Когато английските пуритани отплават за Нова Англия в Северна Америка през 1630 г., те се оприличават на древните израилтяни, заселили се в обетованата земя.

Освободени от англиканската църква, която те смятат за твърде католическа, те се стремят да я реформират и да създадат ново християнско общество, ръководено от техния завет с Бог.

„Трябва да бъдем като град на хълм. Очите на всички хора са върху нас, така че ако постъпим лъжливо с нашия Бог в това дело, което сме предприели, и по този начин го накараме да оттегли сегашната си помощ от нас, ние ще станем история и от няс няма да остане и следа“, прокламира Джон Уинтроп, губернатор на колонията Масачузетски залив, по време на пътуването от Англия. 

Само седем години след пристигането на пуританите, англикански адвокат на име Томас Мортън публикува книга, която заплашва завета на младата колония.

Книгата "Новият английски Ханаан"  ("New English Canaan") е текст от три части, публикуван в Амстердам през 1637 г.. Той изпълнен предимно с подробни наблюдения за местното население на региона и описания на растения, животни и природни ресурси, които могат да бъдат използвани от белите заселници.

Но кратък раздел в края подлага на унищожителна критика пуританите и обществото, което те изграждат, включително и отношението им към индианците. 

Членовете на колонията в залива Масачузетс, известна като строго контролирано общество, се придържат към строги вярвания за това как да живеят и да изповядват вярата си.

Жените и децата са учени да четат, за да могат да учат директно от Библията, но не се внасят почти никакви други книги. Всички публични развлечения, освен църковните служби, са забранени, а ругатните се наказват от закона. 

Въпреки суровите зими и конфликтите с индианците, пуританите вярват, че колонията им ще оцелее, ако се подчиняват на Бог и постоянно следят за неговите "знаци". 

Малко след публикуването на "Новият английски Ханаан", пуританите забраняват книгата в своите колонии, като този акт се смята от историците за първия забранен текст на територията на днешните Съединени американски щати.

По-малко от 25 от оригиналните копия от Амстердам са оцелели днес, но книгата се появява непрекъснато през последните четири века в други произведения на литературата и историята.

А Мортън, който някога е осмиван от останалите колонисти и наречен „господарят на лошото управление“ от губернатора на колонията Плимут Уилям Брадфорд, се превръща в антиавторитарен символ, прославен заради неподчинението си на пуританското общество, пише списание Smithsonian.

Кой е Томас Мортън? 

Томас Мортън е роден в семейство от висшата класа в Англия около 1579 г. и по-късно работи като адвокат. След като се жени за богата вдовица, новият му доведен син завежда дело срещу него заради значителното имущество, оставено от първия ѝ съпруг.

По време на тази съдебна битка Мортън се сприятелява с колониста Фердинандо Горгес, който по-късно основава щата Мейн. 

Изоставяйки проточилото се съдебно производство, Мортън заминава за Северна Америка по нареждане на Горгес в началото на 20-те години на 17-и век. Там той започва мисия за създаване на собствена колония.

Докато друг английски заселник е във Вирджиния, Мортън узурпира колонията му Маунт Уоластън и създа ново утопично селища - Маунт Маре (по-късно известна като Меримаунт), на територията на днешния град Куинси в Масачузетс. 

В неговото общество в Нова Англия, за разлика от строгите пуритански селища, колонизатори и индианци живеят заедно, не съществуват йерархии или форми на лидерство и всички религии се толерират - от местните духовни вярвания през келтското езичество до англиканството на самия Мортън.

През 1627 г. Мортън построява празничен стълб на градския площад (т. нар. майско дърво, което присъства в английските обичаи) и кани всеки да се присъедини към него в пиенето и танците.

Това разгневява неговите съседи пуритани, на които им е писнало от това той да продава оръжия на индианците. Когато Мортън повтаря събитието през следващата година, Брадфорд нарежда ареста му.

Разказвайки тази история в "Новият английски Ханаан", Мортън пише следното: „Сепаратистите, завиждайки на просперитета и надеждата на плантацията в Маунт Маре, която започна да излиза напред и да печели от търговията с бобри, заговорничеха срещу моя домакин и направиха група срещу него, събраха каквато помощ можеха, смятайки го за голямо чудовище”.

