиката на ЕС и ще отнеме време, а също така ще наложи разходи на бизнеса за изпълнение на новата институционална структура. Това също ще подкопае конкурентоспособността.“

Ролята на малките държави и икономическите интереси

Въпреки малкия си размер, Люксембург успява да наложи позицията си, като често организира коалиция от по-малки държави като Ирландия, Малта и Кипър. Тези страни също се противопоставят на реформи, които биха намалили правомощията на националните им надзорни органи.

Финансовите услуги съставляват 25% от икономиката на Люксембург, като страната е дом на най-големия сектор за инвестиционни фондове в Европа с активи под управление над 7.3 трилиона евро. Именно пазарно ориентираните регулации и благоприятната данъчна система са превърнали херцогството в една от най-богатите държави в света. Поради това официалните власти възприемат централизирания надзор като пряка заплаха.

„Малки страни като Люксембург и Ирландия имат специфични ниши във финансовата индустрия, а надзорните им системи са създадени да отговарят на тези ниши“, обяснява Марлен Шьорнер от Hertie School в Берлин. „Централизацията на надзора би ги лишила от конкурентното им предимство, което е ключово за техните национални икономики.“

Проектът „Съюз на капиталовите пазари“: бавен напредък

По ирония на съдбата, инициативата за по-дълбока интеграция на финансовите пазари в ЕС, известна като „съюз на капиталовите пазари“, е стартирана през 2014 г. от Жан-Клод Юнкер – най-дългогодишния премиер на Люксембург, след като става председател на Европейската комисия. Целта на проекта е да се намали зависимостта на европейската икономика от банковото кредитиране, но напредъкът остава бавен.

Мнозина анализатори, включително Никола Веро от брюкселския мозъчен тръст Bruegel, смятат, че основната пречка е именно съпротивата на държавите членки да прехвърлят контрол върху националните си пазари – позиция, която Люксембург отстоява твърдо.

Планът за разширяване на правомощията на ESMA

Въпреки съпротивата, Брюксел не се отказва. Европейската комисия, заедно с бившите президенти на ЕЦБ Марио Драги и Кристин Лагард, многократно е призовавала за унифициране на правилата чрез прехвърляне на надзорни правомощия към Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA).

В момента правомощията на ESMA са ограничени, но планът е те да бъдат значително разширени, превръщайки органа в европейски еквивалент на американската Комисия за ценни книжа и борси (SEC). Това би трябвало да доведе до хармонизация и консолидация на силно фрагментираната пазарна инфраструктура в ЕС, която включва:

  • Над 35 различни фондови борси
  • 17 централни контрагенти за клиринг
  • 28 централни депозитари на ценни книжа


Тази фрагментация прави европейските пазари по-скъпи и по-малко ликвидни в сравнение с американските. „Подходът все още е много национален, а не европейски“, признава Мария Луис Албукерке, комисар за финансовите услуги на ЕС.