Впоследствие Мортън е заточен на остров край бреговете на Мейн, където е взет от английски кораб и върнат обратно в родината си. По времето, когато се завръща в Нова Англия на следващата година, неговото майско дърво е отсечен, а запасите на Меримаунт са разграбени. 

Първото издание на "Новият английски Ханаан" 

През 1633 г. Мортън се опитва да публикува първото издание на своя труд в Англия, но отпечатването е спряно от "агентите на тези от Нова Англия", по думите на самия автор.

Четири години по-късно той успява да публикува текста в Амстердам. Английските служители се опитват да конфискуват всички копия, влизащи в кралството, но книгата на Мортън все пак стига до Нова Англия.

Мортън гледа на пуританите толкова негативно, колкото и те на него. В началото на 1630 г. той съди колониите на Масачузетския залив и колониите Плимут в опит да отмени техните харти.

Тези документи стават основата на "Новият английски Ханаан". В последната част на книгата Мортън критикува пуританите за грубото им отношение към индианците и това, което той вижда като лицемерие на техните вярвания.  

В друг пасаж Мортън пише за пуританите, които „опустошават“ гроба на майката на индиански водач и трагедията, сполетяла племето му.

"Това беше умираща раса и малкото кураж, който им беше оставила чумата, беше ефективно и завинаги смазан от Майлс Стандиш, когато във Уесагусет през април 1623 г. той уби седем от най-силните и смели от малкото им останали мъже", разказва Мортън. 

Самият той обаче не е съвсем положителен герой и докато пише за индианците по много по-хуманен начин от останалите европейски автори по това време, като твърди, че те "водят по-щастлив и по-свободен живот от много християни", той също колонизира земята им, описвайки ги като „диваци“ и ги сравнява с „дивите ирландци“.

Днес много американци познават историята на пуританите и пилигримите, които идват в Нова Англия десет години по-рано, като история за ясна и неизбежна победа, която, в крайна сметка, помага за установяването на САЩ.

Репресиите на пуританите и забраната на "Новият английски Ханаан" обаче, показват колко несигурни и тревожни, всъщност, са били те по това време.

Какво става по-късно със забранената книга? 

Мортън три пъти е гонен от колониите, но се връща всеки път и в крайна сметка, умира в Мейн около 1647 г. Десетилетия след това книгата му вероятно не е четена от много хора, а образът на Мортън в трудовете на другите писатели е до голяма степен комедиен.

Около 200 години след публикуването на "Новият английски Ханаан", Натаниел Хоторн публикува разказ, озаглавен „Майското дърво на Меримаунт“. 

Томас Мортън не е споменат лично в историята, но учените са почти категорични, че разказът, коъто се съсредоточава върху младоженци със свободен дух, които танцуват около празничен стълб, който впоследствие е отсечен от пуританите, се основава именно на неговата краткотрайна колония.

Историята на Хоторн се появява във време на нарастваща критика на пуританството от страна на американските интелектуалци.

Обществениците също се интересуват от историята на ранната колонизация на Америка и "Новият английски Ханаан" предлага съкровище от знания със своите описания на земята, търговията между колонистите и индианците и ранното управление в колониите.

През 1883 г. издател в Бостън пуска нов тираж на книгата на Мортън с въведение и бележки, написани от Чарлз Франсис Адамс младши - потомък на президентите Джон Адамс и Джон Куинси Адамс. 

През 20-и век книгата заживява нов живот, превръщайки се в символ на антипуританизма, а по-късно и на антиавторитаризма в по-широк план.

В своята книга от 1925 г. "В американското зърно" поетът Уилям Карлос Уилямс пише, че реакцията на пуританите към майския стълб на Мортън разкрива тяхната природа: „Недоверчиви към хуманния опит, без да знаят какво да мислят, те полудяват и губят всякаква посока.“  

"Новият английски Ханаан" става още по-популярна в литературните среди през 60-те и 70-те години на миналия век, по време на контракултурното движение. Тогава книгата на Мортън започва да се приема по-сериозно и като част от литературата, а не просто като исторически извор.

В крайна сметка, той не е заличен от историята, както са възнамерявали пуританите, и до ден днешен отправя предизвикателство към представите на американците за основаването на страната им.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !